Определение № 6362 от 19.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6362 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20261100500653 по описа за 2026 година

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищеца срещу решение от 25.11.2025г., постановено по гр.д. № 25300/2025г. по описа на СРС, ГО, 53 състав. Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е разгледал обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 3 510, 24 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение и 418, 74 лева – мораторна лихва за забава върху главното парично вземане, дължима за периода от 16.06.2024г. до датата на депозиране на исковата молба. В мотивите на съдебния акт е посочено изрично основанието, размера на вземанията, както и обстоятелството, че съдът е сезиран с осъдителни претенции. В диспозитива на решението, обаче, не са посочени тези индивидуализиращи белези на предявените искове, а именно – не са посочени размер на всяко едно от претендираните вземания и основанието /какво представлява и от какво произтича предявеното вземане/, нито е отразено, че се претендира осъждане на ответника да заплати процесните суми. Това изискване е изрично закрепено в нормата на чл. 236, ал. 1, т. 5 от ГПК, съгласно която решението трябва да съдържа какво постановява съдът по съществото на спора. Посоченото обстоятелство следва да се приравни на несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на акта и отразената такава в диспозитива на решението.

1

При така установеното въззивният съд намира, че образуваното пред него дело е преждевременно образувано и следва да се прекрати и върне на първоинстанционния съд за преценка за провеждане на производство по чл.

247 от ГПК, което се явява преюдициално спрямо произнасянето по въззивната жалба срещу решението – чрез отразяване в диспозитива на решението на формираната в мотивите на акта воля за отхвърляне на предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 3 510, 24 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение и 418, 74 лева – мораторна лихва за забава върху главното парично вземане, дължима за периода от 16.06.2024г. до датата на депозиране на исковата молба. След като се разреши въпросът по очевидната фактическа грешка с влязъл в сила съдебен акт, ще се разгледа депозираната въззивна жалба. Това положение произтича от факта, че актът, с който се постановява поправката, образува заедно с поправения съдебен акт едно цяло и поправеното решение /срещу което вече е упражнено право на жалба/, е с поправеното съдържание от деня на постановяването.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 653/2026г. по описа на СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 53 състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение – за преценка за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК по поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3