Решение № 2004 от 22.12.2025, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 2004

Търговище, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - VII състав, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА административно дело № 20257250700516 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от К. Д. Р. от гр. Търговище против Решение № Рш – ДОИ – 196/ 23.10.2025 г. на Кмета на Община Търговище, с което на оспорващия е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № ДОИ – 182/ 25.09.2025 г., само в частта по т. 1, обективиращо искане за предоставяне на копие от писмо с изх. № РД – 02 – 6575/ 03.09.2025 г.

Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на постановения отказ за предоставяне на обществена информация. Излага се, че исканата обществена информация, жалбоподателят ще си състави мнение относно дейността на задължения субект. Поддържа се, че в случая е налице надделяващ обществен интерес, с оглед формирано съмнение за наличие на корупционни практики и злоупотреба с власт. Сочи се, че целта на искането на жалбоподателя е повишаване прозрачността и отчетността на общинската администрация.

Отравя се искане за отмяна на оспорения отказ. Претендира се и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание, оспорващият се явява лично, представлява се от адв. Д. Б. от АК – гр. Разград. Двамата, излагат подробни аргументи относно основателността на предприетото оспорване. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Кмета на Община Търговище не депозира писмен отговор на жалбата.

В съдебно заседание, чрез юрк. В. К., излага подробни аргументи за неоснователност на предприетото оспорване. Постановеното решение, за отказ за предоставяне на обществена информация, е правилно и законосъобразно. Поддържа, че исканото писмо е част от административна преписка, в рамките на което е издаден административен акт. Налице е специален ред за предоставяне на исканата информация по реда на ЗУТ, което обуславя неприложимост на ЗДОИ.

Отправя искане за отхвърляне на жалбата.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх. № ДОИ – 182/ 25.09.2025 г. от К. Д. Р., с искане до кмета на Община Търговище по т. 1 - за предоставяне на копие от писмо с изх. № РД – 02 – 6575/ 03.09.2025 г., с което е отправено запитване до „ЕМУ“ АД за съгласие за предоставяне на заявена от оспорващия информация.

С писмо изх. № РД – 02 – 7573/ 02.10.2025 г., К. Р. е уведомен от Община Търговище, че ще получи отговор по подадени от същия заявления, в т. ч. и по процесното с вх. № ДОИ – 182/ 25.09.2025 г., в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ, т. е. до 23.10.2025 г., т. к. исканата информация се отнася до трети лица и е необходимо съгласие за предоставянето на същата.

С оспореното Решение № Рш – ДОИ - 196/ 23.10.2025 г. на кмета на Община Търговище, е отказан достъп до информация, по подаденото от К. Д. Р. до Община Търговище заявление вх. № ДОИ – 182/ 25.09.2025 г.

За да постанови този резултат, прието е от решаващия административен орган, че поисканата със заявлението информация не представлява „обществена информация“ по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Формиран е извод, че исканата информация засяга лични данни, а не обществения живот в гр. Търговище. Конкретната информация засяга интересите на трето лице, като е налице не е налице изрично писмено съгласие за нейното предоставяне. Това писмо е част от администранивна преписка, по която издаден краен административен акт. Не е налице и надделяващ обществен интерес.

От писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал се установява и следното: налице е образувано по заявление на търговско дружество административно производство, свързано с изработване на ПУП – ПРЗ, предвиждащ и промяна на предназначението на конкретна територия. В тази връзка, от оспорващия е поискана информация по реда на ЗДОИ. С писмо с изх. № РД – 02 – 6575/ 03.09.2025 г., от общинската администрация е отправено запитване до „ЕМУ“ АД за съгласие за предоставяне на заявена от оспорващия информация.

Така установеновената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при наличие на правен интерес за жалбоподателя от предприетото оспорване. е налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като отказът е постановен по негово заявление.

Разгледана по същество, допустимата жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Правото да се търси и получава информация е изрично разписано в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация е официална – информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ) и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – арг. чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.

Законодателят въвежда нормативно ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

Комплексният анализ на коментираната правна уредба сочи, че изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 6 ДР ЗДОИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. В настоящия случай ответникът е сезиран със заявление в писмена форма, съдържащо изискуемите реквизити по чл. 25, ал. 1, т. 1-4 ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Предвидена е възможност за удължаване на срока по чл. 28, ал. 1 в изчерпателно посочени от закона хипотези – при необходимост от уточняване предмета на исканата обществена информация, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, както и в случаите, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. В случай, че органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща заявлението, като уведомява за това заявителя, като посочва наименованието и адреса на съответния орган или юридическо лице. Уведомяване на заявителя в 14-дневен срок органът дължи и в случаите, в които не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение (чл. 32 и чл. 33 ЗДОИ). Във всички останали случаи органът дължи произнасяне по подаденото до него заявление в сроковете, по реда и начина, посочени в закона – чл. 34 и чл. 38 ЗДОИ.

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Постановеният отказ е издаден от компетентен орган – кмета на Община Търговище.

В съответствие с общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който го издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

В административното производство по издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Процесното решение, в частта, с която е постановен отказ по т. 1 от заявлението на г- н Р., е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Както вече бе посочено и по – горе, съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите, визирани в чл. 3 от ЗДОИ. До доказване на противното, обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на нормативно вменените им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; когато е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект. С визираната норма е въведена оборима презумпция - в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес.