Решение № 945 от 23.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. П., 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220101633 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Т. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г. К.“№30, чрез пълномощника си адв.М. П. срещу Начално училище „О. П.“- град П. с ЕИК ****, представлявано от директора Д. Т.,в обстоятелствената част на която се твърди ,че от 01.09.1996г до 30.06.2023г ищцата е работила в ответното училище като е заемала длъжността „ старши учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IVклас“ . Твърди се, че със заповед №602/30.06.2023г на директора на училището е прекратено трудовото правоотношение на ищцата поради придобиването и на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същата заповед било разпоредено да и се изплатят обезщетения по чл.222, ал.3 и чл.224 от КТ. Твърди се, че до датата на прекратяване на трудовото правоотношение като член на синдикална организация Синдикат на българските учители/ СБУ/в училището , действие е имал Колективния трудов договор в системата на предучилищното и училищно образование №Д011269/06.12.2022г. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г., който е следвало да бъде приет преди 01.01.2023г. е било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието. Във връзка с това предвидено увеличение и вследствие на забавяне на приемането на ЗДБРБ на 10.08.2023г бил сключен Анекс №Д-01-192 към визирания по-горе КТД, с 1 който е променен чл.27 от същия като със задна дата, считано от 01.01.2023г. са увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието с не по-малко от 15%. С оглед на това , че на измененията на КТД е придадено обратно действие от 01.01.2023г. тоест е обхванат период, пред който ищцата е била в трудово правоотношение с ответното училище и спрямо нея е имал действие КТД поради членуването и в СБУ , то се твърди, че за исковия период 01.01.2023г до 20.06.2023г ищцата има право да получи увеличения с 15% размер на работната и заплата, както и да и бъдат преизчислени дължимите и при прекратяване на трудовия и договор обезщетения по чл.222 и чл.224 от КТ , тъй като базата за тяхното определяне е свързана с размера на трудовото и възнаграждение, или в случая претендира и увеличение размера на обезщетенията с оглед действието на Анекс от 10.08.2023г.Ищцата твърди ,че за исковия период е получавала следните възнаграждения : основно трудово възнаграждение -1769лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит-672лв., за V-ПКС -30лв.и за работа с деца със СОП-30 лв. или брутното и трудово възнаграждение преди увеличението с 15% е било в размер на 2 501.22лв.Твърди се, че с искане вх.

№509/30.01.2025г. ищцата поканила ответника да и заплати доброволно разликата между дължимите и суми, преизчислени с оглед измененията на КТД, считано от 01.01.2023г до 30.06.2023г, но получила отказ.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата следните суми:1/сума в размер на 2 246.60лв., представляваща неизплатен размер на увеличението на брутната работна заплата за периода 01.01.2023г до 30.06.2023г, 2/ сумата от 252.74лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2023г., 3/ сумата от 4077.51лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплата, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират се сторените по делото разноски.

В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното училище, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове.Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните за исковия период, както и че същото е прекратено със заповед №602/30.06.2023г.поради 2 придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се оспорва сключването на Анекс №Д 01.192/10.08.2023г към КТД за системата на предучилищното и училищно образоване №Д-01-269 от 06.12.2022г.Оспорват се всички останали твърдения като се противопоставя възражение , че на ищцата са изплатени за исковия период всички трудови възнаграждения, както и обезщетения по чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 от КТ. Твърди се, че към датата на подписване на Анекса, а именно- 10.08.2023г ищцата не е била в трудово правоотношение с училището. Посочената в анекса дата 01.01.2023г. не е датата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават на заплатите на лицата, които притежават качеството на работници и служители към момента на подписване на анекса.Поради което към този момент е следвало да бъде определен кръгът на правоимащите лица.

Твърди се, също така ,че към датата на подписване на Анекса ищцата не е била член на Синдиката на българските учители при ответното училище, поради което не би могла да се ползва от клаузите на КТД и въпросния Анекс.

Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. На основание чл.214 от ГПК е допуснато намаление на исковите претенции като същите се счита предявени както следва :1/ сумата от 2177.09лв. неизплатен размер на увеличението на брутната работна заплата на ищцата за периода 01.01.2023г до 30.06.2023г,2/ искът по чл.222, ал.3 от ГПК се счита предявен за сумата от 4027.98лв. и искът по чл.224, ал.1 от КТ се счита предявен за сумата от 249.66лв. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответното училище, чрез пълномощника си, поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения но същество на спора са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че за периода 01.09.1996г до 30.06.2023г.

3 ищцата е работила в ответното училище като е заемала длъжността“ старши учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас. Не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че със Заповед №602/30.06.2023г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1т.10 от КТ -поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.07.2023г. В заповедта е вписано, че на ищцата следва да се заплатят обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ – 11 брутни работни заплати в общ размер от 27183.42лв., обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск 15 дни в размер на 1 684.93лв.

Не е спорно между страните, а и от служебна бележка изх.

№102/01.07.2024г, издадена от Изпълнителния комитет на Синдиката на българските учители/СБУ/ в община П., се установява, че до 30.06.2023г ищцата е била член на Синдиката на българските учители в НУ“О. П.“-гр.П.

Видно от представените по делото писмени доказателства на 10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна - работодатели, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна - синдикати, е подписан Анекс № Д01192 към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността „старши учител“ да бъде в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

По делото е прието като доказателство заявление с вх.

№509/30.01.2025г., изходящо от ищцата и адресирано до ответното училище, с 4 което е отправила искане за изплащане на увеличението на трудовото и възнаграждение за периода 01.01.2023г. до 03.08.2023г съгласно Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, увеличения размер на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и увеличения размер на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ.

На така отправеното искане е отговорено писмено от ответното училище, че не са налице основания за изплащане на разликата до по-високия размер на трудовото възнаграждение на работник или служител с прекратено трудово правоотношение

,както и за преизчисляване на изплатените обезщетения.

По делото е изслушана съдебно –икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице заключава, че разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г до 30.06.2023г.и увеличението с 15% съгласно Анекс №Д01192/10.08.2023г. е 2 177.09лв. Разликата между полученото от ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и увеличението с 15% съгласно Анекс №Д01-192/10.08.2023г. е 4 027.98лв. Разликата между полученото от ищцата обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ за 15 работни дни и увеличението с 15% съгласно Анекс №Д01-192/10.08.2023г. е 249.66лв.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ , чл.222, ал.3 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

Спорът между страните се концентрира върху въпроса дали сключеният Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., с който се определя индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението на минималните основни работни заплати са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, да се увеличат с не помалко от 15 %, е относим към конкретното трудово правоотношение с ищцата , което е съществувало към исковия период 01.01.2023г до 30.06.2023г, но е 5 било прекратено към 10.08.2023г. датата на подписване на въпросния Анекс.

С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона и по аргумент от чл. 50, ал. 2 от КТ регламентират по-благоприятни спрямо нормативно установените условия.

Сключването на договора, във формата и по реда на КТ, обвързва със задължителна сила страните по него - работодателят и синдикалната организация, а с оглед специфичния му предмет съгл. чл. 57 от КТ произвежда правно действие и спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, в индивидуалните им отношения с работодателя. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация - страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договор. Действието на колективния трудов договор означава, че неговите клаузи и предвидените с тях права и задължения се прилагат в индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите с работодателя и стават част от тяхното съдържание. Правата възникват директно за работниците и служителите на основание сключения колективен трудов договор и същите имат право да поискат пряко изпълнение на задължение на работодателя по КТД. В субективното действие на КТД се проявява неговата природа на нормативно съглашение и източник на трудово право.

Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8832cab3-53a3-4b18-9dda-930a6f11a576