Решение № 19181 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19181 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110140905 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу Н. А. В., за признава на установено, че ответникът дължи сумата от 714,86 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.08.2024 г., 113,39 лева - мораторна лихва за периода 15.07.2022 г. - 08.08.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 52263/2024 г. по описа на СРС, 24. състав.

Ищецът твърди, че ответника в качеството си на собственик, респективно титуляр на партидата, е клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ в АДРЕС абонатен № 132090, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ФИРМА на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо него същите влезли в сила. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, в чл. 31, ал. 1, били определени редът и срокът, по които купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Ищецът поддържа, че в исковия период бил доставял топлинна енергия, която ответникът не заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал законна лихва за забава. Излага, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ 1 между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, което в конкретния случай било ДРУЖЕСТВО. След края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството на базза реален отчет на уредите, при което ответникът дължал и суми за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху тях. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че неточно е отчетена използвана топлинна енергия.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за 2 дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че е ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот в обем на ¼ идеални части. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, придобито по силата наследствено правоприемство от А. В.. Последният е придобил собствеността в режим на СИО въз основа на договор за продажба на недвижим имот по реда чл. 117 ЗТСУ. Приложена е по делото декларация, изхождаща от ищеца, с която се иска откриване на партида за процесния топлоснабден имот. Следователно ответникът е материално легитимиран да отговаря по процесната претенция, тъй като по силата на договора за продажба е придобил вещното право на собственост върху топлоснабдения имот.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, топлозахранването на бл. 206, вх. Д в ж.к. „Л.“ се осъществява посредством една абонатна станция от индиректен тип (блокова, автоматизирана АС тип Бруната 150/75 кВт), съответно топломерът е общ (марка KAMSTRUP с изчислително устройство тип MULTICAL 66C). От заключението на вещото лице се установява, че в процесния имот на ответника (ап. 92, аб. № 132090) има монтиран и отчитан един узаконен водомер за топла вода с вграден радио чип, който се отчита дистанционно. При това положение сумите по перо „БГВ“ са изчислявани ежемесечно от ДРУЖЕСТВО на база реално отчетеното дистанционно потребление на 3 абоната, коригирано към отчета на общия водомер в абонатната станция. Вещото лице е констатирало, че през разглеждания период в процесната сграда етажна собственост няма отопление, тъй като подгревателят за отопление не работи. Абонатите във входа използват топлинна енергия единствено за услугата битово горещо водоснабдяване (БГВ). Поради факта, че в жилището и входа няма потребление на топлинна енергия за отопление, на абоната не са начислени суми за отопление на имота, нито суми за сградна инсталация.

От заключението се установява, че изравнителни сметки за процесния период (от м. май 2022 г. до м. април 2024 г.) не са изготвяни от топлинния счетоводител. Сградата е на ежемесечен отчет и изготвяните всеки месец общо 24 индивидуални справки отчитат реално потребена топлинна енергия, без да се начисляват прогнозни дялове. Общата стойност на дължимите суми за реално потребена топлинна енергия, която се състои изцяло от енергия за топла вода, възлиза на 2 790,30 лв.

Топломерът в АС е общ, като същият подлежи на задължителен метрологичен контрол на първоначална и периодични проверки на всеки 2 години. От предоставените свидетелства и протоколи за метрологична проверка (от 2021 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2026 г.) на топломерите в АС се установява, че измервателните уреди са преминавали редовно на периодична проверка през 2 години съгласно Заповедите на ДАМТН. Съставяни са съответните протоколи за демонтаж и монтаж при подмяна на уредите, което удостоверява тяхната метрологична годност като средства за търговско измерване през целия исков период.

Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92).

Съгласно Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 г. – Шанов, член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

От това следва, че формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се 4 основава на действителното потребление.

Съдът е приел, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, се основава на някои обективни данни, но тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на отоплителна инсталация. Дадени са насоки, че формулата следва да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Въз основа на което е достигнал до извод, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, на база на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27.