Определение № 723 от 18.04.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е Д Е Л Е Н И

Е № 723 град Бургас

, 18.04. 2018 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

............18.04 …..през две хиляди и осемнадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с. Сияна Д. при секретаря ……………. като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 451 по описа за

2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на две инедтични по своето съдържание въззивни жалби на процесуалния представител на Б.Р.А. и на Х. Й.Й.

–ответници по гр.д. № 18 /2017 год. по описа на Поморийския районен съд против решение № 172/01.12.2017 год. постановено по същото дело в частта ,с която е прието за установено по отношение на Х.Й.Й. ,че ищцата Г.Д. е собственик на 204,04/599 кв.м. ид.части от дворно място,цялото от 599 кв.м., от поземлен имот с идентификатор

*** по КККР на гр. Ахелой,заедно с находящия се в построената в мястото сграда 1 самостоятелен обект – апартамент от 62 кв.м. ,като ответникът Й. е осъден да предаде на ищцата владението върху този имот и е прието за установено по отношение на въззивника А. ,че ищцата Д. е собственик на описания самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Ахелой ,с предназначение –жилище ,апартамент ,с брой нива-две и на площ от 62 кв.м..,като се атакува решението и в частта ,с която е отхвърлен насрещния иск на ответника Й. да установяване по отношение на ищцата ,че е собственик на 401,4 кв.м. ид.части от недв. Имот ,представляващ бивш урегулиран пар. 5 кв.м. 28 по плана на гр. Ахелой,втория етаж с площ от 67,20 кв.м. от двуетажната жил. сграда ,както и са осъдени двамата ответници да платят разноски .

Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото за неправилно и необосновано,постановено при нарушение на процесуалните правила .

Сочи се на първо място ,че мотивите към решението противоречат на приетите по делото писмени доказателства .Не е бил обсъден факта ,че за периода 1990

-1995 г. Х.Й. добросъвестно е владял процесния имот ,което владение е продължило и след датата на съставяне на констативния нотариален акт през 1995 г.,плащал данъците за имота и го е владял необезпокоявано повече от 25 години до момента на разпореждането с него в полза на въззивника Б.А..Установено било по делото ,включително и от експертизата ,че имотът е самостоятелна постройка ,със самостоятелен характер и намя пречка върху нея да се упражнява фактическата власт ,дори и да се приеме ,че Й. е недобросъвестен владелец .Давностният срок за придобиването му е изтекъл и една с предявяване на иска е прекъсната давността .Освен това Х.Й. се легитимира като собственик на имота и като собственик на самостоятелна сграда ,изградена в собствения му недвижим имот,тъй като на 11.01986 г. е получил като дарение от родителите си ½ ид.част от двуетажна масивна жилищна сграда ,построена върху 62,20 кв.м. и е започнал упражняването на добросъвестно владение върху имота –през цялото време

,имайки предвид и последвалата доброволна делба през 1990 г. със същите лица.След изтичане на 5-годишен срок той като добросъвестен владелец е придобил имота на основание ,годно да го направи собственик .Затова и през 1998 г.

,закупувайки общински имот -частна общинска собственост ,представляващ 401,4/610 ид.части от застроено дворно място ,той е бил в кръга на лицата ,имащи право да закупят общински парцел по реда на чл. 35 ЗС .Затова и законосъобразно се е възползвал от правото си /макар и да се е легитимирал като собственик на основание давностно владение ,а не на основание дарение /.Договорът не е нищожен и доколкото в имота е имало и пристройка ,Й. е станал собственик на всички приращения в дворното място.Дори и да се приеме ,че началният момент на владение е започнал 1998 г. /след обявяването на договора за закупуване на общинската земя за нищожен /,то ищцата Д. е предявила права чак с настоящата искова молба ,при което за Х.Й. е налице оригинерно основание за придобиването на имота в продължение на минимум 17 години давностно владение-докато е прехвърлил собствеността на Б.А. .

Оспорва се и извода ,че процесният имот представлява пристройка,като се подчертава ,че в мотивите към решението по гр.д. № 146/2014 г. ПРС приема ,че Х.Й. е собственик на имотите по давност .

Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и се отхвърлят исковете .Не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ищец е подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК чрез процесуалния си представител ,с който оспорва въззивната жалба ,като счита ,че при постановяване на решението в атакуваните части не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че по делото са събрани доказателства ,установяващи безспорно собствеността на ищцата върху процесния имот ,като от свидетелските показания се е установило ,че ответникът Й. неправомерно е оградил и ползва ид.част от дворното място ,което е сторил без съгласието на собственичката и въпреки нейното противопоставяне ,като спорове между тях съществуват непрекъснато ,още повече ,че са водили помежду си няколко процеса.Ищцата като собственик на мястото е собственик и на незаконната пристройка,владяна от ответника .Тъй като Х.Й. към момента на прехвърлянето не е бил собственик на имота ,той не е можел да прехвърля на трети лица -в случая на другия ответник .Що се отнася до дарението ,направено в полза на ответника Й. ,подчертава се ,че с решение по гр.д. № 126/1997 г. на ПРС дарението е отменено ,което означава и че договорът за делба на съсобствен недвижим имот от 1990 година /с който ответникът твърди ,че е станал собственик на първия и втория етаж от пристройката към съществуващата сграда с площ от 62 кв.м. /,както и констативния му нотариален акт за собственост на имота по силата на делбата ,се обезсилват ,тъй като с отмяната на дарението правата на ответника са отпаднали с обратна сила.Още повече ,че тази пристройка е незаконна изградена – за нея не е имало отстъпено право на строеж и строително разрешение .Договорът за делба в частта относно пристройката е нищожен според въззиваемата страна .В него се вклѝчва имот ,за който не са представени никакви строителни книжа .

Споделят се и изводите на районния съд за неоснователност на предявения насрещен иск от ответника Й. .В тази връзка се сочи ,че след като ответникът Й. е загубил правото си на собственост върху част от дворното място -след отмяната на дарението в негова полза ,то договорът за продажба на недвижим имот по реда на ПМС 235/1998 г. между него и Общината ,за който той твърди ,че го е направил собственик ,е нищожен .Затова е отпадноло основанието ,на което Община Поморие е продала на ответника дворното място –тъй като не са налице предпоставките на ;1 от ПСМ 235,за да възникне за Общината правото да продаде имота-общинска собственост ,на лице ,което е построило в общинско място .Това са и констатациите на съда по влязлото в сила решение по в.гр.д. № 1767/2014 г. на БОС.След като договорът е нищожен , имотът се е върнал оттново в патримониума на Общината .Затова и ищецът по насрещния иск не е могъл да придобие имота въз основа на давностно владение имот-общинска собственост ,нито пък пристройката върху него .При това положение той не е станал собственик на имота и не е могъл да го прехвърля ,както е станало в случая- в полза на втория ответник .Не е могъл да придобие пристройката ,тъй като тя е и незаконна ,а и владението му не е било необезпокоявано ,както се твърди от него .

Моли се за потвърждаване на решението в атакуваните части .Също не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

С оглед на горното и на осн. чл.267 от ГПК Бургаският окръжен съд О П Р Е

Д Е Л

И :

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 09.05.2018 г. от 10,10 часа ,за която дата да се призоват страните .

ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.