Решение № 799 от 14.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. Борисова

Членове:

Милен Михайлов

ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100602829 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 07.02.2022 г., постановена по НЧХД № 6222/2021 г., по описа на СРС, НО, 110-ти състав, е признал подсъдимия А. И. С. за ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2021 г., около 10:00 часа, на площадката пред вх. Г на жилищна кооперация, находяща се на адрес в гр.София, ж.к. *******, чрез нанасяне на удар с юмрук по дясната мишница е причинил на частния тъжител П. И. И.-Й. телесно увреждане, изразяващо се в травма по предновъншната повърхност, около и над средата на дясната мишница, позитивирана с травматичен оток, бледомораво-синкаво кръвонасядане на ограничена площ и болезнени, щадящи движения на дясната ръка, което травматично увреждане е реализирало медико-биологичния признак: временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 305, ал. 5 от НПК, във вр. с чл. 78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Със същата присъда СРС е осъдил на основание чл. 52, във вр. с чл.45 от ЗЗД, подсъдимия А. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул. „******* *******, да заплати на частния тъжител П. И. И.- Й., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*******“, *******, *******, сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени 1 вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на частната тъжба в съда - 23.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ предявения от ЧТ граждански иск за разликата до пълния размер от 2000 лева /две хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител П. И. И.-Й. направените деловодни разноски в настоящото производство в общ размер на 1150 лева /хиляда сто и петдесет лева/, от които сумата от 800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и сумата от 350 лева, представляваща внесен депозит за изготвяне на назначена съдебна експертиза по делото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК СРС е осъдил подсъдимия да заплати и сумата от 50 лева /петдесет лева/ в полза на Софийски районен съд, представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.

Срещу така постановената присъда са депозирани въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Ж. Г. Ж. - защитник на подсъдимия, с които се иска отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение, а в случай, че съдът счете, че са допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Твърди се превратно тълкуване на доказателствата, като се защитава становище, че показанията на св. В. са непоследователни и нелогични, а освен това, че същата не е имала възможност да възприеме процесната ситуация от мястото, на което се е намирала. Коментира се изготвеното заключение на СМЕ, като се отбелязва, че при разпита си вещото лице е посочило, че не може да прецени от какво произлиза удара и че при наличие на дреха е необходима по-голяма сила за настъпване на констатираното увреждане. Оспорват се мотивите на съда относно дискредитирането на показанията на св. Н., на които според адв. Ж. следва да бъде дадена вяра. В заключение се иска отмяна на присъдатата, оправдаване на подсъдимия и съответно отхвърляне на предявения граждански иск в цялост.

В разпоредително заседание на 15.09.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетелите, но е необходим допълнителен разпит на вещото лице, изготвило СМЕ.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба и допълнението към нея, както и развитите в тях доводи, отбелязва, че механизмът на извършване е необичаен, доколкото подсъдимият е държал с дясната си ръка детето и е ударил с лявата ЧТ в нетипична област – 2 предмишницата й, а този удар според адв. Ж. следва да се е отличавал с поголяма от обичайната сила, предвид констатираното, че ЧТ е била с яке. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Повереникът на частния тъжител П. И.-Й. - адв. А., моли жалбата на подсъдимия да бъде отхвърлена и да бъде потвърдена присъдата на СРС.

Счита, че обстоятелството, че ЧТ е била с яке, единствено обуславя извод, че подсъдимият е осъществил по-силен от обичайното удар спрямо нея, което допълнително утежнява положението му. Досежно показанията на св. Н. сочи, че същите си противоречат и с обясненията на подсъдимия, като е на мнение, че СРС правилно не се е доверил на изложеното от тази свидетелка. Моли за потвърждаване на присъдата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като на основание чл. 314 от НПК провери служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, счита, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, като установи следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на доказателствата, настоящия съдебен състав не намира основания за съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния съд, която е следната:

Подсъдимият А. И. С., ЕГН **********, е роден на ******* г. в гр.

Ямбол, с постоянен и с настоящ адрес в гр. София, бул. „******* *******.

Българин по произход, с българско гражданство. Завършил е висше образование. Работи като фотограф на свободна практика. Разведен, с едно дете. Съгласно справка за съдимост - не е осъждан.

Частната тъжителка П. И. И.-Й., ЕГН **********, е родена на ******* в гр. София, с постоянен и настоящ адрес в гр.София, ж.к. „*******. Българка по произход, с българско гражданство. Завършила е висше образование. Не работи. Пенсионерка. Разведена, с две деца. Неосъждана.

Подсъдимият А. И. С. е бивш съпруг на дъщерята на частната тъжителка П. И. И.-Й. - свидетелката И.Ю. Й., и баща на нейното внуче - М.А. С.а, ЕГН **********, родена на 08.07.2016 г.

Сключеният на 25.06.2015 г. граждански брак, между подсъдимият А. И.

С. и свидетелката И.Ю. Й. е прекратен с решение от 10.05.2017 г., постановено по гр.дело № 11791/2017 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 10.05.2017г. Със същото решение са уредени и въпросите относно упражняване на родителските права и режима на лични отношения по отношение на роденото от брака малолетно дете - М.А. С.а. Съгласно посоченото решение на бащата А. И. С. е определен режим на лични отношения с малолетното дете до и след навършване на 3 години. След навършване на 3 години, съгласно решението, бащата има право да го вижда 3 и взема от 10:00 до 16:00 часа всяка първа и трета събота и неделя, без приспиване събота срещу неделя.

На 21.03.2021 г., за времето от 10:00 часа до 16:00 часа, при съобразяване с определения режим на лични отношения, подсъдимият С. трябвало да вземе малолетната си дъщеря от дома на неговата баба - частната тъжителка П. И.Й., находящ се на адрес в гр.София, ж.к. „*******, която често помагала на дъщеря си - свидетелката И.Й.., за отглеждането на детето, включително и при предаването му на бащата.

На същата дата - 21.03.2021 г., около 10:00 часа, частната тъжителка И.Й., заедно с внучката си, слезли до площадката пред жилищната кооперация и застанали до външната входна врата на блока, където трябвало да изчакат пристигането на подсъдимия С.. Времето било студено и дъждовно, поради което и двете били облечени с якета. Около 10:00 часа, подсъдимият С. също пристигнал на адреса. Виждайки го, частната тъжителка И.- Й. се обърнала към него с името му „А.“, но не успяла да се доизкаже, тъй като в този момент подсъдимият С. нанесъл един юмручен удар с лявата си ръка в горната част и от външната страна на дясната й ръка, на ниво малко под рамото. Вследствие на удара частната тъжителка И.-Й. залитнала и се подпряла на входната врата на блока, а подсъдимият С. взел детето на ръце и се отправил с него към задната част на блока, преминавайки през тунел.

Неволен очевидец на инцидента станала съседка на частната тъжителка И.-Й. - свидетелката Р. В., която обикновено около 10:00 часа в неделните дни от седмицата излизала на пазар. Виждайки проявената физическа агресия от непознатия до този момент за нея мъж, а след това и неговото отдалечаване с малолетното дете на ръце през тунела, извеждащ към улицата зад блока, свидетелката В. първоначално помислила, че детето е отвлечено.

Същевременно видяла, че частната тъжителка И.-Й. е разстроена, треперела и повтаряла, че това не може да се й се случи. Свидетелката В. я попитала да не са отвлекли детето, на което частната тъжителка отговорила, че всъщност това е неговия баща. Двете заедно се качили в жилището на свидетелката В., където последната й дала успокоително и видяла подутина и зачервяване от външната страна на дясната ръка на частната тъжителка Й.-Й., малко под рамото.

Частната тъжителка се обадила по телефона на дъщеря си - свидетелката И.Й.., на която разказала какво за проявената физическа агресия от подсъдимия С. при предаването на детето. Около обяд, свидетелката И.Й.. посетила адреса, взела майка си от дома на свидетелката В., след което я придружила до Катедрата по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет-София. На 21.03.2021 г., в 13:00 часа, частната тъжителка И.-Й. била прегледана от специалист по съдебна медицина.

Последната съобщила, че около 10:00 часа на същата дата е станала жертва на физическо насилие от страна на бившия си зет, който я ударил с юмрук по дясната мишница, поради което изпитвала болки в мястото на травмата. За резултатите от прегледа е издадено Съдебномедицинско удостоверение №101.03/2021 г., в което като обективна находка е описано 4 бледомораво-синкаво дифузно петнисто кръвонасядане, с разлята периферия, на площ 4-5 см, съчетано с отток, находящо се по предно-външната повърхност, около и над средата на дясната мишница, силно болезнено при палпация, със щадящи движения на мишницата, последните видимо болезнени. Дадено е заключение, съгласно което при прегледа на П. И. И.-Й. са установени следните травматични увреждания: контузия на дясната мишница, изразена с травматичен оток, кръвонасядане и болка. Това травматично увреждане се дължи на действието на твърд тъп предмет, каквито характеристики има и ръка, свита в юмрук. Увреждането може да се получи от нанесен удар с юмрук, по време и начин, както съобщава пострадалата, като е възможно в следващите часове кръвонасядането да стане по- интензивно. Установените травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

След извършения преглед от специалист по съдебна медицина, частната тъжителка И.-Й., заедно с дъщеря си - свидетелката И.Й.., посетила 03 РУСДВР, където пострадалата подала жалба за случая, срещу подсъдимия С.. В жалбата си заявила, че на 21.03.2021 г., около 10:00 часа, във входа на домашния й адрес в гр.София, в момента, в който предавала своята внучка М.А. С.а на бившия си зет - А. И. С., последният й нанесъл удар с юмрук в областта на дясната мишница, а след това взел детето и си тръгнал. Бил съставен протокол за предупреждение от 25.03.2021 г., с който подсъдимият С. бил предупреден на основание чл.65 от ЗМВР, да не влиза в словесни пререкания или физическа саморазправа спрямо частната тъжителка И.-Й., да уреждат отношенията си по законен начин, както и за наказателната отговорност при неспазване на горното.