Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5362 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19798/2024
Вид
Решение № 5362
Подписан
04.12.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5362 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330119798 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата “Изи Финанс” ЕООД – гр. София моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.146 от ЗЗП и чл.26, ал.1, предл.1 и 2 от ЗЗД да прогласи нищожността на клаузите на чл.3 и чл.2, ал.1, т.3 от сключения между страните в гр. П. Договор за предоставяне на кредит № ******************* г., по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за липсата на предпоставки за присъждане на пълномощника на ответника на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а ако съдът приеме, че такова се дължи – за прекомерност на същото.

Ответникът Г. С. Й. от гр. П. оспорва исковете и моли съдът да прекрати производството по делото, а ако приеме исковете за допустими - да ги отхвърли като недопустими, неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и ищецът да заплати на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между ищеца и ответника в гр. П. е бил 1 сключен Договор за предоставяне на кредит № ************** г., с който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника сумата 1 200 лева, срещу задължението на Г. Й. да я върне в срок от 24 месеца на 24 месечни вноски. В чл.3 от Договора ответникът, като Потребител, се е задължил в срок до три дни от датата на сключване на Договора да представи на ищеца, като Кредитор, едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на Кредитора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по Договора, или две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции, или - ако имат – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, и да подпишат Договор за поръчителство, като при неизпълнение на това задължение ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 503, 10 лева, а в чл.2, ал.1, т.3 – че освен връщане на отпуснатата по Договора сума, Потребителят дължи и заплащане на възнаградителна лихва върху главницата в размер на 40, 15 % - фиксиран годишен лихвен процент.

Доколкото, както посочва самият ищец в исковата си молба, посочените клаузи в Договора са неравноправни, те се явяват нищожни по смисъла на чл.146 от ЗЗП като противоречащи на Закона и заобикалящи го, поради което исковете се явяват доказани по основание и като такива следва да се уважат.

Същевременно, независимо от уважаването на исковете, доколкото самият ищец е включил тези нищожни клаузи в Договора, съдът намира, че разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат – тъй като, ако не беше включил тези нищожни клаузи, нямаше да има повод за завеждане на исковете, и след като той, а не ответникът, е включил тези клаузи в Договора, ищецът следва да заплати на ответника разноските за производството по делото в размер на 142, 92 лева – платени ДТ (включително и за изготвяне на преписи от подадените от ответника отговор и насрещна искова молба, от която ответникът се е отказал – но поради изплащане на претендираните с нея суми от ищцовото дружество СЛЕД подаване на тази насрещна искова молба), а в полза на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с ал.2 от ЗАдв. в размер на 240 лева с ДДС - като с оглед представения Договор за правна защита и съдействие между ответника и пълномощника му, обстоятелството, че пълномощникът на ответника е регистриран по ЗДДС, фактическата и правна сложност на спора, броят на предявените искове, цената им и доколкото така определения размер е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че възраженията на ищеца за недължимост на пълномощника на ответника на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

2

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл.146 от ЗЗП и чл.26, ал.1, предл.1 и 2 от ЗЗД КЛАУЗИТЕ НА чл.3 и чл.2, ал.1, т.3 ОТ сключения в гр. П. МЕЖДУ “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район “Триадица”, ЖК “Иван Вазов”, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от ******************* Б. И. Н., И Г. С. Й. , ЕГН: **********, от гр. П., ул.

„**********“ № ****, със съдебен адрес: Еднолично адвокатско дружество „Й.“, ЕИК: 176535088, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Никола Палаузов” № 12А, ет.1, представлявано от Адвокат С. Г. Й., Договор за предоставяне на кредит № ************* г..

ОСЪЖДА “Изи Финанс” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. С. Й., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 142, 92 лева.

ОСЪЖДА „Изи Финанс” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. Г. Й., със служебен адрес : гр.

П., ул. “**********” № ***, ет.**, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 240 лева с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за недължимост на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. И за прекомерност на същото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3