Определение № 23901 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23901 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110155751 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК

Постъпила е молба по чл.248 ГПК от ТЛП, с която иска да се измени решението в частта за разноски спрямо ищеца – страната, която подпомага.

Твърди, че адвокатското възнаграждение било прекомерно.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът подава отговор. Твърди, че съдът правилно е определил възнаграждението. Счита, че ТЛП няма право да иска изменение на решението в частта за разноските за подпомаганата страна.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът подава молба по чл.248 ГПК.

Твърди, че сумата, която следва да се присъди е в размер на 1140 евро, а не 1140 лева. Като съдът е допуснал грешка относно вида мерна единица.

Ищецът не подава отговор на молбата по чл.248 ГПК. ТЛП също не подава отговор.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:

Съгласно ТР № 1/11.05.2026 г. по тъкл. Д. № 1/2025 г. на ОСГТК на ВКС, фигурата „трето лице-помагач“ е уредена в нормите на чл. 218 – чл. 223 ГПК по начин, аналогичен с уредбата по ГПК от 1952 г. (отм.), която обаче не е съдържала процесуална преклузия, сравнима с тази по чл. 133 от действащия ГПК. Третото лице-помагач има качеството на допълнителна страна, която участва в делото наред главната страна, на която помага, поради наличие на 1 интерес от постановяване на благоприятно за нея решение. С конституирането му не се променя предметът на делото, такъв, какъвто е определен от главните страни във висящия между тях процес, макар третото лице да участва по делото в защита на свой интерес, за да осуети възникването на правен спор с главната подпомагана в процеса страна по правоотношение с нея, зависимо от спорното. Затова нормата на чл. 221 ГПК предвижда, че третото лице може да извършва всички процесуални действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора (разпоредителни действия с процесуалното право на иск или водещи до промяна в предмета на делото), дори и те да са в противоречие с тези на подпомаганата страна.

Следователно макар и допълнителна страна, третото лице-помагач притежава собствени процесуални права и задължения, които упражнява самостоятелно.

Принципите на гражданския процес по чл. 9 и чл. 10 ГПК изискват на всяка страна в процеса да се осигури равна възможност да упражнява процесуалните си права и да има възможност да установява фактите, които са от значение за решаване на делото. Реципрочно на тях е задължението на съда по чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, като същевременно съобразно принципа по чл. 13 ГПК следва да се осигури решаване на делото в разумен срок. В мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 23.11.2022 г. по т. д. № 4/2021 г., ОСГТК на ВКС приема, че „Принципът на равнопоставеност изисква всяка от страните да разполага с равни права, за да защити в процеса материалните си права съобразно процесуалната роля, която заема. Съдът следва да им осигури равна възможност, за да упражнят предоставените им права, както и да прилага закона еднакво спрямо всички“ Правните последици от участието на трето лице-помагач са уредени в чл. 223 ГПК (идентичен с чл. 179 ГПК-отм.). Третото лице е обвързано от силата на пресъдено нещо в отношенията с насрещната главна страна и от установеното в мотивите към решението в отношенията с подпомаганата страна. При последващ процес с подпомаганата страна изводите за факти и преюдициални отношения, съдържащи се в обвързващите съгласно чл. 223, ал.

2, изр. първо ГПК мотиви, могат да бъдат оспорвани само на основанията по чл. 223, ал. 2, изр. второ ГПК, ако в предходния процес подпомаганата страна 2 умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни за третото лице обстоятелства и доказателства.

Следователно процесуалният закон предпоставя, че привлечено при условията на чл. 219 ГПК трето лице, което участва в чужд процес с вече определен предмет, има осигурена съобразно принципите на чл. 9 и чл. 10 ГПК възможност да упражни собствените си процесуални права, включително и да предяви възражения, основани на известни му обстоятелства, настъпили в миналото и породили правни последици по спорното материално правоотношение и упражняването на които не зависи от личната воля на подпомаганата страна, дори тези възражения да не са били предявени от подпомагания ответник, за когото е настъпила преклузията по чл. 133 ГПК.

Настъпилата за ответника преклузия е санкция за неговото процесуално поведение спрямо насрещната страна по спора. Тя не може да бъде противопоставена на привлеченото от ответника при условията на чл. 219 ГПК трето лице, което към момента на настъпването й не е било страна в процеса, доколкото това означава на насрещната страна да се признае правото делото да бъде разгледано и решено при непълнота на фактическия и доказателствен материал, гарантиращо й възможност за постановяване на изгодно и благоприятно за тази насрещна страна съдебно решение. Подобно тълкуване е несъвместимо с принципите на гражданския процес по чл. 7 до чл. 10 ГПК.

Конституираното на основание чл. 219 ГПК трето лице може да заяви преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба в едномесечен срок при общия исков процес, съответно в двуседмичен срок в производството по търговски спорове от връчване на препис от определението за конституирането му и от исковата молба, след което съдът пристъпва към изготвяне на доклад и разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Доколкото ТЛП е привлечено още с ИМ, а не по реда на чл.219 ГПК, то и изложените постановки не са валидни за процесния случай. В случая ТЛП не защитава собствени права, а тези на подпомаганата страна. При това положение, доколкото няма доказателства по чл.26, ал.2 ГПК, то и молбата не е основателна, тъй като няма право да иска намаляване на адвокатското възнаграждение.

3

Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в акта си.

Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил чл.78 ГПК.

Ето защо не следва да се преповтарят отново същите мотиви.

Съдът приема, че не е налице злоупотреба с доказателства, доколкото търговската практика на ответника е нелоялна и нарушава Правото на ЕС, с оглед факта, че всички договори на ответника, които са предмет на съдебни дела са недействителни по смисъла на чл.23 ЗПК. Доколкото ответникът действа недобросъвестно, то същият не може да черпи права от своето противоправно поведение - nemo plus juris adquirere potest ex proprio delicto.

Освен това възражението по чл.78, ал.5 ГПК е бланкетно и не е мотивирано от страна на ТЛП в хода на процеса до приключване на съдебното дирене, поради което съдът не дължи произнасяне. В допълнение на изложението, съдът приема, че възнаграждението на адвоката съответства на материалния интерес, фактическата и правна сложност по делото, положения от него труд, свободния пазар. За такъв предявен иск в Белгия, Нидерланция, Люксембург, Франция, Германия и то в столиците им, възнаграждението на адвоката е от порядъка на 1200 евро без ДДС. При това положение искането възнаграждение не е прекомерно. Следва да се отчете факта, че съдът е разгледал целият фактически състав на договора и неговото изпълнение. Ето защо делото не е лесно от фактическа и правна страна.

С оглед изложеното, молбата от ТЛП не е неоснователна.

По отношение на молбата на ответника, съдът приема, че същата е основателна. Видно от л.141 от делото ответникът е направил разноски в размер на 1140 евро, а не лева. При това положение сумата не следва да се превалутира. Погрешно съдът е приел, че сумата е в лева. Молбата е основателна. Ето защо следва да се измени решението в този част.

По разноските

В това производство разноски не се дължат.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 147816/11.05.2026 г. от ТЛП, с което се иска да се изменени на Решение № 80001/30.04.2026 г. по гр. д. № 55751/2025 г. по описа на СРС, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

ДОПУСКА, на основание чл.248 ГПК, изменение на Решение № 80001/30.04.2026 г. по гр. д. № 55751/2025 г. по описа на СРС, като ВМЕСТО:

ОСЪЖДА „П*” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София 1784, район *, с настъпило частно правоприемство в полза на третото лице – помагач „А*“ ЕАД, с ЕИК *, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.11.2025 г. да заплати на И. Х. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ЖК Л*, общ.

Столична, обл. София (столица) сумата от 582.87 евро (петстотин осемдесет и две евро и осемдесет и седем евро цента), представляващи разноски по гр. д. № 55751/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ДА СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА „П*” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София 1784, район *, с настъпило частно правоприемство в полза на третото лице – помагач „А*“ ЕАД, с ЕИК *, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.11.2025 г. да заплати на И. Х. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ЖК Л*, общ.

Столична, обл. София (столица) сумата от 1140 евро (хиляда сто и четиридесет евро), представляващи разноски по гр. д. № 55751/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248, ал.3 ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове и при постъпване на книжа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5