Решение № 514 от 31.07.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Силистра, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Хр. Кр. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420101481 по описа за 2024 година

Ищците М. Р. Ю., Д. Д. А., Д. А. Ш. – Ф., Ш. А. Ш., А. Т. М., Д. А. Т., Т. А. Т., С. И.

А., Ш. Д. А. и Г. А. Д. молят съда да признае за установено спрямо ответника, че те са собственици на 1/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор .............. по КККР на с. И., общ. С., одобрена със заповед № РД-18-1199 от 01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ овощна градина с площ от 16010 кв.м., находяща се в м. К. в землището на с И.. Твърдят, че чрез решение № 119 от 10.08.1994 г. на ПК – С. в полза на наследниците на Ю. Р. М. било възстановено правото на собственост върху процесния имот и върху нива № 6010 с площ от 16,062 дка, находяща се в м. „К.“, землището на с. И.. През 1995 г. неформално наследниците на Ю. Р. М. си раздeли двата имота по колена, като наследниците на М. А. Х. установили владение върху овощната градина, а наследниците на М. А. М. – върху нивата.

През 2007 г. С. Р. Ш. (наследник от коляното на М. А. Х.) се договорила с друга част от наследниците от същото коляно (наследниците на Ф. М. А. - С. М., Н. Г., М. М. и Т. М.) да закупи идеалните им части, като тя заплатила договорената цена, но не успяла да подготви документите за сделката, тъй като починала. При това положение наследниците на Ф. М. А. поискА. от наследниците на С. Р. Ш. да им бъде заплатена допълнителна сума за имота, като в крайна сметка всички тези наследници постигнА. уговорка за прехвърляне на всички наследствени имоти в полза на Д. А. Ш. – Ф. срещу сумата от 45000 лв. Чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 174, т. 2 по описа на СВ – С. за 2015 г., наследниците на Ф. М. А. - С. М., М. М. и Т. М., продА. на ищцата Д. А. Ш. – Ф. 1/3 ид.ч. от конкретно посочени имоти, но не и идеалните си части от процесния имот поради липса на 1 едно удостоверение за наследници към момента на удостоверяване на сделката. Продажната цена от 45000 лв. включвала и цената за идеалната част от процесния имот, но въпреки това впоследствие наследниците на Ф. М. А. - Т.М., М. М., Х. М. и М. М., дарили на ответника 1/8 ид.ч. от него чрез договор за дарение, обективиран в НА № 155, т. 24 по описа на СВ – С. за 2022 г. Ищците считат, че са придобили правото на собственост върху имота по силата на давностно владение, осъществено от 1995 г. до момента, поради което молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че те са собственици на тази 1/8 ид.ч. от имота, предмет на неговия титул за собственост. От допълнителна молба на ищците става ясно също така, че чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 79, т. 17 по описа на СВ – С. за 2018 г., С. И. А. (един от наследниците на М. А. Х.) прехвърлил на своя брат, ищеца С. И. А. по време на брака му с ищцата Ш. Д. А. своята 1/6 ид.ч. от процесния имот.

Претендират направените по делото разноски.

Ответникът Х. И. С. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Счита, че е придобил имота чрез вА.дна правна сделка, която може да бъде отменена само от праводатЕ.те и освен това се определя като добросъвестен владелец. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

От представено по делото решение № 119 от 10.08.1994 г. на ПК – С. се установява, че в полза на наследниците на Ю. Р. М. било възстановено правото на собственост върху процесния имот, както и върху нива № 6010 с площ от 16,062 дка, находяща се в м. „К.“, землището на с. И.. От удостоверението за наследници на посочената наследодателка е видно, че след смъртта нейното имущество преминало в собственост на сина М. А. М. и низходящите на починА.я преди самата нея син М. А. Х., а именно Ю. М. А. Ф. М. А. и М.И. И.. Ищците се явяват част от наследниците на Ю. М. А. и М. И. И., като от всички техни наследници в делото не вземат участие наследниците на Ф. Р. М., една от низходящите от първа степен на Ю. М. А.. В настоящото производство не участва и наследникът на М. И.

И. – С. И. А., поради обстоятелството, че той прехвърлил квотата си на своя брат, ищецът С.

И. А. по време на брака му с ищцата Ш. Д. А. чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 79, т. 17 по описа на СВ – С. за 2018 г.

Ищците твърдят, че през 2007 г. С. Р. Ш. (наследник от коляното на М. А. Х.) се договорила с друга част от наследниците от същото коляно (наследниците на Ф. М. А. - С.

М., Н. Г., М. М. и Т. М.) да закупи идеалните им части, като тя заплатила договорената цена, но не успяла да подготви документите за сделката, тъй като починала. Впоследствие наследниците на Ф. М. А. поискА. от наследниците на С. Р. Ш. да им бъде заплатена допълнителна сума за имота, като те се споразумЕ. с ищцата Д. А. Ш. – Ф. да прехвърлят всички наследствени имоти срещу сумата от 45000 лв. Чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 174, т. 2 по описа на СВ – С. за 2015 г., наследниците на Ф. М. А. - С.

М., М. М. и Т. М., продА. на ищцата Д. А. Ш. – Ф. 1/3 ид.ч. от конкретно посочени имоти, 2 но не и идеалните си части от процесния имот поради липса на едно удостоверение за наследници към момента на удостоверяване на сделката. Същевременно от представените по делото доказателства е видно, че лицата Т. М., М. М., Х. М. и М. М., всички те наследници на Ф. М. А., прехвърлили в полза на ответника чрез договор за дарение, обективиран в НА № 155, т. 24 по описа на СВ – С. за 2022 г., 1/8 ид.ч. от процесната овощна градина (т.е. по – малко от притежаваната от тези наследници квота -1/6 ид.ч.).

Според показанията на изслушания по делото свидетел М. О., познат на ищците, А.

Б., баща на ищцата Д. А. Ш. – Ф., първоначално ищец по делото, починал в хода на съдебното производство, обработвал процесната овощна градина, която била част от наследството на неговата съпруга и която била засадена със сини сливи, като установил фактическа власт над нея след премахването на ТКЗС; част от имота също така се обработвал от друг от наследниците – ищеца С. И. А.. От приятеля си А. Б. свидетелят узнал, че неговата съпруга заплатила тази градина на другите наследници от Т., но впоследствие поради липсата на документ за собственост се наложило семейството отново да им заплати тяхната част, което се случило 2007 г. или 2014 г. Свидетелят О.М. също бил запознат, че Б. обработва овощната градина, както и че семейството му двукратно е заплащало дяла на другите наследници, като първото плащане се осъществило преди поне 24 години (докато била жива неговата съпруга), а второто – през 2017 г. Същевременно по искане на ответника бе разпитан свидетелят Г. С., който заяви, че миналата година сключил с него (ответника) договор за наем за същия имот, въз основа на който възнамерявал да обработва част от имота, като се споразумял със С. И. А. да очертае пред ДФЗ площ от около 5,300 дка, въпреки че договорът за наем му предоставял права само върху два декара; в същия обем щял да упражнява правата си и С. А., като толкова оставало и за Д. А. Ш. – Ф., чийто съпруг също се занимавал със земеделска дейност. Впоследствие наемателят се съгласил да обработва само два декара от имота, но не могъл да очертае площта си, тъй като ответниците го изпреварили, като очертА. цялата градина, така че се получавало застъпване, свързано с угрозата от налагане на санкции.

Чл. 79, ал. 1 ЗС гласи, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Тъй като владението носи признаците на правото на собственост, въпреки несъществуването на последното, следва да се приеме, че своенето на имота инкорпорира в себе си намерение за притежание, което не се съвместява с решението на ищците да заплатят на останА.те наследници техния дял, тъй като с подобно действие те признават техните собственически права, приемайки се като държатЕ. на тяхната идеална част. Казаното сочи, че ако плащанията, на които ищците се позовават, са реално осъществени,то именно те и по – конкретно второто от тях, се явява началния момент на тяхното давностно владение – моментът на неформалното уреждане на въпросите, свързани със съсобствеността, касаеща наследниците от коляното на Ф. М. А.. На база техните собствени твърдения този начален момент следва да се отнесе към момента на сключването 3 на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 174, т. 2 по описа на СВ – С. за 2015 г., чрез който наследниците на Ф. М. А. продА. на ищцата Д. А. Ш. – Ф. 1/3 ид.ч. от конкретно посочени имоти срещу продажна цена от 45000 лв., включваща и цената за техния дял от процесната овощна градина. Видно е, че тази сделка се е състояла на 13.02.2015 г., докато исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е предявена на 04.09.2024 г., т.е. преди изтичането на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС; същевременно според чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давността не тече докато трае съдебният процес относно вземането, т.е. същата е спряна, поради което към настоящия момент тя все още не е изминала изцяло и придобивното основание, на което се позовават ищците, не се е осъществило.

Според разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК презумпцията на чл. 69 ЗС (че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго) се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, като според мотивите на решението когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останА.те съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Обстоятелството, че в качеството си на наследници на общ наследодател ищците са установили владение върху собствените си идеални части от имота и държане върху идеалните части на другите наследници, обосновава необходимостта промененото с времето тяхно намерение спрямо частите на другите наследници да добие външен израз, доколкото едва така би станало ясно, че фактическата власт върху тях се осъществява в тяхна собствена полза (т.е. в полза на ищците, а не на останА.те наследници). Тази промяна в намерението би могла да има различни външни проявления, едното от които се явява и неформалното уреждане на отношенията с другите наследници чрез заплащането на техния дял. В тази насока следва да се отбележи, че ищците не ангажираха безспорни доказателства за уговорката им с наследниците на Ф. М. А., че платената по НА № 174, т. 2 по описа на СВ – С. за 2015 г. продажна цена включва и стойността на идеалните им части от друг имот, освен имотите, предмет на този договор. Единствените доказателства в тази насока се явяват показанията на свидетЕ.те О. и М., които били чувА. за извършени за имота плащания от приятеля си А. Б., съпруг на една от наследниците на имота, а впоследствие и самият той наследник. Подобни показания са неубедително доказателствено средство, доколкото свидетЕ.те не възпроизвеждат пред съда свои непосредствени впечатления, а пресъздават твърденията на самата страна; отделно от това съдът приема като необяснима липсата на каквито и да било писмени доказателства за подобна уговорка с другите наследници, като се вземе предвид че според твърденията на самите ищци плащането, извършено през 2015 г. е второ поред такова и би било странно да се предприеме на добра воля и без гаранция, при положение че предходното плащане на квотата на наследниците на Ф. М. А. не им е било достатъчно, за да се откажат от вещните си права.