Решение № 69 от 25.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Велико Търново, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500021 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 519/ 27.09.2023 г. по гр.д. № 749/ 2021 г. по описа на ВТОС са отхвърлени предявеният от М. Т. К. против ЗК „Лев Инс“ АД иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на брат й Н. Т. П. вследствие на реализирано на 26.11.2016 г. по вина на Б. А. А. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2016 г. до окончателното изплащане, както и предявеният от нея при условията на евентуалност иск за обезщетение за същите неимуществени среди против Г..

Решението е постановено при участието на Б. А. А. като трето лице – помагач на страната на ЗК „Лев Инс“ АД и Г..

Жалбоподателката счита решението за неправилно и незаконосъобразно, като изразява несъгласие с извода на съда, че не притежава активна легитимация да получи търсеното обезщетение, защото между нея и загиналия й брат били доказани единствено обичайните взаимоотношения, характерни за тази родствена връзка. Тази преценка била абсолютно погрешна и не почивала на събраните по делото доказателства, които установявали, че връзката им била изключителна и претърпените от нея неимуществени вреди са значителни, сериозни и трайни. Съдът кредитирал показанията на свидетел, който бил във влошени отношения с нея. Моли решението да бъде отменено и съдът да уважи изцяло исковата й претенция. Процесуалният й 1 представител претендира присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от двамата ответници със становище за нейната неоснователност. Главният ответник ЗК „Лев Инс“ АД и евентуалният ответник Г. считат, че решението е постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства за липса на изключителна връзка между ищцата и нейния брат, надхвърляща традиционната такава, и в съответствие с трайната съдебна практика. Молят решението да бъде потвърдено и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Tретото лице – помагач на страната на ответниците Б. А. А. не заема становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира следното:

Въз основа на събраните доказателства – писмени документи, експертизи и свидетелски показания – първоинстанционният съд е установил и подробно описал фактическата обстановка по спора и настоящата инстанция намира, че не следва да я преповтаря детайлно. Релевантните за спора обстоятелства са следните: На 26.11.2016 г. при ПТП на пътя в посока гр.Лясковец към гр. Долна Оряховица е загинал Н. Т. П. на 50 г. – брат на ищцата М. Т. К.. Виновен за настъпването на ПТП е Б. А. А., за което е налице влязла в сила Присъда №72/123.07.2019 г. на ВТОС. С нея е прието, че при управление на МПС – л.а. „Форд Мондео“ с временен рег. № 005В***, А. нарушил правилото за движение по чл.20, ал.2 ЗДвП /да се движи със скорост, съобразена с конкретните условия на видимост, за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие/ и допуснал ПТП със спрелия в неговата пътна лента л.а. ВАЗ 2121 с рег.

№ ВТ 15****, при което по непредпазливост причинил смъртта на намиращите се на пътното платно зад същия лек автомобил три лица, сред които и П., както и средни телесни повреди на други две лица, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,28 ‰. Съгласно заключението на приетата по 2 делото автотехническа експертиза пострадалите лица, в това число и П., са допринесли за настъпването на ПТП с предприетите от тях необезопасени дейности в неправилно оценена пътна обстановка – в тъмната част от денонощието, при ниско стелеща се мъгла, намаляваща видимостта до макс. 70 м. По делото е установено, че за управлявания от деликвента л.а. „Форд Мондео“ не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с покритие към датата на ПТП. Видно от приета като доказателство фактура, А. е придобил собствеността на автомобила в Нидерландия на 08.07.2016 г., бил е негов собственик към датата на ПТП, но не е регистрирал същия в България. Ползваните от него към датата на ПТП временни регистрационни табели № 005В*** са били издадени на името на „Мартин – Йоанна“ ЕООД гр. Лясковец. Безспорно е, че „Мартин – Йоанна“ ЕООД е имало валидна застраховка по застрахователна полица № BG/22/116002600835/ 06.10.2016 г., сключена със ЗК „Лев Инс“ АД, с период на покритие от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 г., за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на фирми, извършващи внос и продажба на превозни средства. Предмет на застраховане по нея е отговорността за причинени имуществени и неимуществени вреди на трети лица в резултат на експлоатация на неограничен брой МПС на дружеството с оформен временен или постоянен внос, придвижвани на собствен ход, с монтирана временна регистрационна табела № 005В***. Съгласно справка на сектор ПП – В.Търново временните табели са предоставени на А. и използвани от него в нарушение на чл.30 ал.16 от Наредба №I-45/ 24.03.2000 г. на МВР за превозно средство, което не е било собственост на търговското дружество и при управлението на това МПС не е присъствало лице – представител на дружеството, посочено от управителя. Ищцата е отправила искане за изплащане на застрахователно обезщетение първоначално към ЗК „Лев Инс“ АД, а при отказ на дружеството – към Г., но оттам също е последвал отказ.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди от внезапната смърт на брат й по делото са събрани гласни доказателства. Св. Д. К. – съпруг на ищцата – излага, че те живеят в гр. Горна Оряховица, а брат й живеел с родителите им в гр. Долна Оряховица. Когато съпругата му научила за случилото се с брат й изпаднала в истерия, после организирали погребението му и тя ходела и до момента поне веднъж седмично на гробищата /разпитът е 6 г. след инцидента/, като не можела да преживее случилото се и по повод смъртта на брат си контактувала с психиатъра д-р З. и ползвала психолог. Твърди, че отношенията помежду им били много добри, дори „перфектни“, чували се всеки ден и си споделяли доста неща. В показанията си св.

Десислава П.а – дъщеря на починалия сочи обратното – че не може да опише връзката между тях като много силна – отношенията им били нормалните между брат и сестра с чуване по телефона, виждане един-два пъти месечно и събиране по празници. Не е спорно и това се установява от твърденията и на св. К., и на св. П.а, че отношенията на последната с леля й са влошени след смъртта на баща й, като причината за това са 3 имуществени въпроси и конкретно обстоятелството, че баба й и дядо й под въздействие на ищцата прехвърлили къщата си на последната, лишавайки по този начин внучка си от родната й къща. Св. Т. не е познавала ищцата преди катастрофата, при която загинал и нейният брат М., а двете започнали да общуват след случилото се – чували се редовно по телефона, засичали се на гробищата. Тя обяснява, че макар да познавала Н. от около 20 г. – почти всяка събота и неделя контактувала с него, когато ходел в заведението на брат й, приживе братята им не могли да ги запознаят и за отношенията между брата и сестрата се позовава основно на споделено й от нейния брат. Излага, че от споделено от Н. за ищцата тя си създала впечатления, че той държи на сестра си и има с нея много силна връзка, каквато свидетелката имала със своя брат.

От заключението на приетата по делото съдебно – психиатрично – психологична експертиза е установено, че след смъртта на брат си ищцата е развила краткотрайно невротично състояние – остра стресова реакция, която е нормална и се проявява обичайно при научаване за смъртта на близък, израз е на неприемане и отричане на внезапната, неочаквана загуба и е с продължителност до два-три дни. Като отговор на тази стресова ситуация тя е получила разстройство в адаптацията – протрахирана депресивна реакция, която е с обичайна продължителност около две години, като към момента на освидетелстването й от вещите лица симптомите й са отзвучали, не се налага лечение, ищцата е психично здрава. Вещите лица сочат, че към настоящият момент се констатират висока степен на ситуативна тревожност и високо равнище на личностна тревожност у ищцата, че тя все още преживява емоционално загубата на брат си, силно чувствителна е и реагира травматично, когато говори за преживяванията си и последиците за личността й, преживява смъртта на брат си с хронична реакция на траур и изпитва затруднение в преработката на скръбта си, но се касае до нормални остатъчни, емоционални симптоми, които не са от психиатрично естество.

При изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правни изводи за неоснователност на предявените от М. Т. К. съединени при условията на евентуалност искове по чл.432 ал.1 КЗ срещу главния ответник ЗК „Лев Инс“ АД и по чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ срещу евентуалният ответник Г., които изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към изложените от ВТОС изключително подробни мотиви. За да отхвърли главния иск, съдът е приел, че предвид неизпълнението на произтичащото от чл.483 ал.1 т.2 КЗ задължение на деликвента А. за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от него л.а. „Форд Мондео“, не е налице застрахователно правоотношение със застраховател, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на вреди, причинени при управление на този автомобил. Съдът се е позовал на Решение № 50013/ 24.03.2023 г. по т.д. № 855/ 2022 г. на I т.о. на ВКС, постановено по казус във връзка с процесното ПТП, с което е прието, че не е налице 4 застрахователното покритие по чл.483 ал.5 КЗ, когато временните табели с регистрационен номер, издадени на търговеца, извършващ внос и продажба на превозни средства, не са използвани в съответствие с чл.30 от Наредба на МВР №I-45/ 24.03.2000 г. Следва да се отбележи, че във въззивната жалба не са изложени оплаквания срещу извода на ВТОС, че ЗК „Лев Инс“ АД не е материално легитимиран да отговаря по предявения иск, но видно от петитума на жалбата, тя е насочена срещу решението изцяло, а не само в частта му, с която е отхвърлен искът срещу Г., поради което настоящата инстанция дължи произнасяне и по главния иск. ВТАС счита, че поначало първоинстанционният съд не е следвало да се занимава с въпроса кой от двамата ответници е надлежна страна по материалното правоотношение, т.е. следва да носи отговорност за причинени вследствие на процесното ПТП вреди, преди да изследва въпроса за материалната легитимация на ищцата К. да получи обезщетение за вреди в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на деликвента. Този въпрос е преюдициален и отговорът на него в настоящия казус е отрицателен.

С Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. бе разширен кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като бе прието, че освен посочените в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. низходящи – деца, възходящи – родители и съпруг на пострадалия и в Постановление № 5/ 24.11.1969 г. – фактическият съжител, отглежданото от пострадалия неосиновено дете и отглеждащият пострадалия, „по изключение“ възможността за обезщетяване следва да се допусне и за лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В разясненията, дадени от ВКС, е посочено, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но само ако поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за претендиране, респ. получаване на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а следва да бъде доказано, че смъртта на близкия човек е причинила на преживелия родственик морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/ 61 г. и № 5/ 69 г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. С оглед така дадените разяснения, при съобразяване 5 на събраните по делото доказателства ВТАС намира, че ищцата К. не е материално легитимирана да получи обезщетение. Дори да бъдат игнорирани показанията на св.