Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12237 от 21.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22777/2022
Вид
Решение № 12237
Подписан
21.06.2026
Състав
ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12237 гр. София, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110122777 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. И. Д. срещу А. Ц. Д. и В. Ц. А., с ко я т о са предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сума в размер от 13200 лв., претендирана от ищцата като дължимо обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствени с ответниците недвижими имоти, за периода от 01.05.2015г. до 18.12.2018г., и за сума в размер от 9123,91 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2015г. до 22.02.2022г., претендирани от ответниците в условия на солидарност.

Ищцата Н. И. Д. твърди, че с ответниците А. Ц. Д. и В. Ц. А. са съсобственици на УПИ № VI-295 , находящ се в гр. София, *********** по регулационния план на гр. София, ************, с графично изчислена площ от 453 кв.м. и площ по документи за собственост от 470 кв.м., при съседи съгласно документи за собственост: улица, К.Г., Г.М. и Е.Д.К. и при граници съгласно скица: ул. № „503-та“, УПИ № VII296, УПИ № VIII-297, УПИ № XI-294 и УПИ № V-294, и на построената в имота едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 48,80 кв.м. и разгъната застроена площ от 148,80 кв.м., състояща се от: сутерен, на кота -2,51 метра, състоящ се от предверие със стълбище и две складови помещения; партер, на кота +/- 0,00 метра, състоящ се от стълбище, предверие, кухня с трапезария, дневна и баня с тоалетна; подпокривен етаж, на кота +2,78 метра, състоящ се от външна стълба, предверие, две складови помещения, таванско помещение и тераса, при съседи: от четири страни двор. За посочените имоти с Решение по гр.д.№ 22011/2015г. на СРС, II ГО, 126 1 състав, е допусната делба при квота за ищцата 6/8 идеални части. Поддържа, че в хода на инициираното делбено производство е отправила нотариална покана до наследодателката на ответниците – В.А.П., връчена на 22.04.2015г., с която поканила последната да заплаща обезщетение за периода на ползване на делбените имоти в размер от 300 лв. месечно. Твърди, че възникналото в тежест на В.А.П. задължение след смъртта й преминало върху нейните наследници – А. Ц. Д. и В. Ц. А., без да е необходимо до последните да бъде отправена отделна покана за плащане. В периода от 01.05.2015г. до 18.12.2018г. в полза на ищцата не били извършени плащания на обезщетение във връзка с ползването на съсобствените имоти, поради което за същата възникнал правен интерес от предявяване на искова претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на сумата от 13 200 лв., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.05.2015 г. до 22.02.2022 г. в размер от 9123,91 лв.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците А. Ц. Д. и В. Ц. А., с който оспорват исковете като неоснователни. Развиват доводи, че сочената в исковата молба нотариална покана не е била връчена на наследодателката им В.А.П., нито им е била връчена лично на тях.

Позовават се на изтекла погасителна давност. Твърдят, че във връзка с издаден в полза на ищцата изпълнителен лист от 21.12.2018г. е било образувано изпълнително дело срещу тях, по което регулярно са извършвали плащания през целия период от образуване на изпълнителното дело до 30.03.2022г. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно и с приетия доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК съдът е отделил като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Н. И. Д., В. Ц. А. и А.

Ц. Д. са съсобственици на УПИ № VI-295, находящ се в гр. София, **********, от квартал 38 по регулационния план на гр. София, ************, с графично изчислена площ от 453 кв. м. и площ по документи за собственост от 470 кв. м., и на построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 48,80 кв.м. и разгъната застроена площ от 148,80 кв.м., при квоти съответно 6/8 ид.ч. за ищцата и по 1/8 ид.ч. за всеки от ответниците.

От представеното по делото Решение № 367171 от 21.03.2018г. по гр. д. № 22011/2015г. на СРС, II ГО, 126 състав, е видно, че между страните е допуснато извършването на съдебна делба на процесния поземлен имот и построената в имота едноетажна жилищна сграда. Съдът е постановил привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, като ползването на недвижимите имоти е предоставено на ответниците до окончателното извършване на делбата и всеки от тях е осъден да заплаща на ищцата 2 месечно сумата от 43,75 лв. срещу ползването на делбените имоти. Установява се, че въз основа на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК е издаден изпълнителен лист от 21.12.2018г. в полза на Н. Д. срещу В. А. и А. Д. за присъдените парични притезания.

За събиране вземанията на ищцата са образувани изп.д.№ 391/2019г. по описа на ЧСИ Веселка Любенова и изп.д.№ 376/2022г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева.

Като писмено доказателство е представена Нотариална покана от 21.04.2015г. от Н. И. Д., действаща със съгласието на майка си и неин законен представител С.И.Д.., до В.А.П., с която са заявени претенции за заплащането на наем в размер от 300 лв., считано от 01.05.2015г., за ползването на притежаваните от ищцата 3/4 идеални части от УПИ № VI-295, находящ се в гр. София, м. „Христо Ботев“, и построената в него едноетажна жилищна сграда. На гърба на нотариалната покана се съдържа удостоверяване от нотариус Валентина Благоева, че поканата е връчена лично на адресата на 22.04.2015г. С последваща нотариална покана от 05.06.2015г. ищцата се е противопоставила на предприети от страна на ответниците действия с имота – еднолично служене и извършване на подобрения, която покана е връчена на В.А.П. по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК на 24.06.2015г.

За установяване на обстоятелствата относно ползването на процесните недвижими имоти са събрани гласни доказателства. Разпитана, свидетелят С.М. – майка на ищцата, дава показания, че от тяхното закупуване през 2017г. – 2018г. до настоящия момент Н. Д. никога не е ползвала въпросните имоти. Описва, че първоначално в тях живеели В.П. и сина А. Д., а впоследствие само ответникът Д. ги ползвал и не допускал ищцата до тях. Заявява, че поради едноличното ползване на съсобствените имоти отправили нотариална покана до В.П. да предостави достъп до същите, но последната не предприела действия в тази насока, а заминала в чужбина, където по-късно починала.

Свидетелят Ц.Ч. съобщава, че познава ответниците и тяхната майка, която се грижела за децата й. Излага, че през месец януари 2015г. В.П. заминала в Берлин при големия си син. Споделя, че същата страдала от здравословни проблеми и прекарала около 2-3 месеца в лечебно заведение в Германия, където през 2016г. починала.

Свидетелят споделя, че не й е известно след като е заминала В. да се е връщала в България.

Като свидетел е разпитана и К. Т., която излага, че в периода от 2015г. до края на 2017г. работела срещу павилиона за кафе в детската градина, поради което общувала с В.П., която живеела наблизо. Излага, че на 15.04.2015г., докато чистела навън, дошли хора от нотариална кантора, които търсели Павлова, викали името отвън и носели документ. Посочва, че Павлова получила нотариална покана, след което се прибрала вкъщи. Допълва, че последната заминала в Германия през месец декември 2015г., тъй като в страната нямало кой да полага грижи за нея. Преди нейното заминаване за нея се грижел съсед на име И..

Събрани са сведения и от свидетеля Л.К., която споделя, че поддържала връзка с В.П. още от детски години. Описва, че ответниците полагали грижи за нея, като същата живеела със сина си А. Д. в кв. „Христо Ботев“. През декември 2015г. заминала в Германия, откогато не се е връщала, тъй като се подложила на лечение, но починала през пролетта на 2016г.

Приети са основно и допълнително заключение на съдебно-оценителна експертиза, които определят средния пазарен наем за процесните имоти в рамките на 3 исковия период.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

При така приетата фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Съобразявайки обстоятелствата, от които ищцата извежда съдебно предявеното спорно субективно право, съдът намира, че сезиращият го главен иск е с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС – претенция за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени на страните имоти.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС признава право на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, което обаче следва да упражнява по начин да не пречи на другите съсобственици също да си служат с вещта според правата им. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Съгласно разясненията, дадени с ТР от 2.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл.

31 ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, с което той възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват вещта според правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Без правно значение е по какъв начин се осъществява поведението на ползващия съсобственик – то може да е под формата на фактическо служене с вещта, незачитащо правата на останалите съсобственици, извършвано чрез непосредствени свои действия, чрез действия на член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно я е предоставил, както и може да не се изразява в употребление на вещта съобразно предназначението , а да се свежда до разполагаем достъп до вещта и недопускане на друг съсобственик да си служи с нея (напр. държане ключовете от имот). Така приложното поле на чл. 31, ал. 2 ЗС включва случаите, в които съсобственик си служи с вещта за задоволяване на своите и на семейството си нужди, като препятства останалите участници в съсобствеността и те да ползват вещта, или макар да не ползва вещта, пречи на достъпа на останалите до нея. Ако такива пречки не са създавани, то независимо, че вещта е ползвана само от един от съсобствениците, обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи. Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част, той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им, стига да зачита конкурентните им права на ползване.

Нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС повелява, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.

4

Съдържанието на искането не е нормативно уредено, но последователно в съдебната практика се приема, че всяко едностранно волеизявление от неползващ съсобственик, отправено до съсобственик ползвател, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Искането има действие за в бъдеще, но веднъж отправено, то действа занапред без ограничение във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика (така и ТР от 2.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС). При наследствено правоприемство наследниците на ползващия се съсобственик встъпват както в наследствените права, така и в задълженията, включващи и задължението да заплащат обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, и за да се ангажира отговорността им не е необходимо отправянето на нова покана до тях (в този смисъл Решение № 491 от 28.06.2010г. по гр. д. № 363/2009г. на ВКС, IV г.о.).