Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261267 от 17.11.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 17764/2019
Вид
Решение № 261267
Подписан
17.11.2020
В сила
10.12.2020
Състав
ХРИСТИНА ВАЛЕНТИНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./17.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17764 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от "В.И.К.В." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Б.С.С., ЕГН **********,***, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумите, както следва: 661.96 лв. представляваща главница за периода от 18.04.2018 г. до 15.07.2019 г. и сумата от 38.01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.06.2018 г. до 18.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.07.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер *****, за обект – имот, находящ се в

*****, сумата от 259.10 лв. представляваща главница за периода от 31.03.2016 г. до 15.07.2019 г. и сумата от 6.83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 29.08.2016 г. до 18.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.07.2019г., до окончателното погасяване на задължението, дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер *****, за обект – имот, находящ се в *****.

Твърди се в исковата молба, че в периода от 31.03.2016г. – 15.07.2019г.. ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партиди с абонатен № ***** и № ***** на адрес *****, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 11670/2019г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който се оспорва ответникът да има качеството потребител на ВиК услуги в сочения обект на потребление. Оспорва наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК услуги. Навежда доводи, че водомерът не е отчитан. Твърди се, че не е потребил соченото количество вода. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№11670/2019г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от „В.И.К.В.“ ООД с ЕИК ***** заявление от 23.07.2019г. срещу Б.С.С., ЕГН **********,***, за сумата от 661.96 лв. представляваща главница за периода от 18.04.2018 г. до 15.07.2019 г. и сумата от 38.01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.06.2018 г. до 18.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.07.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер *****, за обект – имот, находящ се в *****, сумата от 259.10 лв. представляваща главница за периода от 31.03.2016 г. до 15.07.2019 г. и сумата от 6.83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 29.08.2016 г. до 18.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.07.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер *****, за обект – имот, находящ се в *****, както и за сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.

Представени са като доказателство по делото справки за неплатени фактури за периода от 29.07.2016г. до 18.07.2019г. за абонатен номер ***** и за периода от 18.05.2018г. до 18.07.2019г. за абонатен номер *****.

От

Справка от Агенция по вписванията по партида № 470281 за периода за периода от 01.01.1993г. до 14.10.2020г. се установява, че ответникът е собственик на сочения обект на потребление.

Представени са два броя карнети по партида с абонатен №***** за периода от м.02.2017 г. до м.05.2019 г..

Приети са като доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на "В.и к." ООД, както и решения на ДКЕВР от 11.08.2014г.; 15.12.2017г.; 28.12.2018г. за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В.и к." ООД.

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото ССчЕ, прието в с.з. на 23.10.2020г., се установява, че съгласно издадените от ищцовото дружество фактури, общият размер на незаплатените задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен номер *****, водомер *****за периода от 18.05.2018г. до 16.07.2019г. е 661.96 лв., а общият размер на лихвата, изчислена върху главниците от датата на падежа на всяко от месечните задължения до 18.07.2019г. е 37.86 лв.. Сумите са отчетени и начислени за периода 18.04.2018г.-15.07.2019г.. Общият размер на незаплатените задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен номер *****, водомер ****за топла вода за периода от 29.07.2016г. до 16.07.2019г. е 259.10 лева, а общият размер на лихвата, изчислена върху главниците от датата на падежа на всяко от месечните задължения до 18.07.2019г. е 7.41 лева. Сумите са отчетени и начислени за периода 31.03.2016г.-15.07.2019г.. По издадените фактури няма плащане. Сумите начислени за аб. №***** са за консумирана вода по редовни отчети. За абонатен № ***** също са начислени по редовни отчети, но показанията за старо и ново показание са 0, тъй като водомерът е бил сменен от В.Е., а протоколът за смяна не е бил представен на дружеството – ищец /по събрани данни от инкасатора/. Посочените показания са снемани от инкасатора и предоставяни в счетоводството за остойностяване на фактурите.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.

Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя възражения, че същият не е страна по договор за предоставяне на В и К услуги; за липса на основание за начисляване на посочените в карнетните листи количества, поради липса на редовен отчет от страна на оператора.

Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.

Съдът приема, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор

„Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна.

От представената справка от Служба вписвания е видно, че същият е собственик на имота – обект на потребление за целия исков период.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител - ползвател на жилище.

Ответникът оспорва реалното доставяне на калкулираното количество вода до имота.

Съдът счете, че претенцията на ищеца за задълженията по фактури, издадени за аб. № ***** в периода 18.05.2018г.-14.12.2018г. в общ размер на 409.73 лева е основателна, тъй като водомерът е отчитан редовно, като срещу отчетените показания е положен подпис за потребител. Над този размер претенцията подлежи на отхвърляне. Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горното задължение. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането.

Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Съобразно заключението на вещото лице, обезщетението за забава за периода 18.06.2018г. до 18.07.2019г. върху установения размер на главницата възлиза на възлиза на 33.62 лв. До този размер и за този период претенцията следва да бъде уважена, като за разликата над 33.62 лв. до предявения размер от 38.01 лв. подлежи на отхвърляне, като неоснователна.

По фактури издадени за аб. № ***** в периода 22.01.2019г.-16.07.2019г. е начислявана служебна консумация. Въпреки предприетото оспорване от страна на ответника, съдът намира, че ищецът не доказа по основание и размер претенцията си за този период.

Преди всичко, операторът следва да отчете реално доставените и използвани от ответника количества вода съгл. чл.22 ОУ, въз основа показанията на индивидуалния водомер, монтиран в имота. При невъзможност да бъдат отчетени показанията на СТИ в ОУ са предвидени различни хипотези, в които дружеството – доставчик прилага служебен отчет и начислява количества вода според съответната клауза от ОУ. По делото не са събрани данни за нито един реален отчет на СТИ в имота за този период. Ако и да е налице недопускане на служителите на ВиК оператора за отчитане помесечно консумацията на ВиК услуги, то това обстоятелство не е надлежно установено от ищеца.

Не са ангажирани доказателства за отказ и осуетяване от ответника на извършените проверки, а същевременно в карнета липсва, за този период, подпис от абоната. Няма данни за провеждано от оператора текущо отчитане, респ. съставен протокол за това съгл.чл.23 от ОУ, нито данни за дадени предписания съгласно чл.20 и чл.21 от ОУ. Не е съставен по надлежния ред протокол от ВиК служителя за отказ допускане в имота от потребителя съгласно чл.24, ал.4 от ОУ, чл.35, ал.5 от Наредба №4/2004г. Съгласно разпоредбата, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора.