Решение № 104 от 18.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Виктория Цв. К.ова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20231100900626 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД кумулативно съединена с претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Т.“ ЕООД, ИК *******, чрез адв. К.Х., твърди, че на 07.07.2016г. е сключил с държавата, чрез министъра на Министерство на туризма, договор № Т – РД – 29 – 134/07.07.2016г. за наем на обект, изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Аспарухово“, находящ се на територията на община Варна, подробно описан в акт за държавна собственост №1555/18.02.2016г. и с идентификатор ***.

Твърди, че е получил на 29.05.2020г. писмо от ответника с изх.№ Т – 26 – Т. 126 от 29.05.2020г., във връзка с изпратено от ищеца до ответника уведомление за намаляване на размера на дължимата наемна цена за 2020г., на основание параграф 23, ал.2 от ЗИДЗЗ, с което се сочи, че намалението на наемната цена за 2020г. е с 47 721,72лв. или наемната цена за 2020г. е 49 669,55лв.

Ищецът твърди, че на 12.10.2020г. е подписано допълнително споразумение към договор, на основание заповед № Т – РД – 16 – 289/27.08.2020г. за намаляване размера на дължимата цена за 2020г. с приложение №10 по договор, сключен на 07.07.2016г.

Ищецът твърди, че с допълнителното споразумение страните, на основание преждецитирания параграф, както и на чл.4, 5, 6, 7 и 8 от методиката, се споразумяват за намаляване на размера на дължимото концесионно възнаграждение и наемна цена за 2020г., което съответства на 1 намалението на цените за шезлонг и чадър за сезон 2020г. и за удължаване на срока на концесията и на наема, приета с Постановление №111 на МС от 28.05.2020г., цитираните заповеди на Министъра на туризма за намаляване на размера на наемната цена от 27.08.2020г., с приложение №10 по процесния договор от 07.07.2016г., влязъл в сила на 07.07.2023г. и подадени от наемателя на морски плаж „Аспарухово“, уведомление за намаляване на цените на плажните принадлежности за 2020г. и предложение за удължаване на срока за договора за наем.

Ищецът твърди, че отговоря на изискванията на чл.7, ал.1 от методиката за определяне размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и наемна цена за 2020г., което е удостоверено с констативен протокол №217/03.09.2020г. от извършена проверка на място за изпълнение на договорните и законните задължения.

Ищецът твърди, че е изпълнил и отговаря и на условията на чл.214 от договор № Т – РД – 29 – 134/07.07.2016г., като е заплатил дължимата наемна цена за 2020г. в пълен размер, който заедно с инфлационния индекс е в размер на 97 391,27лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 3000000305/03.02.2020г.

Ищецът твърди, че процесният договор за наем, който е сключил с държавата е прекратен преди изтичане на срока, уговорен с него.

Твърди, че с оглед на прекратяването е уведомил ответника да му възстанови надплатената сума от 47 721,72лв., за което ответникът е постановил отказ с писмо, поради липса на правно основание за такова плащане/възстановяване, защото съществуващото такова е отпаднало.

Ищецът твърди, че съдебно заявената сума му се дължи, поради това, че е получена от ответника без правно основание, като за периода на забава претендира и обезщетение за забавата, считано от получаване на покана за плащане и периода на забава, посочен в исковата молба, а именно от 02.06.2022 година до 31.03.2023 година в размер на 4 016,57лв.

Моли съда да уважи предявените искове, като присъди и законна лихва върху главницата и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът държавата, чрез министъра на туризма не признава основателността на претенциите.

Не спои относно наличие на облигационна връзка между него и ищеца, представляваща договор за наем, посочен от ищеца, като наемната цена за 2020г. е била намалена, както е посочил като основание ищецът и с допълнителното споразумение страните са се уговорили, че с намалената сума ще бъде приспадната наемната цена за 2021 година.

Това не се е случило защото наемната връзка е прекратена едностранно от държавата, поради това, че за морски плаж „Аспарухово" е била определен с решение №133/19.02.2021 година на МС концесионер на плажа, с когото на 22.03.2021 година е сключен концесионен договор и плажът е предаден нему с приемо-предавателен протокол от 23.04.2021 година.

Ответникът признава, че на 03.02.2020г. ищецът е заплатил на държавата 2 сумата от 97 391,27лв.

Твърди, че законното основание за намаляване на наемната цена – параграф 23, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ няма ретроактивно действие, защото нормата предвижда намалението от цената да бъде приспаднато от наема за следващата година.

Това означава, че за държавата не е налице основание да плаща надплатената сума. С този закон, който е приет при извънредни обстоятелства и има еднократно действие не могат да намерят приложение общите норми на гражданското право.

Едновременно с това при подписване на наемния договор наемателят и сегашен ищец е бил наясно, че наемният договор ще бъде прекратен при сключване на концесионен такъв, което е предвидено като основание в нормата на чл.7.1.2.

Оспорва фактическата обстановка да може да бъде подведена под посоченото от ищеца основание, тъй като разпореждането от негова страна с паричните средства към момента е имало своето основание, а прекратяване на договора за наем е възпрепятствало ответника да извърши приспадане на сумата над намалението. Прекратяване на наемната връзка има действие за в бъдеще и поради тези съображения претенциите се явяват неоснователно предявени.

Моли съда да остави без уважение предявените осъдителни искове и да присъди на ответника разноските по делото.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че поддържа заявената теза и не оспорва фактите, посочени от ответника. Излага доводи, че разпоредбите от ЗЗ следва да се тълкуват и разглеждат с останалото приложимо право спрямо договора, сключен между ищеца и държавата, а прямо този договор приложими са и ТЗ и ЗЗД.

Твърди, че след като страните са се договорили, че помощта по ЗЗ вместо да бъде реално заплатена ще се счита за авансово платен наем за следващата година, то договорът за наем и прекратен и поради това авансово платения наем от ищеца му се дължи от наемодателя на отпаднало основание.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба преповтаря изложените аргументи за неоснователност на претенциите.

Страните са направили своите доказателствени искания.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По делото не е налице спор, а това се установява и от събраните писмени доказателства, че на 07.07.2016г. между страните по делото е сключен договор № Т – РД – 29 – 134, на основание чл.7, ал.5 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие и на чл.16 от ЗДС, чл.13, ал.4 ППЗДС и Заповед № Т – РД – 16 – 170/10.06.2016г. на министъра на туризма.

По силата на постигнатото съгласие, държавата, представлявана от министъра на туризма, като наемодател, и „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, като наемател, се споразумяват, че наемодателят – държавата – отдава на 3 наемателя – настоящият ищец, за временно и възмездно ползване обект, който е изключителна държавна собственост и представлява морски плаж „Аспарухово“, находящ се в гр.Варна, обл.Варна, описан в Акт за изключителна държавна собственост № 1555/18.02.2016г. с идентификатор *** по кадастрална карта, индивидуализиран съгласно специализирана карта на обектите по чл.6, ал.4 и ал.5 ЗУЧК в размер на 100 127, кв.м, с граници на морския плаж, определени чрез преки геодезически измервания по реда на чл.6, ал.6 от същия закон, наричан за кратко морски плаж, срещу заплащане от наемателя на цена на ползването, определена по ред и условия, съгласно настоящия договор, а именно 90 000 лв., представляваща годишна наемна цена – чл.4.2.

С нормата на чл.4.3 са се съгласили, че за всяка следваща година за срока на договора годишната наемна цена се индексира, съгласно Методика за определяне на минимален размер на наемна цена за морските плажове по реда на чл.8, ал.2 и 3 ЗУЧК, приета с Постановление №9/19.01.2015г. на МС.

Съгласили са се, че заплащането на наемната цена се извършва- за всяко следващо плащане – до 15 февруари на съответната календарна година по посочената в чл.4.4 банкова сметка.

Страните са се съгласили, че наемателят следва да предостави/ заплати гаранция- под форма на безусловна и неотменяема банкова гаранция, като размерът на същата е определен съгласно чл.4.5.1- 4.5.2 от договора, с уговорка от последици от неизпълнение – усвояване на гаранцията като форма на реализация на неустойката, като институт на обезвредата за забавено, частично и пълно неизпълнение.

Страните са уговори с чл.2.1, че договорът се сключва за срок от 5 години, считано от датата на подписване на съглашението.

Уговорени са конкретните права и задължени на страните по сделката, а възможностите за преустановяване на договорната връзка са регламентирани с разпоредбата на чл.7 от договора.

Междувременно със ЗИДЗЗ, обн. ДВ, бр.44 от 13.05.2020година, с параграф 23, се приемат нови разпоредби, които водят до промяна на задълженията на концесионер и наемател на морски плаж за летен сезон 2020г., считано от 01.06.2020 година, чрез намаляване на цени за ползване на плажните принадлежности, чадъри и шезлонги, което намаление е не помалко от 50% от цената за 2019 година, като в резултат на това се намалява пропорционално наемната цена, респ. концесионното възнаграждение за 2020 година, а ако цената е вече заплатена – то тя се приспада от концесионното възнаграждение или наемната цена за следващата година.

Предвидена е възможност за удължаване на срока на концесионни договор или наемния договор със срок не по- дълъг от 1 година, независимо дали се надвишава нормативно определения срок.

Въз основа на настъпилата законова промяна, с ПМС№111/28.05.2020г. е приета Методика за определяне размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и на наемна цена за 2020 година, съответстващо на намалението на цените на чдър и шезлонг за летен сезон 2020г. и за 4 удължаване на срока на концесията и на наема, което е влязло в сила на 28.05.2020г. и е обнародвано в ДВ, бр.50 от 02.06.2020г. С този подзаконов нормативен акт се определя формулата, въз основа на която се редуцира концесионното възнаграждение и наемната цена; сроковете за удължаване на договора за концесия, респ. наем – чл.7 – и предпоставките за такова удължаване на срока на материалното правоотношение, като в т.3 на чл.7 изрично е посочено, че такова удължаване няма да е налице, ако за съответния плаж е сключен нов договор за възлагане на концесия или отдаване под наем.

За да се осъществи обаче удължаване на срока на договорната връзка следва да е налице отправено мотивирано предложение от концесионера или наемателя за удължаване на срока, на което предложение държавата, чрез министъра на туризма може мотивирано да приеме или откаже предложението.

Следователно такова удължаване на срока на договора не се осъществява автоматично, а въз основа на направена оферта от наемателя, в настоящия случай.

На 12.10.2020 година страните сключват допълнително споразумение, с което приемат, на основание параграф 23, ал.4, 5 и 6 от ПЗР на ЗИДЗЗ и на посочените разпоредби от Методиката за определяне на размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и наемна цена за 2020г., което съответства на намалението на цените за чадър и шезлонг за летен сезон 2020 г. и др. актове, като страните постигат съгласие за следното: наемната цена за 2020г. се намалява от 97 391,27лв. с ДДС, до размер на 49 669,55лв. с ДДС; поради това, че дължимата наемна цена от 97 319,27лв. с ДДС е заплатена към датата на подписване на това споразумение, разликата до пълния размер, се приспада от наемната цена за 2021 година; срокът да договора се удължава до 07.11.2021година; поради удължаване на срока на договора, то наемателят дължи заплащане на наем за удължения срок на договора, чийто размер не е определен и посочен в договора;