Решение № 454 от 13.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Бургас, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20242120200294 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на И. С. П. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. С. К. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 2, против Наказателно постановление № 22-0769-001537/28.07.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото нарушение, както и че НП е издадено при съществени нарушения на административнонаказателната процедура.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв.

К. – БАК, като и двамата заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея доводи.

Жалбоподателят допълва, че е ползвал специалния режим на движение на автомобила, поради служебна необходимост, а пълномощникът допълва, че преценката за използване на този режим е изцяло на водача, поради което и в случая не е налице твърдяното нарушение.

Иска отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган - Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВРБургас се представлява от надлежно упълномощен представител – юрисконсулт *, която счита, че жалбата е неоснователна и НП следва да се потвърди. В писмено становище юрк. * 1 развива съображенията си, като достига до извод, че НП е правилно и законосъобразно, поради което и санкционният акт следва да се потвърди. Претендира разноски, а под евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 5 гръб - НП е връчено на жалбоподателя на 11.01.2024 г., а жалбата е депозирана на 15.01.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 25.02.2022 г. в 08:15 часа, в община Бургас на път І-9, км. 249+100, в посока от кв.

Крайморие към ПВ „Юг” (пътен възел „Юг”) техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „ARH CAM S1“ с фабр. № 120сс68, разположено на пътния участък (т.нар. „тринога“), засякла и заснела, движещ се в указната посока със скорост от 108 км/ч. лек автомобил „Нисан Навара” с рег. № *. На това място от пътя имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 50 км/час. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Снимка № 120СС68/0011529”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас – св. Н. А., който от записания файл, установил, че заснетият автомобил „Нисан Навара” с рег. № *, е собственост на *, както и че скоростта следва да се счита на 105 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч. в полза на водача).

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта – „ARH CAM S1“ с фабр. № 120сс68, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 12) и Протокол за проверка (л. 13).

За използването на мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 14), придружен от снимка на разположеното на пътя техническо средство (л. 14 гръб).

Доколкото заснетото МПС било обозначено като служебен патрулен автомобил на „*“ с монтирани звукови и светлинни устройства, позволяващи му движение в специален режим, и доколкото на направената снимка от техническото средство не можело да се прецени дали тези устройства са включени или не, от ОДМВР-Бургас изискали справка от РД „*“ – Бургас (л. 18) относно заснетото нарушение. От страна на РД „*“ – Бургас била извършена проверка, в рамките на която било установено, че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателят П. (декларация на л. 11), както и че действително използването на автомобила е било по служба. Въпреки това в хода на проверката директорът на РД „*“ – Бургас преценил, че в случая използването на специалния режим е било необосновано и неправилно, поради което и според него служителят следва да понесе административнонаказателна отговорност (писмо л. 9).

2

На база на това писмо и на представената декларация на 26.04.202 г. св. А. съставил срещу жалбоподателя АУАН № GA 430937/26.04.2022 г., описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил връчен на жалбоподателя срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 28.07.2022 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.

1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и от гласните доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.

15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки (запис).

На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВРгр.Бургас, която към дата 28.07.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.

По същество следва да се посочи следното.

Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за 3 констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното удостоверение (л. 12) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.

На следващо място съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити , поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението (път І-9, км. 249+100, в посока от кв. Крайморие към ПВ „Юг”), отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. От писменото доказателство – Протокол по чл. 10, безспорно се установява, че към датата и часа на проверката пътният знак за ограничение е бил наличен и водачите е следвало да съобразяват поведението си с неговите ограничения. Приложена е и снимка на техническото средство (л. 14 гръб), така както предписва разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата.

Мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи, поради което и към датата на нарушението – 25.02.2022 г. за тях не е съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.

Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.

4

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай неправилно АНО е преценил, че следва да санкционира жалбоподателя за нарушаване на скоростния режим на движение.

Това е така доколкото в процеса се установи, че се касае за управление на служебен патрулен автомобил на „*“, който по обясненията на жалбоподателя се е движел с включени светлинни и звукови сигнализации в специален режим на движение. Актосъставителят заяви в съдебно заседание, че от направените снимки няма как да се види дали действително „лампите“ на автомобила са включени или не, както и че техническото средство не записва звук. При това положение съдът счита, че в процеса не са събрани доказателства, които да оборват заявеното от жалбоподателя, че в действителност автомобилът е бил в специален режим на движение, поради което и му се доверява.