Определение № 475 от 02.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. Ловеч, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500328 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Екатерина Костадинова, срещу Разпореждане № 1116/7.05.2024 г.. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. №723 по описа на съда за 2024 г., в частта, с която се отхвърлят вземанията на дружеството срещу длъжника за неплатено договорно възнаграждение в размер на 28,03 лв. дължима за периода от 25.07.23 г. до 25.01.2024 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Н. М.. Счита, че съдебният акт е неправилен, тъй като в заповедното производство съдът не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която черпи права заявителят.

Цитира практика на окръжните съдилища в този смисъл. Счита, че съдът е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила и цитира практика на ОС-Габрово.

Твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, дори и след като се съобрази законодателната промяна на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК. Смята, че не са налице неравноправни клаузи в процесният договор и заповедният съд не е направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за неравноправна клауза, тъй като същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит.

Изтъква, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания и преди да бъде сключен на ответника е предоставен стандартен европейски формуляр. Счита, че ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Смята, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране 1 на ГПР и в тази връзка са спазени и изискванията на закона и не е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави

По същество излага позиция, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен в обжалваната част. Заявява позиция, че договорното възнаграждение е дължимо на договорно основание и уговореният ГЛП отговора на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Цитира практика на ВКС в този смисъл.

Счита, че присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск и тъй като не се предявява като самостоятелен иск, не се дължи и ДТ.

Изразява становище, че лихвите за забава той също има право да получи, тъй като тя се начислява само върху невърнатата част от главницата във вноската и неправилно в тази връзка съдът е отхвърлил заявлението.

В този смисъл моли съдът да отмени атакуваното разпореждане и да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за цялата претендирана сума. Претендира и заплащане на 15 лв. заплатена ДТ и 50 лв.юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

След оставяне без движение на частната жалба, частният жалбоподател уточнява, че обжалва разпореждането само в частта, с която е отхвърлено вземането срещу длъжника за неплатено договорно възнаграждение в размер на 28,03 лв. дължима за периода от 25.07.23 г. до 25.01.2024 г.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на 13.05.2024 г., а жалбата е подадена на 20.05.2024 г. против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.

№ 723/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е претендирал, че Т. Н. М. с адрес гр.Ловеч, ул.“Искър“ №6 с ЕГН ********** дължи заплащане на общо сумата 518 лв, от които неплатена главница в размер на 200 лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 28,03 лв. дължимо за периода 25.07.2023 г. до 25.01.2024 г., неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет закупена и използвана услуга Фаст в размер на 80 лв дължимо до 25.01.2024 г, неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 80 лв. дължима до 25.01.2024 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 100 лв. начислени на 24.10.2023 г., 33,24 лв. лихва за забава от 26.07.2023 г. дата на изпадане на длъжника в забава до 25.01.2024 г. законна лихва в размер на 13,85 лв. дължима до 25.01.2024 г. датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024 г. и законната лихва от датата на подаване 2 на заявлението до изплащане на вземането на длъжника по договор за потребителски кредит №40018115527/19.06.2023 г. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от процесния договор, по силата на който М. се е задължила да погаси задължението си за срок от 7 месеца с месечни вноски в размер на 55,44 лв. и падеж всяко 25 число на месеца, посочени в т.VІ от Договора. Излага, че съгласно ОУ към договора длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено и е разсрочено във времето, като се погасява в рамките на погасителния план, като неизплатеното договорно възнаграждение възлиза на 28,03 лв. за периода от 25.07.2023 г. до 25.01.2024 г. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението по договора, не е платил нито една погасителна вноска и е изпаднал в забава съгласно погасителния план, като падежът на последната по ред погасителна вноска е бил на 25.01.2024 г. Начислена му е и мораторна лихва в размер на 33,24 лв. за периода на изпадане в забава от 26.07.2023 г. до 25.01.2024 г. Сочи, че длъжникът е закупил и допълнителни услуги, възнаграждението за които да се разсрочи във времето, то е в размер на 80 лв. дължимо до 25.01.2024 г. за услугата Фаст и 80 лв. до 25.01.2024 г. за услугата Флекси. Претендира и заплащане на начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер на 30 лв. забава по-голяма от 14 дни, начислена на 9.08.2023 г. и 100 лв. за изпадане в забава повече от 90 дни -100 лв, начислена на 24.10.2023 г. Излага, че след като длъжницата не е изпълнила задължението си по договора, не е внесла всички вноски, то тя е изпаднала в забава и кредитът след като срокът на погасителния план е изтекъл на 25.01.2024 г. заявителят претендира неплатените и падежирали вноски по договора.

Заявителят твърди, че клиентът дължи следните суми: неплатена главница в размер на 200 лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 28,03 лв. дължимо за периода 25.07.2023 г. до 25.01.2024 г., неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет закупена и използвана услуга Фаст в размер на 80 лв дължимо до 25.01.2024 г, неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 80 лв. дължима до 25.01.2024 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв, начислени на 9.08.2023 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 100 лв. начислени на 24.10.2023 г., 33,24 лв. лихва за забава от 26.07.2023 г. дата на изпадане на длъжника в забава до 25.01.2024 г. законна лихва в размер на 13,85 лв. дължима до 25.01.2024 г. датата на изтичане на погасителния план до 26.04.2024 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените съдебно деловодни разноски в размер на сумата 25 лв. ДТ и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. за подготовка на документи. Към заявлението са приложени освен пълномощно и документ за внесени ДТ, договор за кредит с неговите приложения и ОУ.

С разпореждане №1116/7.05.24 г. постановено по ч.гр.д.№723/24 г. РС-Ловеч е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по заявлението на „Профи 3 кредит България“ ЕООД против Т. Н. М. за сумите общо 246,82 лв., от които 200 лв. неплатена главница, законна лихва 7,28 лв дължима от 25.01.2024 г. датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024 г. законна лихва върху главницата 200 лв, начиная от датата на входиране на заявлението 29.04.24 г. до изплащане на вземането и разноски на заявителя, съразмерно уважения размер на сумата 38,31 лв а заявлението в частта досежно останалите заявени суми и до пълния им претендиран размер както и за сумата от 260 лв. юрисконсултско възнаграждение е отхвърлил, и е указал на основание чл.415 ал.3 вр.ал.1 т.3 от ГПК на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата ДТ.

В мотивите си районният съд е приел, че клаузите от договора, касаещи уговорено възнаграждение за допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на задължението са в противоречие със закона-, чл.10а ал.2 от ЗПК, чл.33 от ЗПК и добрите нрави, приел е наличие на неравноправни клаузи-чл.143 т.5 и приложението на последиците на чл.146 от ЗЗП и е отхвърлил частично заявлението.

Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл.411 ал.2 т.2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая, след като длъжникът има качеството на потребител, съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като те не са обвързващи за потребителя.

Нормата на чл.24 от ЗПК изрично препраща към чл.143 от ЗЗП, според която норма неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В случая настоящата инстанция счита, че атакуваното разпореждане е правилно.

Ловешки окръжен съд също приема, че претенцията за допълнителни услуги Фаст и Флекси е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Видно от съдържанието на приложеното към заявлението на частния жалбоподател споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е, че се касае за дейности, които са свързани с усвояване и управление на кредита и представляват договорни права: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежната дата на вноските, които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти, каквито в случая следва да са страните по договора и тези възможности са пряко свързани с договорните правоотношения. В този смисъл съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че те са незадължителни. Категорично тези така наречените допълнителни услуги са 4 предоставени във връзка и единствено и само заради сключения договор, предвидени са по повод усвояването и управлението на кредита и не попадат в категорията на такси и комисионни съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК. Освен това стойността на тези така наречени „услуги” общо 160 лв. е почти равна на размера на отпуснатият кредит 100 лв. Тази клауза води до неправомерно оскъпяване на кредита и по същество до неоснователно обогатяване, като заобикаля императивната норма на чл.33 от ЗПК и в този смисъл искането противоречи на закона и морала и следва да бъде отхвърлено.