Решение № 77 от 27.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000503145 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ответниците по иска чрез адв. В. Г. срещу осъдителната част на решение № 900119 от 28.02.2023 г. по гр.д. 209/2018 на ОС Благоевград, с което те са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, част от общо дължима главница от 148 769 лева за неплатени вноски с настъпил падеж към датата на постановяване на решението по договор за банков кредит HL 57187 от 03.04.2012 г., сключен между Юробанк България АД и Д. И.

Л., Т. И. Л. и А. Т. Л. като солидарни длъжници със законната лихва от подаване на исковата молба (02.11.2018 г.) до плащането, както и в частта,в която са осъдени да платят 4 775.48 лв., разноски за платена държавна такса и адвокатски хонорар пред ОС Благоевград и 4 310.73 лв. разноски в заповедното производство.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Съдът не бил обсъдил всички доводи на ответниците, обсъдил бил обстоятелства, неизложени от ищеца. Поддържат твърдение за нищожност на договора за кредит поради свързаността му с предшестващ договор за кредит и поради неравноправност на клаузите за прехвърляне на валутния риск върху кредитопилучателите.

Постъпил е отговор от ищеца Юробанк България АД чрез адв. В. Д., с който жалбата се оспорва.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Назначена е ССчЕ по искане на жалбоподателите и допълнена служебно от съда със следните задачи: 1. Каква главница е платила банката – ищец към „БЪЛГЕРИАН РИТЕЙЛ СЪРВИСИС“ АД 2. Каква главница е следвало да се плати със сумата по договора за рефинансиране, ако не се прилага чл. 4.2 от допълнително споразумение от 11.10.2013 г. и следващите допълнителни споразумения относно възнаградителната лихва 3. Ако не се прилага чл. 4.2 от допълнително споразумение от 11.10.2013 г. и следващите допълнителни 1 споразумения относно възнаградителната лихва за периода след 2013 г., в какъв размер е надвнесената сума за периода от 2013 г. до 25.02.2016 година и кои вноски могат да бъдат погасени с надвнесената сума 4. Какъв е размерът на непогасените вноски с настъпил падеж към деня на изготвяне на заключението, ако не се прилага чл. 4.2 от допълнително споразумение от 11.10.2013 г. и следващите допълнителни споразумения относно възнаградителната лихва за периода след 2013 г. и не се начисляват такси и комисионни по чл. 4 от договора за банков кредит. 5. Какъв е размерът на непогасените вноски с настъпил падеж по договор за потребителски кредит HL 32059 от 18.12.2007 г. към 03.04.2012 г., като при определяне размера на дълга, включващ главница, лихви, такси, застраховки не следва да взема предвид уговорените с последващите допълнителни споразумения капитализации на лихви и съответно нови погасителни планове, ако са изготвяни такива. Задълженията по кредита следва да бъдат изчислени по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, който да бъде посочен в заключението, както и в лева. След като определи по горния начин задълженията, да посочи има ли надплащане със сумата от 150 050 лв., усвоена от ответниците на 03.04.2012 г. за рефинансиране на задълженията по договора от 2007 г. и ако има-какъв е неговият размер?

В съдебно заседание от 05.12.2024 г. заключението на ССчЕ, изготвено от В. П., е прието.

Процесуалният представител на въззивните жалбоподатели моли за уважаване на жалбата, отхвърляне на иска на банката и претендира разноски. Представя и писмено становище.

Производството пред ОС Благоевград е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.430 ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД на „Юробанк България“ АД срещу Д. И.

Л., Т. И. Л. и А. Т. Л. за следните суми: 100 000 лева (сто хиляди лева) - част от общо дължима главница в размер на 155 717,04 лева (сто петдесет и пет хиляди седемстотин и седемнадесет лева и четири стотинки) - за периода от 25.02.2016 г. до 21.08.2018 г.; възнаградителна лихва в размер от 19 336,54лв. (деветнадесет хиляди триста тридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки), дължима за периода от 25.02.2016 г. до 08.05.2018 г. на основание чл. 5, ал. 1 от допълнително споразумение от 29.12.2014 г.; мораторна лихва в размер от 3 730,21лв. (три хиляди седемстотин и тридесет лева и двадесет и една стотинки), дължима за периода от 25.02.2016 г. до 21.08.2018 г. на основание чл. 3, ал. 4 от договора за кредит; сумата от 1 262,50 лв. (хиляда двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки)-такси за периода от 27.02.2016 г. до 21.08.201 8г.- дължими такси по договора, дължими на основание чл. 4 от договора; сумата от 72,00 лв. (седемдесет и два лева) разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост на основание чл. 11, т. 3 от договора; сумата от 124,86 лева (сто двадесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки) дължима за периода от 10.01.2017 г. до 21.08.2018 г. застраховка на обезпечение на основание чл. 15, във вр. с чл. 11, т. 3 от договора; законна лихва върху главницата и дължимите такси, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.08.2018 г.) до окончателното им изплащане. Претендират се във връзка с т.

12 от TP № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, сумата от 2 490.52 лв. (две хиляди четиристотин и деветдесет лева и петдесет и две стотинки) - разноски в заповедното производство за дължимата държавна такса, 2 887,47 лв. (две хиляди осемстотин и осемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) – за адвокатски хонорар, с вкл. ДДС в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2118/2018 г. по описа на РС Благоевград.

С първоинстанцинното решение са отхвърлени исковете за заплащане на възнаградителна лихва за периода от 25.02.2016 г. до 08.05.2018 г. от 19336,54 лв., за мораторна лихва за периода 25.02.2016-21.08.2018 г. от 3730, 21 лв., за такси за периода 27.02.2016-21.08.2018 г. от 1262, 50 лв., за разноски за връчване на нотариални покани от 72 лева, за застраховка за обезпечение за периода 10.01.2017 – 21.08.2018 г. от 124,86 лв., за законна лихва върху главницата и таксите от подаване на заявлението за заповед за изпълнение до датата на подаване на исковата молба. В тази част решението не е обжалвано. Не е обжалвано и приетото от ОС Благоевград, че не е настъпила предсрочна изискуемост.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в 2 изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 пред РС Благоевград за задължения на ответниците по договор HL 57187 от 03.04.2012 г. и в образуваното по него гр.д. 2118/2018 г. съдът е отказал да издаде заповед, като е приел, че не е налице редовно връчване на поканата за предсрочна изискуемост и е дал указания на заявителя да предяви иск за вземането си, което банката е сторила в посочения срок.

Спорно пред въззивната инстанция е имат ли ответниците задължение за заплащане на главница за периода 25.02.2016 - 21.08.2018 г. в размер на 100 000 лева, част от общо приета за дължима от първата инстанция главница от 148 769 лева за неплатени вноски с настъпил падеж към датата на постановяване на решението по договор за банков кредит HL 57187 от 03.04.2012 г. За да отговори на този въпрос съдът следва да отговори и на въпроса валиден ли е договорът от 03.04.2012 г., както заради въведеното с отговора на искова молба възражение за неговата недействителност поради липса на основание, така и заради служебното си задължение във връзка с правата на потребителите.

От доказателствата по делото се установява, че между страните (Юробанк България АД е правоприемник на Юробанк И Еф Джи България АД) е сключен договор за потребителски кредит с № HL 32059 от 18.12.2007 г. по силата на който банката предоставила на Д. И. Л., Т.

И. Л. и А. Т. Л. (наричани общо кредитополучател) потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 115 290 лева, по курс "купува" за щвейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл. 1, ал. 2 в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк, а съобразно чл. 1, ал. 3 са солидарни длъжници.

Според погасителния план отпуснатата сума е 98996 швейцарски франка.

Кредитополучателят се е задължил да върне кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 180 месеца, на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, приложение № 1 към договора. (л. 67-74 от делото на първата инстанция). Съгласно чл. 3, ал. 1 годишната лихва се формира като сбор от базовия лихвен процент ( БЛП ) на банката за жилищни кредити в щвейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 6. 15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката бил в размер на 4.5 %.

Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Д. И. Л. и се ползва при условията на ал. 3 и 4 - усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс "купува" на банката за съответната валута в деня на усвояването, като кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извършва тези действия. За превалутирането кредитополучателят не дължи на банката определените съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, такси и комисионни. Превалутираната сума се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута. В чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава" за швейцарския франк към лева/лева, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и 3 оправомощава банката. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят заплаща на банката следните такси: 1. в началото на всяка следваща година, считано от датата на усвояване на кредита - годишна такса за управление в размер на 0.5 % върху размера на непогасената главница към същата дата и 2. административна такса от 40 лв., еднократно платима при подаване на документи за кредит, като с чл. 13, ал.1 банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20.