Решение № 31 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502292 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „**********, чрез юрисконсулт *********, против решение №3230 от 25.06.2025 г., постановено по гражданско дело №1443/2023 г. на ПдРС, ХІХ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от ********* иск против К. И. П. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 982.67 лева, включваща главница в размер на 930.70 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена на адрес гр. ********, за потребление и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер от 51.97 лв. за периода 02.12.2021 г. – 18.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022 г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №14946/22 г. на ПдРС.

С въззивната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт, както и за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.

Претендират се и разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез особения представител адв. В., като се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и се иска първоинстанционното 1 решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П. Продажбата на топлинна енергия на клиенти се осъществява при публично известни общи условия.

Дружеството доставило до сградата, в която се твърди, че ответникът притежава недвижим имот - гр. *******, топлинна енергия. Стойността на потребената такава за БГВ е 177.78 лв., за отопление - 570.69 лв. и за сградна инсталация – 152.69 лв. Начислена е такса разпределение 29.40 лв. Налице е договор за дялово разпределение на ТЕ, сключен между потребителите и „******“ ООД. Липсва плащане на задължението в срок от 30 дни от изтичане на периода, за който се отнасят задълженията. За събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 ГПК - ч.гр.д. №14946/22 г. на ПдРС. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

В предоставения срок за отговор особения представител на ответника адв. В. оспорва иска. Оспорва качеството на потребител на ответника на доставяните услуги и получаването на същите. Оспорва факта, 2 че ответникът е собственик на имота и съответното облигационно правоотношение между страните. Отрича дължимостта на услугата за дялово разпределение.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Позовавайки се на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена на 29.03.1998 г. от В. Т. П., съдът е приел, че ответникът е собственик на идеална част от недвижимия имот. Въззивният съд счита, че според посочената декларация, към настоящия момент К. П. е индивидуален собственик на имота. Същият е деклариран от В. П. като съсобствен – останал в наследство от И. П., като собственици са деклараторката и К. П., факт, който се потвърждава и от удостоверението за наследници на И. П., в което са отбелязани като наследници двамата. Към настоящия момент В. П. също е починала, като според представеното удостоверение за наследници К. П. е неин единствен наследник. Ето защо същият е индивидуален собственик на процесния недвижим имот.

От представените писмени доказателства - препис извлечение от сметка и справка за доставена ТЕ е видно, че за периода 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. ищецът е определил на ответника задължение в размер от 930.70 лева, от което 570.69 лв. за отопление, 177.78 лв. за БГВ, 152.83 лв. за сградна инсталация и 29.40 лв. за услуга разпределение. Начислена е и лихва за периода от 02.12.2021 г. – 18.10.2022 г. в размер от 51.97 лв.

От приложените фактури и справки към тях е видно, че за процесния период задължението на абоната е определено чрез разпределяне от топлинния счетоводител „*****“ ООД на отчетените количества за общо потребена ТЕ за отопление, БГВ и сградна инсталация от свързаните към абонатната станция в съответната секция домакинства.

От приложеното ч.гр.д. №14946/22 г. на ПдРС е видно, че за претендираното задължение ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 19.10.2022 г. Заповед за изпълнение е издадена на 26.10.2022 г. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Пред въззивната инстанция, с оглед наведени от жалбоподателя доводи за допуснати процесуални нарушения на съда – отказ за събиране на доказателства, поискани от страната, и отхвърляне на иска, тъй като не е доказала твърденията си, за които именно е поискано събиране, се допуснаха експертизи.

От заключението на изготвената СТЕ от вещото лице В. Ш. се установява, че в периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в град ********, е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. През този период в ап.* всички отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и на същите се начислява ТЕ по отчетни данни от петте индивидуални разпределителни устройства, монтирани на същите. В имота има монтирано едно водомерно устройство за 3 визуално отчитане на изразходваното количество топла вода. Същото е отчитано визуално. Отопляемият обем на имота е 155 м3. През имота не преминава щранг – лира. Начисленията са ставали на база отчетените показания. За имота не са прилагани изискванията на т.6.7 във вр. т.6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради - етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. От експерта е посочено по месеци количеството ТЕ, разпределено в имота за процесния период. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от въззивника.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че за процесния период по партидата на въззиваемия не са издавани кредитни известия. Размерът на задължението за доставена ТЕ е в размер на 930.70 лв. главница за процесния период и 51.97 лв. обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. – 18.10.2022 г. или общо 982.67 лв.

Настоящият състав се довери изцяло на изнесеното от експертите като обосновано, логично, заключенията са изготвени с необходимите познания в съответната област. Изводите на вещите лица и изложеното не са оспорени от страните.

За да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е допустим, с оглед начина на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника.

Изложени са доводи, че с оглед ангажираните писмени доказателства - частен свидетелстващ документ - декларация на съсобственик, подадена пред данъчна администрация, необорен от ответната страна и без ангажирани доказателства за настъпили промени в обстоятелствата, е доказан факта на притежание на право на собственост от ответника върху идеална част от процесния имот, като е приел, че ответникът е потребител на доставяни в имота услуги от ищцовото дружество.

От съда са изложени съображения, че съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата, се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. По делото се установява, че начисленото задължение на ответника е формирано от потребена ТЕ за отопление, сградна инсталация и БГВ и извършена услуга за дялово разпределение.

Съобразно ОУ на енергийното предприятие, измерването и отчитането на продаденото на купувача количество топлинна енергия се извършва по ред, определен от продавача чрез средство за търговско 4 измерване - топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Дяловото разпределение на потребената ТЕ в сгради етажна собственост се извършва от трети лица-търговци, избрани от собственици или титуляри на вещно право на ползване на самостоятелните обекти в ЕС, които са съобщени на продавача. Разпределението се извършва чрез отчитане на средства да дялово потребление или при неосигуряване на достъп от потребителя при условията, предвидени в ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване.

Количеството топлинна енергия за отопление и за общите части в СЕС се разпределя пропорционално на пълния отопляем обем на имотите по проект.

Изложените от ищеца твърдения и ангажирани доказателства сочат възприемане от същия на извършено разпределение от третото лице „*****“ ООД на ТЕ, чиято цена е дължима от ответника, но при направеното оспорване от негова страна на размера на определеното задължение не се ангажираха доказателства, установяващи на какво основание се възприемат тези данни, в частност - налице ли е нотариално заверен протокол от общо събрание на ЕС на сградата, избиращо посочения търговец за разпределител на ТЕ в процесния период, има ли монтирани в имота отоплителни тела и уреди за измерване на потреблението, документирани ли са неосигурени достъпи за проверка на същите, какъв е проектния отопляем обем на имота.

Всички тези данни имат отношение не само към преценка наличието на основание за доставката, доколкото чл. 62 от ЗЗП забранява доставката на централно отопление при липса на отправено искане затова, каквото по делото не се установява да има, но и към компетентността на топлинния счетоводител да предоставя информация на доставчика за размера на задължението на потребителя и достоверността на същата. Предвид изложеното съдът е приел, че претендираните от ищеца вземания от ответника за главница, формирана от цена на доставена ТЕ, въпреки указаната доказателствена тежест, са останали неустановени по основание и размер, което е пречка за уважаване на иска за тях. Липсата на породено задължение за заплащане на главното вземане сочи неоснователност и на претенцията по отношение на начисленото обезщетение за забава. Ето защо е прието, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.