Определение № 1420 от 13.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1420 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

М. Анг. Ненова като разгледа докладваното от М. Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501316 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес-сграда „ТАО“ против Определение № 3610 от 14.03.2025 г., постановено по гр.д. № 4191/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ гр.с., с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на процесуалния закон, като се поддържа, че разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е приложима и за заповедите за изпълнение по чл. 410 от ГПК, и за тези по чл. 417 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против М. К. Г., предявена по реда на чл. 422 от ГПК, за установяване на вземания по договор за предоставяне на потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С Определение № 3610 от 14.03.2025 г. исковият съд е прекратил производството по делото, като е приел, че в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК иск за установяване на вземането може да се предяви само при възражение на длъжника, а в случая такова липсва.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

1

Съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си при подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК; когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, както и в случаите, когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Тази разпоредба е обща и е приложима, както при издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, така и при издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Разликата в начина на връчване на заповедите за изпълнение – по чл. 410 от ГПК – от заповедния съд, а по чл. 417 от ГПК – от съдебния изпълнител, не обуславя различни последици при връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Когато в хода за изпълнителното производство съдебният изпълнител изпълни процедурата по чл. 47, ал. 5 от ГПК и уведоми за това заповедният съд, същият е длъжен съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да даде указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземанията по заповедта за незабавно изпълнение, по същия начин, по който би дал указания за предявяване на иск при връчване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК чрез залепване на уведомление. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК, според която когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т.

2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418, т.е. при издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и връчване на заповедта за изпълнение чрез залепване по чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедният съд не само дава указания за предявяване на иск, но и се произнася по спиране на изпълнението.

В случая заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена от съдебния изпълнител чрез залепване по чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съществуването на вземането следва да бъде установено в състезателно исково производство, каквото именно е инициирано от ищеца.

Като е намерил исковото производство за недопустимо и го е прекратил, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3610 от 14.03.2025 г., постановено по гр.д. № 4191/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ гр.с., с което е прекратено производството по делото.

2

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, Х IХ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3