Решение № 17219 от 05.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17219 гр. София, 05.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110140546 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от „ЗАД Армеец“ АД срещу „ЗАД ДаллБогг:живот и здраве” АД кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 3994,17 евро (7811,92 лева), изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 26022030104412 по застраховка „Каско“ за причинени вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „428“, с РЕГ. № ******* в резултат на ПТП, настъпило на 28.10.2022 г. в гр. Пловдив на АДРЕС, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 15.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1187,70 евро (2322,93 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2023 г. до 15.07.2025 г.

Ищецът твърди, че на 28.10.2022г., в 13:58 ч. в гр. Пловдив на АДРЕС е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Мерцедес“, с peг. №******* и лек автомобил марка „БМВ“, модел „428“ с РЕГ. № ********, по вина на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, с peг. №*******, който при извършване на маневра „смяна на пътните ленти“ - от лява към дясна, засякъл и блъснал лек автомобил марка „БМВ“, модел „428“ с РЕГ. № ********, движещ се в дясна пътна лента в момента на ПТП. За увредения л. а. марка „БМВ“, модел „428“ с РЕГ. № ********, собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“ е имало сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец”, с период на застрахователното покритие 20.07.2022 г. до 19.07.2023 г. Във връзка със застрахователното събитие е било подадено уведомление от застрахования в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор е била образувана в ликвидационна преписка (щета) № 26022030104412. Посочва, че с платежно нареждане от 14.03.2023 г. изплатил в полза на автосервиза, застрахователно обезщетение, 1 за отстранените имуществените вреди, причинени на лек автомобил марка „БМВ“, модел „428“ с РЕГ. № ******** в размер на 7624,06 лв. С платежно нареждане от 14.03.2023 г. изплатил в полза на собственика на автомобила, сума в размер на 172,86 лв., а освен това били извършени ликвидационни разноски, в размер на 15.00 лв., като общата изплатена сума по щетата е била 7811,92 лв. Твърди, че при настъпване на ПТП-то виновният водач е декларирал валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗЕАД „Далл Богг Живот и Здраве“. Посочва, че изпратил писмо-покана до ответника на 23.03.2023 г. получено на 24.03.2023 г., с което го поканил до възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, но ответникът отказал да извърши плащане. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор н исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на застрахованото при него МПС към датата на застрахователното събитие, както и че е осъществен банков превод от страна на ищеца по повод на щета 26022030104412, в размер на 7811, 92 лв. - застрахователно обезщетение, включващо и 15 лева - ликвидационни разходи. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че водачът на л. а. „БМВ”, peг. № ******** значително е допринесъл за реализиралото се застрахователно събитие, тъй като преди да предприеме маневра за смяна на лентите за движение не се е уверил, че съседната е свободна и че е безопасно да предприеме каквито и да било действия. В допълнение на това не е сигнализирал намерението си чрез задействането на левия мигач на автомобила и е нарушил въведената вертикална и хоризонтална организация на движението. Твърди, че претендираната стойност на вредите по процесното МПС е прекомерно завишена. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По отношение на иска по чл. 411 КЗ:

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка 2

„Гражданска отговорност”.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, включително, че настъпилото ПТП е по вина на застрахования при ищеца водач.

От представената по делото застрахователна полица за застраховка „Каско“ № 0307Х0043726 от 20.07.2022 г. се установи, че при ищеца по отношение на процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел „428“, с РЕГ. № *******, е сключен договор за застраховка „Каско“, с покритие клауза Пълно Каско, валидна към момента на настъпване на процесното ПТП, ведно с общите условия, приложими към тази застраховка, със застрахователна сума от 35880,00 лева и застрахователна премия от 1865,76 лв., валидна в периода от 18:00 часа на 20.07.2022 г. до 23:59 часа на 19.07.2023 г.

На следващо място, от приетите по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, гласни доказателства, събрани посредством разпитите на свидетелите Д. С. Т. и П. Д. С., както и заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установи наличието и на всички елементи на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а именно: на 28.10.2022 г., около 13:58 часа, в гр. Пловдив, товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с peг. № ******** се движи по бАДРЕС и срещу № 3В, водачът предприема маневра отклонение надясно за смяна на пътните ленти и реализира ПТП с движещия се в същата посока отдясно на него лек автомобил марка „БМВ“, модел „428“, с РЕГ. № *******, в резултат на удара последният се измества надясно и настъпва удар в бордюр. По този начин с поведението си водачът на т. а. „Мерцедес Актрос“ станал причина за настъпилите по л. а.

„БМВ 428“ материални щети – панел заден ляв, праг ляв, ляво огледало, лява врата, джанта задна лява, предна броня, степенка и врата.

Съдът намира, че водачът на т. а. „Мерцедес Актрос“ с поведението си, изразяващо се в това, че е предприел маневра за отклонение надясно, за да премине в дясната пътна лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, в частност тези на процесния л. а. „БМВ 428“, респ. не е пропуснал движещия се в съседната дясна пътна лента л. а. „БМВ 428“, с което е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП и по този начин е станал причина за настъпването на процесното ПТП и настъпилите вследствие на него материални щети.

Ето защо описаното деяние се явява противоправно.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не се проведе пълно обратно доказване за оборване на посочената презумпция. Същевременно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по САТЕ се установи категорично, че ПТП е настъпило изключително вследствие 3 поведението на водача на товарния автомобил, застрахован при ответното дружество.

По делото се установи и че всички описани щети са настъпили вследствие на процесното ПТП, респ. налице е причинно-следствена връзка между деянието и описаните материални щети по лек автомобил „БМВ 428“.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи, че във връзка с процесното ПТП при ищецът е заведена щета № 26022030104412 относно материалните щети по процесния лек автомобил „БМВ 428“, както и че ищцовото застрахователно дружество е изплатило застрахователно обезщетение общо в размер на 7811,92 лв. с вкл. 15,00 лв. ликвидационни разноски.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от приетата застрахователна полица се установи, че към датата на ПТП по отношение на процесния товарен автомобил марка „Мерцедес Актрос“ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

От приетите по делото писмени доказателства и от заключението на назначената по делото САТЕ се установи действителният размер на вредите, настъпили вследствие на процесното ПТП. В отношенията между страните не е спорен размерът на ликвидационните разходи.

От заключението на САТЕ се установи, че стойността необходима за възстановяване на увредения л. а., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 8028,80 лв. без включване в тази сума на ликвидационните разноски. Доколкото ищецът претендира по-малка сума, в съответствие с диспозитивното начало съдът следва да присъди претендираната сума.

Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.

При това положение исковата претенция се явява установена както по своето основание, така и по размер и следва да се уважи изцяло.

Като законна последица от уважаване на исковата претенция следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

Наличието на главен дълг се установи по делото.

От представената регресна покана изх. № Л-2024/23.03.2023 г., с поставен вх. № 1507/24.03.2023 г. по описа на ответника се установи, че ищецът е поканил ответника да плати сумата по регресната претенция на 24.03.2023 г., както и че ответното застрахователно дружество в дадения 30дневен срок не е изпълнило задължението си, респ. отказало е да изпълни.

4

Ответникът не представи доказателства, от които може да се установи безспорно, че е изпълнил в дадения срок.

Съдът определи размер на обезщетението за забава посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет страница https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html, в размер на 2326,05 лв., върху главница от 7811,92 лева за периода от 25.04.2023 г. до 15.07.2025 г., но доколкото ищецът претендира по-малка сума, в съответствие с диспозитивното начало съдът следва да присъди претендираната сума.