Решение № 216 от 02.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Плевен, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря Десислава В. Мачорска като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20254430202377 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0938-004231 от 07.11.2025 година на Началник група в ОДМВР-Плевен, сектор „ПП“ на Г. И. Й. с ЕГН ********** от гр. Плевен са наложени следните административни наказания: 1.) по чл.

179, ал.2, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 лева (153,39 евро) и 2.) по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за това, че на 06.10.2025 г. в 14:25 часа в гр. Плевен, ж. к. „***“ на ул. „***“ до *** с посока на движение към ул. „***“, като водач на лек автомобил „***” с рег. № *** (негова собственост) при движение на заден ход, като не се е убедил, че пътя зад управляваното от него МПС е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, ударил със задна лява част спрелият лек автомобил „***“ с рег. № *** в предна лява част и реализирал ПТП с минимални материални щети по двата автомобила и напуснал мястото на ПТП без да уведоми службите за контрол на МВР – нарушения по чл. 40, ал.1 от ЗДвП и по чл. 123, ал.1, т.3, от ЗДвП.

Недоволен от така наложените административни наказания е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на 1 чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си – адв. П.Е. от ПлАК взема становище, че от събраните в хода на проведеното административно-наказателно производство не може да се направи извод, че наказаното лице е автор на нарушенията, за които е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна – Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен не се явав и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 06.10.2025 г. в 14:25 часа в гр. Плевен, ж. к. „***“ на ул. „***“ до *** с посока на движение към ул. „***“, като водач на лек автомобил „***” с рег.

№ *** (негова собственост) при движение на заден ход, като не се е убедил, че пътя зад управляваното от него МПС е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, ударил със задна лява част спрелият лек автомобил „***“ с рег. № *** в предна лява част и реализирал ПТП с минимални материални щети по двата автомобила и напуснал мястото на ПТП без да уведоми службите за контрол на МВР.

Горната фактическа обстановка е отразена в съставения от актосъставителя Д. К. К. АУАН, Серия GA № 4650859 от 06.10.2025г. и е възпроизведена в обжалваното Наказателно постановление № 25-0938-004231 от 07.11.2025 година на Началник група в ОДМВР-Плевен, сектор „ПП“.

Същата се установява от показанията на свидетелите Д. К. К., К. Д. Рашовски и Д. М. П., чиито показания съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. От анализа на показанията им се изяснява, че на процесната дата свидетелката П. се прибирала към дома си, управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № *** (бял на цвят) като била възпрепятствана да паркира в ползвания от нея гараж, тъй като пред него бил спрял за престой лек автомобил „***” с рег. № *** с водач – жалбоподателят Г.

И. Й.. Свидетелката П. попитала жалбоподателя: „Така ли се спира пред чужди гаражи?“, на който въпрос същият отвърнал, че ще освободи мястото след малко, тъй като трябва да извърши разнос на храна. Малко след това жалбоподателят предприел движение на заден ход, като не се е убедил, че пътя зад управляваното от него МПС е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, ударил със задна лява част спрелият лек автомобил „***“ с рег. № *** в предна лява част и реализирал ПТП с минимални материални щети по двата автомобила и продължил движението си в желаната от него посока. За случая били сигнализирани компетентните органи. Служители на сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен извършили съответните издирвателни мероприятия и установили виновния за причиненото ПТП водач, а именно жалбоподателят Г. И. Й., който своевременно изпълнил указанията им да се яви на мястото на инцидента.

2

Полицейските служители констатирали, че по управлявания от жалбоподателя лек автомобил, марка „***” имало охлузвания и одрасквания в задната броня, а върху автомобила на свидетелката П. – марка „***“ охлузвания върху лявата броня, обуславящи извода, че минималните материални щети са причинени при извършена маневра на заден ход. В съставения му АУАН жалбоподателят вписал възражения, според които не е предизвикал ПТП. Така обсъдените свидетелдски показания изцяло коресондират с приобщениете към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №4650859/06.10.2025г., разписка за връчено НП, Наказателно постановление №25-0938-004231/07.11.2025г., Докладна записка, Възражение от Г. И. Й., Протокол за ПТП №2025-1029-52361-1/06.10.2025г., Сведение от Д.

К. К., Справка за нарушител/водач, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., справка с вх.№5740/25.02.2026г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ Плевен, към ОДМВР – Плевен.

Горната фактическа обстановка не се опровергава и от показанията на свидетелите Н. М. Т. и Б. К. Б., чиито показания съдът приема с доверие като дадени обективно и под страх от наказателна отговорност. Свидетелката Т. твърди, че към момента на инцидента се е намирала в управляван от нея лек автомобил, който е бил със свалено странично стъкло, на разстояние от около 6-7 метра, че свидетелката П. не е пожелала да премести автомобила си, за да може Й. безпрепятствено да извърши маневра, както и че не е забелязала съприкосновение между автомобилите и не била чул шум от удар. Съдът счита, че от показанията и се потвърждава факта, че на релевантните дата и място, жалбоподателят се е намирал на мястото на произшествието.

Сензитивните възприятия у този свидетел относно удар и/или шум от удар между моторни превозни средства от една страна не могат да се противопостави на възприетата от съда фактическа обстановка, според която е причинено ПТП в резултат от неспазване изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя предвид установените факти, сочещи наличие на следи върху броните на автомобилите и произтичащите от тях констатации на проверяващите за минимални материални щети. От друга страна същите тези сензитивни възприятия предпоставят извода, че поради изключително лекото съприкосновение и липсата на шум жалбоподателят не е могъл да предвиди и не е допускал настъпването на причиненото ПТП.

Твърдения за наличие на шум/звук от съприкосновение на МПС не се съдържат и в показанията на другия свидетел – очевидец – свидетелката Д. П..

Свидетелят Б. няма преки и непосредствени впечатления относно механизма и авторството на процесното нарушение, тъй като е пристигнал на мястото в по-късен момент. Твърдението му, че не е забелязал следи от червена боя (какъвто е цвета на управлявания от жалбоподателя автомобил) върху автомобила на свидетелката П. - бял на цвят не може да обори извода, че е е имало съприкосновение между двата автомобила в резултат на което са причинени минимални материални щети, а е само индиция, че същото е било 3 изключително леко. Липсата на пренос на боя в случая може да се дължи на редица други фактори като например: получена драскотина само в лака или боята на единия автомобил, без да остане видима боя от другия поради конкретния ъгъл на контакта, скоростта и силата на удара, състоянието и твърдостта на покритията, замърсяванията по повърхността или материала на контактуващите части (пластмасова броня, метален калник и др.).

Относно наложеното административно наказание по чл. 179, ал.2, пр.3 от ЗДвП.

При тази установеност на фактите, административно-наказващият орган правилно е приел, че е жалбоподателят е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно цитираната правна норма: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“. От установената по делото фактическа обстановка е видно, че жалбоподателят Й. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал. 1 от НК, като на 06.10.2025 г. в 14:25 часа в гр. Плевен, ж. к.

„***“ на ул. „***“ до *** с посока на движение към ул. „***“, като водач на лек автомобил „***” с рег. № *** (негова собственост) при движение на заден ход, като не се е убедил, че пътя зад управляваното от него МПС е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, ударил със задна лява част спрелият лек автомобил „***“ с рег. № *** в предна лява част и реализирал ПТП с минимални материални щети по двата автомобила. От субективна страна, жалбоподателят е извършил нарушението виновно, защото като водач на МПС по смисъла на &6, т. 25 от ДР на ЗДвП е бил длъжен да знае задължението си по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и да съобрази поведението си с него. Наказващият орган правилно е издирил и приложил приложимата санкционна разпоредба съдържаща се в чл. 179, ал.2, пр.3 от ЗДвПи е наложил административно наказание, съответстващо по вид и размер с предвиденото от законодателя, а именно – глоба в размер на 300,00 лева (153,39 евро), поради което обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно в тази му част.

Относно наложеното административно наказание по чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП.

В пункт ІІ-ри на обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Г. И. Й. на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева (102,26 евро) и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Съгласно цитираната правна норма, която е описана в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при 4 произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат местопроизшествието следва да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, да изпълняват дадените им указания като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи. Т. е. посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР. Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба.

Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а е продължил движението на автомобила си, без да подаде съответен сигнал за случилото се. Действително, същият не е осъществил контакт с другия участник в произшествието, поради което и не са налице конкретни разногласия между тях.