Решение № 146 от 10.10.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Златоград, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100278 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС по подадена искова молба от В. М.

Ч., ЕГН ********** с адрес: с К., общ. Н., обл. С. и Б. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „С.С.“ , вх. *, ет.*, ап. *, общ. ****, обл. **** – и двамата чрез адв. Е.М.В. – АК, гр. С. , със служебен адрес: обл. С., общ.

Н., гр. Н., ул. „А.С.“ № *, за признаване за установено по отношение на ответната О., че ищците са собственици на основание давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** област С., О. Н., с. К., м. К.; вид територия –Земеделска; категория – Девет; начин на трайно ползване – Ливада; площ - 5545 кв. м.; стар номер - 001024, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-804/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи, имоти с идентификатори:

***; ***; ***; ***; ***.

Пълномощникът сочи, че ищците имат имота от 1995 г., включително владеят и продължават и към настоящия момент да го владеят явно, несъмнено, непрекъснато и необезпокояван от никого, като свой.

Ежегодно от 1995 г., а преди това и техния баща от 1960 г. на миналия век са обработвали имота, като през годините са го засаждали с различни селскостопански култури, като и към настоящия момент продължават да го засаждат с такива.

Имотът представлява обработваема нива с ясно очертани граници от другите нему имоти, като същият е в непосредствена близост до жилищната 1 сграда на ищците.

Процесният имот никога фактически не е отнеман от владението на ищците от 1995 г. до настоящия момент, както и не е отнеман от бащата им, който е установил самостоятелна фактическа власт, владение върху имота още от 1960 г., като през 1995 г. го дава на ищците.

Във връзка с горното, на основание чл. 82 ЗС, адв. В. моли към владението на ищците да се присъедини и това на техния праводател.

При направена справка, ищците установили, че процесният имот е записан като стопанисван от О. Н. и попадащ в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Процесният имот при посочените граници, никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствени, а още по-малко О. Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.

Имотът никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор.

На същия редовно е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, включително гласни такива на св. О.Ч., които съдът кредитира с доверие, процесуалното поведение на страните и направеното искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответника не е представил писмен отговор.

Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие. От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен това искът се явява вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните в хода на делото доказателства, вкл. чрез разпита на свидетеля О.Ч..

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявеният иск бъде уважен изцяло.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

2

При този изход на делото, единствено в полза на ищеца се следват разноски, но такива не се претендират.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от В.

М. Ч., ЕГН ********** с адрес: с К., общ. Н., обл. С. и Б. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „С.С.“ *, вх. *, ет.*, ап. *, общ. ****, обл.

**** – и двамата чрез адв. Е.М.В. – АК, гр. С., срещу О. Н., Булстат 000615043, представлявана от Б.Р.К. - Кмет на О. Н., адрес: обл. С., общ.

Н., гр. Н., ул. „А.С.“ № *, че ищците В. М. Ч., ЕГН ********** с адрес: с К., общ. Н., обл. С. и Б. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „С.С.“ *, вх. Б, ет.*, ап. *, общ. ****, обл. ****, са собственици, на основание изтекла придобивна давност, по упражнено владение в периода от 1995 г. до 21.07.2026г. – датата на предявяване на исковата молба, на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** област С., О. Н., с.

К., м. К.; вид територия –Земеделска; категория – Девет; начин на трайно ползване – Ливада; площ - 5545 кв. м.; стар номер - 001024, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-804/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _______________А.Ч.________ 3