Решение № 3201 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3201 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330110727 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. К., чрез пълномощник – адв. Я. Д., против „ЛИНКИН“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от *** г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 88,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 21.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – *** г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № ***** г., по силата на който ищеца заемал длъжността „*****“ при ответното дружество. На *** г. около 13:00 часа в цех „*****“ на производствената база на ответника в Индустриална зона „М." в с. Р., обл. П., ищецът изпълнявал служебните си задължения, като управлявал мотокар за пренасяне на алуминиеви балванки за зареждане на магазинната маса на екструдерната линия в цеха. В този момент началникът на отдела забелязал, че единият прът с алуминий бил позициониран неправилно, поради което служители в цеха, сред които и ищецът, се притекли на помощ, като ръчно коригирали позицията на материала. След отстраняване на аварията, ищецът започнал да излиза от зоната за зареждане, като прескачайки предпазното 1 ограждение, внезапно усукал дясната си ръка, която до този момент била захваната за по-високата оградна мрежа, а лявата му била поставена на пониската вътрешна ограда, в резултат на което настъпило изваждане на дясното рамо от ставата. След извършен преглед в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – гр. П. и направена рентгенография била поставена диагноза „предна луксация на дясна раменна кост“, като ищецът бил имобилизиран чрез ортопедичен фиксатор „Миела“. Впоследствие поради наличие на болезнени и ограничени движения в областта на дясната раменна става ищецът бил прегледан още няколко пъти, като бил назначен курс по физиотерапия. Наложило се ищецът да посети и психиатър, като било констатирано смесено тревожно-депресивно разстройство, за което било предписано лечение с медикаменти. С оглед възстановяване след травматичното увреждане ищецът ползвал отпуск за временна неработоспособност за първоначално определен период от 34 календарни дни. С влязло в сила Разпореждане № 5104-15-70/06.03.2025 г. на ТП на НОИ – Пловдив настъпилата на 21.02.2025 г. злополука била призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В резултат на настъпилата трудова злополука ищецът изпитвал силна болка в областта на дясното рамо, което налагало приемане на обезболяващи лекарства, като наред с това били значително ограничени движенията на дясната му ръка, което довело до нейното имобилизиране. По време на възстановителния процес ищецът не можел да извършва физическа дейност с увредения крайник, което затруднявало ежедневното му обслужване и понякога изисквало чужда помощ. Понастоящем липсвало пълно възстановяване, като били налице трайни неблагоприятни последици за дясната раменна кост на ищеца. Наред с това полученото увреждане се отразило негативно на психическото състояние на ищеца, който изпитвал тревожност, напрегнатост и раздразнителност, като получил и нарушения на съня. Във връзка с проведеното лечение ищецът заплатил сумата в размер на 88,00 лева за разходи. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените претенции и присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЛИНКИН“ ООД, в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Възразява се за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице в размер на 80 %. Сочи се, че ответното дружество е изпълнило всички задължения за обезпечаване сигурността и безопасността на работното място, като ищецът бил запознат с инструкциите за безопасност при работа, включително при зареждане на балванки от 04.06.2024 г. Въпреки това, в условията на груба небрежност и самонадеяност, ищецът е нарушил правилата за безопасна работа и е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Изтъква се, че ищецът е предприел самоинициативни действия по извършване на работа извън неговите трудови задължения, без да е бил упълномощен за това и в нарушение на съответните процедури. Оспорва се като прекомерен размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се, че 2 обезщетението следва да бъде намалено, доколкото ищецът е причинил настъпване на увреждането. Посочва се, че от размера на обезщетението следва да се приспаднат получените от ищеца във връзка с трудовата злополука други обезщетения. Към момента на настъпване на увреждането е имало сключена застраховка „Трудова злополука“, по която също било изплатено обезщетение. По наведените доводи се моли за намаляване размера на обезщетението и приспадане на получените от ищеца други плащания.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че въз основа на Трудов договор № ***** г. /л. 6/ между страните е възникнало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „*****“ в Алуминиев завод на „ЛИНКИН“ ООД в Индустриална зона М., с. Р.. Видно от длъжностна характеристика /л. 43/, връчена на ищеца на 19.08.2024 г., същият е бил запознат със задълженията, отговорностите и изискванията за заеманата от него позиция. От представена служебна бележка № 1829/19.08.2024 г. /л. 50/ се установява, че на същата дата на ищеца е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Представен е списък на лицата с проведен инструктаж, а въз основа на Заповед № 17/11.03.2025 г. на управителя на ответното дружество е проведен извънреден инструктаж, но ищецът е отказал да се подпише /л. 56 – 60/.

От издадена от ответното дружество инструкция за безопасна работа при зареждане на балванки версия 01/04.06.2024 г. /л. 47 – 49/ се изяснява, че е забранено преминаването над обезопасителните заграждения (огради), както и влизането зад загражденията на масата за зареждане на балванки на неоторизирани лица, като е изрично посочено, че в тази зона могат да оперират само *****, ***** и ***** при изключено съоражения и „Отдел Поддръжка на машини и съоръжения“ при аварийна ситуация. Описано е, че ако някоя от балванките е застанала по различен начин от всички останали (например е по-високо от другите), тя трябва да се намести, като за целта се влиза единствено през аварийната врата, при отварянето на която автоматично ще се спре цялата инсталация, за да може безопасно да се отстрани проблема.

От представената Декларация за трудова злополука /л. 7, л. 40/ се установява, че до ТП на НОИ Пловдив била подадена информация от управителя на ответното дружество за реализирана трудова злополука с ищеца на ***** г. От назначена по случая комисия бил съставен протокол относно трудова злополука № 1/27.02.2025 г. /л. 39/. С Разпореждане № 5104-1570/06.03.2025 г. на ТП на НОИ Пловдив /л. 8, л. 41/ било прието, че декларираната злополука е трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането било констатирано, че злополуката е станала на ***** г. около 13:00 часа, в цех „*****“ на призовдствената база на „ЛИНКИН“ ООД, находяща се в Индустриална зона „М.", с. Р., обл. П.. При изпълнение на служебните си задължения Д. Д. К. управлявал мотокар, с който пренасял алуминиеви балванки /около 400 кг/ за зареждане на магазинната маса на екструдерната 3 линия в цеха, когато единият прът с алуминий застанал в позиция, в която сензорът на машината не отчитал материала. Началникът на отдела – И.К. повикал главния оператор и неговия помощник да помогнат за ръчно коригиране на позицията на пръта, като на помощ се притекъл и Д. К..

Последният, след отстраняване на проблема, започнал да излиза от позицията, която заемал, а именно: дясната му ръка била хваната за по-високата оградна мрежа, а лявата – поставена на по-ниската вътрешна ограда. При излизане от зоната за зареждане, докато е прескачал предпазното ограждение, К. внезапно усукал дясната си ръка, при което усетил остра болка в областта на рамото, като впоследствие се установило, че било извадено от ставата. В резултат на злополуката Д. К. получил „контузия на раменния пояс и мишницата“ на дясна ръка.

Видно от писмо от ТП на НОИ – Пловдив от 12.05.2025 г. /л. 9/, адресирано до ищеца, издаденото разпореждане, с което е призната за трудова злополуката, станала на ***** г., не е било обжалвано от заинтересованите страни и е влязло в сила.

По делото е представена Застрахователна полица № ****** г. за задължителна застраховка „Трудова злополука“ /л. 33/, Добавък № 4/27.12.2024 г. към нея /л. 34 гръб/, както и списък на служителите на „ЛИНКИН“ ООД /л. 35/, застраховани по полицата, от които се установява, че ищецът Д. К. е бил застрахован за покрити рискове смърт, инвалидност и временна неработоспособност от трудова злополука. От постъпило писмо от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД се изяснява, че по сключената полица няма регистрирана щета с лицето Д. Д. К..

От изискана информация от ТП на НОИ – Пловдив се установява, че на ищеца Д. К. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове за трудова злополука за периода от 24.02.2025 г. – 30.03.2025 г. в общ размер от 1264,90 лева.

От представените по делото писмени доказателства за направените разходи във връзка с лечението на ищеца /л. 19 - 20/ се установява, че възлизат на сумата в общ размер на 88,00 лева/44,99 евро.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебномедицинска експертиза въз основа на приобщената по делото медицинска документация, от чието заключение се установява, че в следствие на претърпяната трудова злополука ищецът е получил травматична луксация на дясна раменна става. Увреждането е с травматичен характер и представлява остро изкълчване на раменната става, довело до временно разстройство на здравето. Травмата е съпроводена от болков синдром и ограничение на движенията на засегнатия горен крайник, което е наложило провеждане на медицинско лечение и период на възстановяване. Вещото лице е посочило, че са възможни остатъчни последици под формата на болки при физическо натоварване и повишен риск от повторна луксация на раменната става в бъдеще. Според експерта при някои пациенти болезнеността може да бъде с по-лек интензитет, но доколкото болката е субективно чувство и всеки човек 4 има различен праг на търпимост не може да се посочи със сигурност дали ищецът е изпитвал болки и с какъв интензитет. Вещото лице е описало, че предната луксация на раменна става представлява травматично изкълчване, при което главата на раменната кост напуска ставната ямка на лопатката и се разполага предно спрямо нея, което е най-честият вид луксация на раменна става. Състоянието се характеризира в повечето случаи с остра силна болка, деформация в областта на рамото, невъзможни активни движения на горния крайник и рефлекторен мускулен спазъм, като често се съпровожда с разкъсване на ставната капсула и лигаментарните структури, както и риск от увреждане на околните меки тъкани. Експертът е посочил, че към датата на извършения преглед – ***** г. ищецът не се оплаквал от симптоматика, свързана с дясна раменна става, от болка и ограничени движения на същата, както и не са установени оток, болезненост и ограниченост в обема на движение на дясна раменна става. Според вещото лице извършените от ищеца разходи за лечение са относими и необходими, в частност закупуването на ортопедичен фиксатор тип „Митела“. Пред вещото лице ищецът е съобщил за претърпяна луксация на дясна раменна става през 2020 г., което е предпоставка за по-лесното настъпване на идентична такава. Експертът сочи, че всеки пациент претърпял луксация на раменна става има по-голям шанс за настъпване на повторна такава, при което може да се приеме, че ищецът трябва да бъде с повишено внимание при натоварване на засегнатата раменна става. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.