Решение № 260032 от 09.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер 260032 09.11.2022г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Церовска като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№829 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от

Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №260180 от

26.10.2020г. постановено по гр.д.№1887/2020г. по описа на същия съд, е осъдена Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи-Пазарджик, Булстат ***, с административен адрес гр.Пазарджик, пл.“Съединение“ №3, да заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.187 ал.6 т.2 във връзка с ал.3 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД, на С.Г.К., ЕГН-**********, с адрес ***, сумата в общ размер на

2075.95лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 261часа за периода от 31.07.2017г. до 31.07.2020г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-05.08.2020г. до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение на забава в общ размер на 288.77лв за периода от 01.10.2017г. до 03.08.2020г./от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до 03.08.2020г./, като е отхвърлен иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за разликата над присъдения размер от 288.77лв до пълния му предявен размер от 310.55лв. Със същото решение е осъдена ОДМВР-Пазарджик, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на РС-Пазарджик сума в общ размер на 529.39лв-разноски за държавна такса и за съдебно-счетоводна експертиза, а в полза на ищеца С.Г.К. да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК, сумата в размер на 578.96лв разноски за адвокатско възнаграждение. От своя страна ищецът С.Г.К. е осъден да заплати на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ОДМВР-Пазарджик сумата в размер на 0.91лв разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№263510 от 09.11.2020г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция ОДМВР-Пазарджик, с доводи за порочност като неправилно и необосновано, при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавните служители, чиито служебно правоотношения са уредени от ЗМВР и се иска да бъде отменено и постановено ново с което исковете на ищеца да бъдат отхвърлени. Поддържа, че през процесния период -31.07.2017г.-31.07.2020г. е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, към която препраща чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Счита, че предвид изложеното е недопустимо прилагането на общите правила установени по КТ и НСОРЗ /Наредба за структурата и организацията на работната заплата/.Твърди, че всички документи свързани с организацията на работното време, като протоколи и графици са изготвяни именно по процесната Наредба към която препраща ЗМВР. Счита жалбоподателят изводът на исковия съд по приложението в случая на КТ и на чл.9 ал.2 от НСОРЗ за неправилен и необоснован доколкото това не съответства на действителната правна уредба-ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., като се цитира чл.1 относно регламентираните с нея правоотношения. Поддържа, че в случая се касае за правоотношения по служба уредени в специален закон-ЗМВР и със служители имащи специфична функция отличаващи се от общите права и задължения, установения за тези служители 8, 12 или 24часови смени. Съпоставят се нормите от специалния закон с чл.142 ал.4 от КТ по въпроса за максималната продължителност на работната смяна, на работната седмица и за работници и служители с намалено работно време-до 1ч. над намаленото им работно време. Акцентира се, че ищецът е полагал труд при работна смяна от 24часа, а не 12ч.,като максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12ч., с което се обосновава несъвместимост да бъдат прилагани КТ и НСОРЗ за служителите по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР предвид изключителния им статут различен от общия.

Посочва още, че в случаите на препращане към КТ законодателят изрично е посочил съответните разпоредби.

Оспорват се мотивите на съда за поставяне в неравностойно положение на тази група служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР с ищеца, като се цитира чл.48 ал.5 от Конституцията на РБ, прогласяващ, че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. Твърди, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР са предвидени компенсаторни механизми като допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения за прекратяване на служебно правоотношение, по благоприятен режим за заплащане на извънредния труд по неговата продължителност -до 280ч. за година с което счита, че тези служители не са поставени в по-неблагоприятно положение.

Поддържа още, че предвидените условия за разграничаване на нощен от извънреден труд в ЗМВР кореспондират с Директива 2003/88/ ЕО на ЕП и на Съвета от 04.112003г. Жалбоподателят препраща и към доводите изложени в отговора на исковата молба. Поддържа, че нормалната продължителност на нощния труд в МВР е 8часа, а не

7часа, както е за работещите по трудово правоотношение съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, като служителите по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР полагат труд през нощта 8часа на 24часови смени по график и им е изплатен, поради което няма основание за претенция като извънреден труд. Затова счита, че съотношението на нормалната продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа към 8часа при коефициент 1 /единица/.Поддържа, че положеният нощен труд е в рамките на 8часова продължителност и той не се трансформира в дневен, а се заплаща по заповед №791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0.25лв. на час. Решението било немотивирано от съда относно извода, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд и дневен труд на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд.

Счита, че не се прави разлика между нощен и извънреден труд ,за което също препраща към отговора на исковата молба. Акцентира, че коефициентът от 1.143 за превръщане на нощните часове в дневни, когато служителят работи 7часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8часа, при което според жалбоподателя работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ доколкото получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Счита, че извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Счита, че е налице недопустимо преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1.143 и да служи за генериране на извънреден труд и при приложение на общите трудови норми.

Коментира съдебна практика прилагаща едновременно правилата на чл.8 и чл.9 ал.2 от НСОРЗ с правилата на заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневния с коефициент 1.143 като за тези нощни часове се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд и че първоинстанционния съд е приел нещо друго-заплащане на нощния труд чрез трансформирането му като извънреден, което поставяло в неблагоприятно положение работещите по трудово правоотношение спрямо служителите чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР. Счита, че прилагането на регламентацията на нощния труд в КТ, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма-чл.187 ал.3 от ЗМВР, регламентираща специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, водещо до недопустимо противоречие с принципа на йерархията на нормативните актове. Излагат се и доводи в кои случаи на служителите от МВР се изплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25ст. на всеки час положен нощен труд, а когато обаче той е отработил в повече от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, И че се касае за два вида нощен труд-положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма.

Като трети вид труд се сочи труд по заповед като класическа форма на извънреден труд и че той се отчита и заплаща като такъв, като част от него може да бъде и нощен труд и се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.

Моли да се отмени решението и се отхвърлят исковете.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна с.

Г.К. чрез пълномощника си адв. Т.А., в който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна и се поддържат мотивите на първоинстанционния съд. Твърди се, че при липса на специално правило което да определи методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота преодолима чрез субсидиарно приложени на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Оспорва се извода в жалбата, че ЗМВР се явява специален и по тази причина не следва да се прилагат разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и че тези актове следва да се прилагат по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР защото К РБ прогласява гаранции за пълната реализация на принципа за основно достижение на социалната държава-правото на труд. Според страната обратното становище би поставило държавния служител в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ. Коментира, че самото преизчисляване с коефициент 1.143 не води на извод за реално положен извънреден труд и представлява законодателна фикция, и че заложения от законодателя механизъм за компенсиране на работещите нощен труд е именно чрез изчисляване на нощните часове в дневни и заплащането на „горницата“, която е извънреден труд. Коментират се изводите на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза неоспорена от ответника по спора и установяваща основателността на претенцията. Коментира се като недопустимо възражение направено от жалбоподателя за първи път с въззивната жалба относно приложимостта на редакцията на чл.9г от НРВПО за исковия период и че при сумарно изчисляване на работното време, положеният нощен труд не се превръща в дневен, като се акцентира, че разпоредбата касае регистрация на положения извънреден труд пред Инспекцията по труда, а не че не следва да се превръщат действително отработените от служителя часове нощен труд през процесния период за който му се дължи възнаграждение.

Изводът се основава на нормата на чл.9 ал.5 от НТСТК и чл.18 ал.3 от НСОРЗ.

Коментира се и противоречивата съдебна практика по казуса, като се споделя тази възпроизведена и от обжалваното съдебно решение. Моли същото да бъде потвърдено.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Областна дирекция на МВР -Пазарджик за да се произнесе взе в предвид следното:

Разпечатката съдържа 30 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8831cc0d-9441-46d4-90e9-7a454889546c