Решение № 542 от 17.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора В. В. М. като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600498 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXI.

Инициирано е по подадена въззивна жалба от Р. Х. чрез адв. Д. К. – упълномощен защитник на подсъдимия, срещу Присъда № 523 от 01.10.2024 г. на Софийски районен съд, с която подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 НК съдът е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от 4 години.

С жалбата се моли присъдата да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила, като след нейната отмяна се иска въззивният съд да постнови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен.

В разпоредително заседание от 17.3.2025 г. въззивният съд е сметнал, че за изясняване обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица.

В първото открито съдебно заседание от 05.05.2025 г. са отправени доказателствени искания от страна на защитата, които съдът е намерил за неоснователни, доколкото липсва необходимост от повторен разпит на свидетели, тъй като не се сочат нови факти, които се иска да установяват същите. Отправено е и искане за съдебна поръчка до властите в Швейцария, което отново съдът е оставил без уважение с оглед факта, че по същите 1 въпроси вече е била допусната съдебна поръчка, която е изпълнена. Съдът е допуснал доказателствено искане, отправено от подсъдимия, които е пожелал допълнителен срок да представи документи, касаещи делото, а именно документи, с които се цели да установи, че са създадени банкови сметки на името на пострадалите лица.

В проведеното о.с.з от 04.06.2025 г. подсъдимият не е разполагал със сочените от него документи, поради което съдът отмени своето определение, с което е допуснал събирането на писмените доказателствени средства.

По същество, в своята пледоария представителят на държавното обвинение поддържа същото, като моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимия моли за отмяна на присъдата. Счита, че не са събрани достатъчно доказателства. Посочва, че са налице достатъчно такива, според които подсъдимият е посредничил за създаването на банкови сметки и получаване на суми от кредитополучателите. Не можело да се направи категорично заключение, че подс. Х. е нямал връзка с финансовата институция в Швейцария. Намира, че приетите за пострадали от престъплението лица не са такива, доколкото те сами са потърсили услугите на подс. Х. за посредничество при получаване на кредит от чуждестранна институция, а и след като не са предявили граждански иск, то имали интерес единствено от осъждане на подсъдимия поради разочарованието от това, че не са получили исканите от тях кредити. Обръща внимание на продължителният период, в който се е водило настоящото наказателно производство, което следвало да се вземе предвид относно характеристичните данни на подсъдимия.

Подс. Х. поддържа казаното от адвоката си, като добавя, че ако се е смятал за виновен по делото е щял да се признае за такъв. В последната си дума посочва, че не е извършил това и иска оправдателна присъда.

Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в иницииращите настоящото производство документи, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда намери следното:

Въззивният съд, след собствен комплексен анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства, установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, която правилнo е приета и от районния съд:

Подсъдимият Р. В. Х. е с ЕГН **********, роден е на ****. в гр.София, българин е, с българско гражданство, осъждан, с адрес гр. София, ул. ****.

На неустановена дата през месец декември 2015 г. св. П. посредничила за запознанството между свидетеля Н.К. и подсъдимия Р. Х., при която среща последният заявил, че е търговски директор на дружеството „Клеримекс Инвест“ ООД /„Clerimex Invest“/, което било регистрирано и имало седалище в гр. Лугано, Швейцария, за което дружество твърдял, че се занимава със съдействие при кандидатстване и отпускане на кредити, като работи с банка „UBS Switzerland”AG. К. се познавал със св. М., като знаел, че той притежава 2 ценни книги, които иска да продаде. Споделил това на подс. Х. и поискал от него съдействие за продажбата на корпоративни ценни книги на бразилската компания „Петробрас Петролео Бразилейро“, собственост на св. В. М.. К. смятал, че може да спечели комисионна от посредничеството си между св. М. и подс. Х.. Уговорката била ценните книги да бъдат закупени от швейцарската банка „UBS Switzerland”AG, с която банка търговско дружество „Клеримекс Инвест“ ООД, в която Р. Х. се представял като търговски директор, и, с която банка подс. Х. уверил св. М., че работел за посредничество по кредити и на други лица. Подсъдимият се съгласил да съдейства за реализацията на тази сделка, като всъщност нямал никаква възможност и намерение да осъществява сделката, тъй като дружество „Клеримекс Инвест“ ООД реално не било регистрирано в посочената държава, не съществувало, а подсъдимият нямал никакви контакти с посочената банка, нейни служители или лица, които да съдействат за сделката. К. изготвил Комисионен договор, в който фигурирали свидетелите М., той самият, свидетелката Н. П. и К.К.. Целта била посредниците да гарантират своето възнаграждение. В изпълнение на уговорките си с подсъдимия, на 06.01.2016 г. К. изпратил на Х. на електронна поща с адрес: [email protected] копия на ценните книги, които желаел да бъдат продадени. На 27.01.2016г. от горепосочената електронна поща на електронната поща на св. К. – niki.****@mail.ru била изпратена бланка с придаден вид, че произхожда от банка „UBS Switzerland”AG, в която се потвърждавало, че банката има интерес към сделката и ще работи с К. във връзка със закупуването на корпоративните ценни книжа. В тази връзка св. К. се срещнал лично с подсъдимия Р. Х., като, за да поддържа създаденото заблуждение, че ще му съдейства за продажбата на корпоративните ценни книги, Х. обяснил, че банката ще работи по сделката с ценните книги, но е необходимо да бъдат открити банкови сметки във въпросната банка „UBS Switzerland”AG на титуляра на договора и на посредниците по него. В тази връзка обвиняемият Х. обяснил също, че за целта е нужна парична сума от по 500 швейцарски франка за откриване на банкова сметка на всяка една от страните по договора, както и копия на задграничните им паспорти. Пояснил също, че служител, който ще се занимава с техния случай, е М.Л., която работела в „UBS SWITSERLAND“ AG, Швейцария. В потвърждение на изложеното подсъдимият Х. изпратил по електронната поща на св. К. бланка с придаден вид, че произхожда от банка „UBS SWITSERLAND”AG, в която бланка били посочени номерата на откритите на името К., Й. и П. банкови сметки, като такива в действителност не били открити. Свидетелят К. мислел, че сделката ще се състои и, че действително купувачът има интерес от нея, поради което на 19.02.2016 г. св. К. в гр. София се срещнал лично с подс. Р. Х. и му предал сумата от 2700 лв. като равностойност на 1500 швейцарски франка като заплащане за всяка една от трите банкови сметки, които подсъдимият твърдял, че са били открити в швейцарската банка. По този начин и със своите действия обв. Х. причинил на св. Н.В. К. имотна вреда в размер на 2700лв. На 24.03.2016 г. подсъдимият Х. изпратил на електронната 3 поща на св. К. с адрес: niki.****@mail.ru писмо-покана за среща на 04.04.2016 г. в офис на банка „UBS SWITSERLAND”AG, Лугано, Швейцария, като целта на срещата била подписване на договор за покупко-продажба на корпоративните ценни книжа, които ще бъдат закупени от горепосочената банка, а като автор на писмото било посочена несъществуващата и неработеща в банката в Швейцария М.Л.. Х. заявил на К., че такава среща и съответно сделка ще има, но също и, че следва да бъде заплатена парична сума от 1080 лева, която била необходима за възнаграждението на експерт, който да извърши проверка и оценка на ценните книги на бразилската компания „Петробрас Петролео Бразилейро“, при което св. К. се съгласил да заплати посочената сума, тъй като свидетелят М. не искал да се ангажира финансово по сделката без да е видял резултат. В изпълнение на уговорката помежду им, на следващия ден 25.03.2016 г. св. К. се срещнал лично с Х. в гр.

София, където му предал лично и в брой сумата от 1080лв. По този начин и със своите действия Х. причинил на св. Н.К. имотна вреда в размер на 1080 лв.

Въпреки получените суми, подсъдимият нямал никакво намерение и никаква възможност да осъществи дадените обещания за посредничество при сделката, но продължавал да твърди, че подготовката за нея напредва. Заявил, че, за да бъде осъществена срещата в гр.Лугано, Швейцария, трябва да се отиде лично, поради което К. закупил самолетни билети до гр. Милано, Италия, откъдето следвало да се придвижат с лек автомобил до гр. Лугано, Швейцария за въпросната среща и финализиране на сделката. На 31.03.2016 г.

Р. Х. заявил на К., че с него се свързала М.Л., която посочила, че е възникнал проблем, поради което отлага срещата за друга дата. На 12.04.2016 г. при среща между св. К. и подс.Х. последният заявил, че проблемът е решен и до две-три седмици ще бъде изпратена нова покана за среща от страна на банката. В продължение на предходните си действия по въвеждане и поддържане на заблуждение, на няколко пъти подс. Х. уведомявал К. за нови дати за провеждане на срещата, при което К. три пъти презаверявал самолетните билети за нови дати. След като срещата така и не се осъществила, сидетелят К. неколкократно искал да се срещне с подс. Х., но той посочвал различни причини, за да не проведе среща със свидетеля К. и след време прекъснал контактите си с него и не вдигал телефона си. К. предположил, че е станал жертва на измама от страна на Х. и организирал пътуване лично до банка „UBS SWITSERLAND”AG, гр. Лугано, придружен от св. М., като на място в офиса на банката запознали служители на същата със случая. От банката заявили на свидетеля К., че при тях няма служител с имена М.Л., както и че представените от К. бланки от писмата, които получавал с придаден вид, че произхождат от банката, са стари бланки и найвероятно са фалшификат.

На неустановена дата през месец февруари 2016 г. свидетелят К. К. бил в гр. София, където се запознал със съдействието на свидетеля К. с подсъдимия Р. Х., като Х. обяснил, че е съдружник в швейцарско дружество, занимаващо се със съдействие при кандидатстване и отпускане на кредити. Заявил, че в 4 практиката си е съдействал за отпускането е на кредитоискатели в България, които били както физически лица, така и търговски дружества, включително и кредит за закупуване на самолети от голяма българска фирма. Посочил, че става въпрос за кредитиране от чужбина. К. имал нужда от финансиране и от средства, за да реализира проект на юридическото лице „Уърлд Енерджи“ АД, което управлявал. Банките в България обаче му отказвали финансиране.

Поради това попитал Х. дали ще му съдейства за отпускане на кредит в размер на 300 000 евро за построяване на къщи в поземлен имот. Подсъдимият Х., макар и да нямал никаква възможност да съдейства за отпускане на кредит от чуждестранна банка, нито имал намерение да го направи, обяснил на свидетеля, че това е възможно и така го въвел в заблуждение, че има намерението и възможността да съдейства. Обяснил обаче, че за целта трябва да се изготви бизнес план и да се кандидатства за кредит, съгласно стандартите на банка „ЮБиЕс“ Швейцария, която щяла да бъде кредитодател и съответно ще финансира проекта. След този разговор и в изпълнение на указанията на подсъдимия Х., който казал, че за изготвяне на бизнес-плана следва да му бъдат представени годишни финансови отчети на представляваното от К. дружество, включително и идеен проект архитектура за къщите, св. К. събрал въпросните документи и предоставил същите лично на подсъдимия на състояла се впоследствие среща. За да поддържа създалото се заблуждение, че ще съдейства за отпускане на кредит за финансиране на строеж на къщи на името на св. К. К., Х. през месец март 2016г. се срещнал със св. К., като му обяснил, че за да бъде изготвен бизнес план по стандартите на банката е необходимо да бъде преведена сума в размер на 5 350 лв. по лична банкова сметка на подсъдимия Х.. Същите били необходими според Х., за да може да ги даде на служител в банка „Ю Би Ес“ Швейцария за изготвяне на бизнес план. Х. обяснил също, че парите следвало да бъдат дадени лично на служителя от него, като допълнително възнаграждение, поради което следвало да бъдат преведени по лична банкова сметка на Х.. Във връзка с обещанието на обвиняемия, че ще съдейства на К. К. за отпускане на кредит от банка UBS SWITSERLAND AG, Швейцария и ще заплати парична сума, съставляваща възнаграждение на служител на банката за изготвяне на бизнесплан по стандартите на банката, св. К. К. на 17.03.2016 г. в гр. София отишъл заедно с обв. Х. в клон на банка „Си Банк“ ЕАД, клон „Тунджа“, където на каса внесъл сумата от 5 350 лв. лични средства по банкова сметка с титуляр Р. В. Х. IBAN: **** с основание договор RE-1/17.03.2016г. В действителност такъв договор не съществувал и не бил подписван от страните, но Х. обяснил на К., че това щял да бъде номерът на банковия кредит, който ще му бъде отпуснат, макар и такъв договор никога да не бил подготвян от финансовата институция.