Решение № 164 от 10.04.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Плевен, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20234400100372 по описа за 2023 година

В ИМ ищецът „Алианц Банк България ”АД гр.София твърди ,че съгласно договор за потребителски кредит № CLB202208015800001/03. 08.

2022г.М. Т. А. –кредитополучател е получила кредит в размер на 25 000лв., с краен срок на погасяване на задължението 120 месеца, считано от датата на усвояването му. Кредитополучателят заплаща на банката годишен променлив лихвен процент ,определен по следната методика: сбор от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка 5,65 %,като към датата на подписване на договора за кредит ,годишната лихва,формирана по описания начин е в размер на 5,7%.За референтен лихвен процент/РЛП/ по договора за кредит се ползва „Базов депозитен индекс за физически лица на Алианц Банк България за кредити в лева“, наричан за краткост БДИФЛ.Твърди се,че договорът за банков кредит е сключен съгласно разпоредбите на ЗЗД и изискванията на ТЗ,че същият е търговска сделка,тъй като е сключен с оглед упражняваното занятие на търговеца-Банка,има валидно дадено съгласие и от двете страни чрез подпис,което го прави действителен и за същия няма специални законови изисквания относно формата му.Изложени са доводи,че кредитополучателят не е погасил в срок паричното задължение и на осн.чл.60 ал.2 ЗКИ и чл.9.1.1.от Общите условия банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем ,ако кредитополучателят е изпаднал в забава при плащането на главницата или лихвите по кредита.Кредитът е обявен за 1 предсрочно изискуем на 06.01.2023г.Към момента на вземане на решението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита ,длъжникът е имал 5 просрочени вноски ,от 15.08.2022г.до 15.12.2022г.На длъжника М. Т. А. е изпратена покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60 ал.2 ЗКИ с изх.№580-589/28.10.2022г.за обявената предсрочна изискуемост, връчени чрез ЧСИ Н. по реда на чл.47 ГПК.Твърди се,че въпреки уведомяването до настоящия момент дългът не е погасен.Посочено е, че банката е подала заявление чл.417 ГПК и е образувано ч.гр.д. №157/2023г. по описа на ПРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,като вземането на банката е установено с представено извлечение от счетоводните книги на „Алианц Банк България“АД към 06.01.2023г. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело №37/2023г.по описа на ЧСИ Н. В.,рег.№814 и район на действие ОС Плевен.Поканата за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника, поради което с определение на ПРС №1841/25.04.203г. по ч.гр.д.№157/2023г.на банката е указано да предяви иск относно вземането си,съгласно чл.415 ал.1 ГПК.Към настоящия момент М. А. не е погасила изцяло задълженията си към банката ,което обосновава правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на вземанията си в указания едномесечен срок. В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което да се признае за установено, че ответницата М. Т. А. дължи на „Алианц Банк България “АД гр.София следните суми:

-25 000лв.просрочена главница;

-571,75лв. лихва за забава за периода 16.08.2022г. до 06.01.2023г.;

-75,84лв.лихва върху просрочена главница за периода от 16.08.2022г.до 10.01.2023г.;

-10,18лв. неустойка за просрочена лихва,дължима за периода 16.08.

2022г. до 10.01.2023г.,ведно със законна лихва от 11.01.2023г.до изплащане на вземането;

-36лв.разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост от ЧСИ; законна лихва върху главницата,считано окончателното изплащане на вземането. от

11.01.2023г. до

Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото 2 производство,както и разноските в заповедното производство в размер на 513,88лв.

В съдебното заседание на 12.03.2024г.пред ПОС, на което бе даден ход по същество ищецът „Алианц Банк България“АД чрез своя пълномощник юрисконсулт Х. К. поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение,с което същият да бъде уважен изцяло.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от юрисконсулт Х. В.-К. писмена защита.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Т. А. чрез назначения й по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адвокат А. Д. от ПАК.Взето е становище, че искът е допустим,но неоснователен.Направено е възражение,че в представените към ИМ документи няма данни кредита или каква част от него са усвоени от ответника,че последният не е редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните.Датата на настъпването й играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Релевантен по съществото на спора за вземане въз основа на договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление.Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, уведомяването на длъжника представлява елемент от фактическия състав, без който предсрочната изискуемост не може да настъпи.Посочено е,че съгласно представения с ИМ протокол на ЧСИ Цв.Н. с изх.№15640/21.12.2022г.на същия е възложено връчване на покана по чл.60 ал.2 ЗКИ,а в протокола е прието,че на осн.чл.47 ал.5 ГПК поканата е редовно връчена на М. А. на 19.12.2022г.В самата ИМ е посочено,че покана за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника,не му е връчено и копие от подлежащия на изпълнение акт,съгласно изискването на чл.428 ал.2 ГПК,като липсват доказателства и твърдения да е спазена процедурата за това.Твърди се,че липсват данни длъжникът да е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита по предвидения в закона ред, както и да е спазена 3 процедурата по чл.47 ГПК и по чл.428 ал.2,изр.последно от ГПК.Посочено е,че няма данни дали ИМ е депозирана в преклузивния срок по чл.415 ал.4 ГПК,което е индиция за нейната допустимост или недопустимост. Към приложените с ИМ доказателства липсват такива,които да установят представителната власт и правомощията на лицата, сключили договора за потребителски кредит от името на банката.

Направено е възражение за незаконосъобразност на претенцията за заплащане за един и същи период на лихва за забава + лихва върху просрочена главница + неустойка за просрочена лихва.Обезщетението за забава е дължимо единствено върху просрочената сума - към момента на подаване на ИМ това са 5 месечни вноски.Недопустимо е да се претендира неустойка върху лихва, тъй като в случая това се явява присъждане на обезщетение за едни и същи вреди от закъсняло плащане за един и същ период и неудовлетворения кредитор ще се възмезди два пъти. По този начин се прави опит при забавено плащане да се прикрива по- висок процент на възнаградителната лихва чрез договарянето й като неустойка,чийто размер не подлежи на доказване, а това е законово недопустимо.В същото време: в т.

3.1.на договора е посочено, че кредитополучателят заплаща на банката променлив лихвен процент, в който се включва базов депозитен индекс за ФЛ /БДИФЛ/. БДИФЛ е определен (т. 3.1.1. от договора) като ефективен годишен лихвен процент по Срочни депозити в левове над 1 ден до 2 години.

Настоящият договор за кредит безспорно не попада в тази хипотеза наймалкото предвид факта, че е сключен за срок от 10 години, поради което БДИФЛ се явява изначално неправилно определен в по-висок размер.В същата точка от договора банката е заявила, че ще обявява „новата стойност на БДИФЛ на 01.01 и на 01.07 на съответната година. Съгл.т.3.1.3 „при промяна на стойността на приложимата по кредита възнаградителна лихва банката преизчислява погасителния план и уведомява кредитополучателя за размера на погасителната вноска след влизане в сила на новия лихвен процент.... “.В случая за кредитополучателя няма никаква предвидимост както за размера на дължимите вноски, така и за размера на дълга като цяло.Твърди се,че са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП относно определянето на дължимото обезщетение за забава за един и същи период, а именно: лихва за забава + лихва върху просрочена главница + неустойка за просрочена лихва, както и на т.З от договора за кредит.Съгласно 4 чл.143 т.5 от ЗЗП неравноправна клауза е тази, която „задължава потребител при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.“ В случая такова необосновано високо обезщетение е регламентирано в т. 4.3. от договора / Обезщетение за забава 10% годишно върху просрочената сума/ и в т.4.4 от договора /неустойка 10% годишно върху възнаградителната лихва/.С отговора особеният представител на ответницата се позовава на разпоредбите на чл.146 ал.1 от ЗЗП и на чл.146 ал.2 ЗЗП.Твърди се,че в случая е налице договор,който е предварително изготвен ,предоставен е на ответника /кредитополучател/ без опция за каквато и да било корекция,клаузите на чл.4.3 чл.4.4 от договора за кредит не подлежат на договаряне и стават веднага задължителни за страните, същите са нищожни на основание чл.143 т.5 вр.чл.146 ал.2 ЗЗП като неравноправни, поради което не следва да бъдат съобразявани при определяне размера на задължението.Ответницата има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП.Направено е възражение за неравноправност на клаузата на чл.3 от договора на основание чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП, предвиждаща възможност банката едностранно ,два пъти годишно да изменя размера на дължимата годишна лихва ,както и размера на погасителните вноски чрез промяна в референтен лихвен процент .

С Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им.Посочена е практика на СЕС в тази насока. Член 6,§1 от посочената директива предвижда,че неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителя. Именно с оглед на тези принципи Съдът на ЕС е постановил, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.Взето е становище,че горепосочените клаузи от процесния договор не са индивидуално уговорени ,същите са неравноправни по смисъла на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП,поради което са нищожни ,съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП и за нищожността им съдът следи служебно.В заключение ответницата 5 чрез особения си представител моли съда да отхвърли предявения иск.

В съдебното заседание на 12.03.2024г.ответницата чрез назначения й особен представител адвокат А. Д. от ПАК поддържа изложените в писмения отговор съображения,като моли съда да постанови решение,с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Окръжният съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното.

Безспорно

П от приложеното ч.гр.д.№157/2023г.по

С

Р описа на установява,че същото е образувано на основание подадено от “Алианц Банк България“АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ-извлечение от счетоводни книги срещу М. Т. А. от гр.П..Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение №86 от 11.01.2023г.по чл.41 7 и чл.418 ГПК ,с която е разпоредено длъжникът М. Т.

А. ,ЕГН ********** от гр.П. , ул. “П.“№*, ет.*, ап.* да заплати на кредитора „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр.София,ЕИК ***,чрез пълномощникаюрисконсулт Х. В. К. следните суми: 25 000лв.просрочена главница;