Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 479 от 01.11.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
435/2026
Подписан
01.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Несебър, 01.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария М. Берберова Г.ева при участието на секретаря Д. К. Д.а като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.ева Гражданско дело № 20262150100435 по описа за 2026 година

Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след както с Определение № 1035 от 03.03.2026г., постановено по гр.д.№ 705/2026г. по описа на Районен съд - Плевен, производството по делото е било прекратено и същото е било изпратено по подсъдност на Районен съд - Несебър.

Делото е образувано по повод искова молба на „В**К***" *** с ЕИК 8***, със седалище и адрес на управление: гр.Б***, ул.„Г****“ №***, представлявано понастоящем от З. Д.а, с пълномощник гл.юрк.П.А. против С. П. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр.С*** В***, ул.„Ю***“ № **, ет.**, ап.**, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответницата Ц. е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, представляващ:

Апартамент № ***, находящ се в гр.С***В***, ул."Ю***" № ***, ет.***, със заведена партида в базата данни с аб.№ ****. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответницата притежава качеството „потребител на ВиК услуги“ във възникналото облигационно отношение като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били 1 публично известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл.23, ал.4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Когато записването било „без водомер“ количеството консумирана вода била изчислена по реда на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4. Навежда се, че съгласно чл.23, ал.1, т.3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се внимание, че на основание чл.25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.

Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Заявява се, че ответницата е следвало да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, като съобразно чл.44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Твърди се, че били издадени фактури за периода от 25.10.2022г. до 25.11.2024г. на обща стойност 154.09 евро, върху които ответницата дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 19.71 евро, считано от 25.11.2022г. до 28.08.2025г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Изтъква се, че за тези суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5074/2025г. по описа на Районен съд - Плевен, поради което се моли да бъде прието за установено съществуването на вземанията. Представят се писмени доказателства.

Прави се искане за изискване и прилагане по настоящото дело на цитираното частно гражданско дело. Претендират се направените по настоящото и по заповедното производство разноски.

2

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответницата особен представител, с който предявените искове се оспорват, като неоснователни и недоказани. Сочи се, че между страните не съществува валидно възникнало и съществуващо облигационно отношение с предмет доставка на твърдените услуги на основание чл.8, ал.8 от Наредба № 4. Изтъква се, че ищецът не е изпълнил задълженията си за надлежно отчитане показанията на водомера съгласно общите условия. Навежда се, че представените фактури не кореспондират с доказателствата по делото. Релевира се възражение за погасителна давност на претендираните суми. С тези доводи се моли от съда да отхвърли предявените искове.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското, респективно юрисконсултското възнаграждение. Претендират се разноски.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.

Депозират писмено становище, с което заявяват, че поддържат исковата молба.

Излагат допълнителни доводи в подкрепа на същата. Представят нови писмени доказателства във връзка с указаната им тежест на доказване с определението по чл.140 от ГПК. Излагат становище по същество, с което молят да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

За ответницата С. Ц., в съдебно заседание не се явява назначения й особен представител.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответницата Ц. към процесния период, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ – Апартамент № ***, находящ се в гр.С***В***, ул."Ю***" № ***, ет.***, със заведена партида в базата данни с аб.№ ****. На следващо място следва да докаже, че през процесният период ответницата е имала качеството на потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е била собственик на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на нейно име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните суми или че не дължи същите на посочените в отговора основания.

Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 879 от 14.08.2026г., постановено по настоящото дело /л.26-29 вкл./.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на 3 чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на к.к. Слънчев бряг - гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответницата Ц. е собственик на процесния водоснабден имот, считано от 18.01.2022г. и все още е собственик на същия, е представената и приета като доказателство по делото – справка от Службата по вписванията – Несебър от 05.10.2026г. /л.36-38 вкл./. Като собственик, ответницата притежава качеството „потребител“ на ВиК услуги. Следователно, от събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено, че между ищеца и ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за процесния имот.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствените на ответника имоти, находящи се на горепосочените адреси. Наред с това по делото не са оспорени Общите условия на ВИК, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото са представени справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л.8 по гр.д. № 705/2026 на РС-Плевен/, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № ****, с титуляр: С. П. Ц.. Очевидно за процесния имот е въведено т.нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия 4 водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява от представената по делото справка-извлечение, отчитането е осъществено лично от собственика на процесния апартамент – ответницата Ц., която е предала на ищеца данните от водомера /л.8 по гр.д. № 705/2026 на РС-Плевен/. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. Няма начислено „служебно“ количество вода.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответницата Ц. за настъпила давност спрямо претендираните от ищцата суми.

Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност / ТР № ***/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Бургас/. Както се установи от събраните по делото доказателства, за процесният период от 25.10.2022г. до 25.11.2024г. ищцовото дружество е издало фактури в периода от 10.05.2022г. до 08.11.2024г. за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната - потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.