Решение № 271 от 02.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Пловдив, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601326 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Й. Д., защитник на подсъдимия Д. С. и жалба на частния обвинител И. Я. срещу присъда № 112 от 25.05.2022г., постановена по НОХД № 3112/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив. С присъдата подсъдимият Д.М.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК от НК, като на основание чл.54 от НК за това престъпление му е било наложено наказание Пробация за срок от шест месеца, състоящо се от две пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител. Със същата присъда подсъдимият е бил признат за невинен да е причинил леката телесна повреда на И. В.

Я. в качеството му на длъжностно лице, поради което е бил оправдан по възведеното му обвинение по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.93, т.1, б.“б“ от НК. Разноските в хода на досъдебното производство са били възложени в тежест на подсъдимия.

В жалбата на защитника на подсъдимия се твърди, че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се още, че присъдата е явно несправедлива. Не се излагат конкретни аргументи в подкрепа на направените изводи от защитника.

1

В жалбата на частния обвинител и допълнението към нея се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като е ниско. Излага се несъгласие с извода на съда за липса на качеството длъжностно лице у частния обвинител. В допълнението към жалбата е инкорпорирана характеристична справка за подсъдимия, издадена по ДП 618/20г от разследващ полицай, с която се поддържа твърдението, че съдебното минало на подсъдимия не е чисто. Твърди се изключителност на случая. Твърди се още, че синът на подсъдимия е дал неверни показания. Възразява се, че подсъдимия е подвел съда поради това, че е демонстрирал не добро здравословно състояние. Възразява се, че ударът спрямо него е преценен като такъв при смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Възразява се срещу становището на първостепенният съд, че времетраенето на наказанието пробация би изпълнило целите на чл.36 от НК. Иска се присъдата да се измени в максимална.

В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Частният обвинител изразява несъгласие с размера на наказанието, като счита същото за леко, съобразно обстановката, в която проявата е реализирана и личността на дееца. Защитникът на подсъдимият твърди допуснати нарушения на чл.14, чл.55, чл.303 и чл.305 от НПК. На първо място се твърди противоречие в мотивите на първостепенния съд по въпроса от какъв точно удар е произтекла нанесената телесна повреда. Твърди се, че от видеоматериала по делото не се установява удар от страна на подсъдимия към частния обвинител и се възразява срещу оценката на първостепенинят съд по отношение показанията на свид.А.С. Твърди се липса на пряк причинно следствен процес, довел до телесно увреждане на частния обвинител.

В последната си дума подсъдимият твърди, че от видеоматериала не се вижда удар, като отправя искане или да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първостепенният съд.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбите са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законово установения срок.

По същество жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

При оценката и анализа на доказателствата по делото първостепенният съд установил следната фактическа обстановка:

Частният обвинител И. Я. бил назначен в „***” ООД гр.Пловдив на длъжността „***” с трудов договор № *** със задължения, утвърдени от работодателя в 2 длъжностната м у характеристика. Между „Алфа Сот България” ООД и УМБАЛ „Пловдив” АД имало сключен договор за охрана и съобразно този договор и възложената работа на частния обвинител на 29.10.2020 г. той изпълнявал дейност по охрана на входа на болничното заведение откъм спешния кабинет, която дейност се изразявала в осъществяване на определен пропускателен режим. На посочената дата частният обвинител Я. бил на работа от 07.00 ч. до 19.00 ч. на входът, който се намирал на втория етаж и разделял диагностично-консултативния център от самата болница. На същата дата подсъдимият Д. С. влязъл със сина си през централния вход на болницата и отишъл до регистратурата, тъй като следвало да си направи PCR тест. Около 12.25 ч. на входа на спешното отделение дошли подсъдимият Д. С. и синът му – св. А.С. На този вх о д бил и частният обвинител Я.. Той им посочил кабинета за пробите.

Подсъдимият и синът му преминали входа. След като подсъдимият направил тест, се върнал заедно със сина си – А.С обратно на същото място, където бил свид.Я., за да остави бележката за направен тест в регистратурата, решавайки да мине отново през входа на спешното отделение, охраняван от свид.Я.. Предвид усложнената епидемична обстановка в страната, свързана с разпространението на Ковид 19, имало предвиден ред за влизане в болничното заведение, с оглед несмесване на потоците от пациенти.

Частният обвинител Я. попитал подсъдимия и неговия син за къде са. Подсъдимият С. отговорил, че е дал проба за PCR-тест за коронавирус и трябва да отиде да си плати таксата. Свид.Я. обяснил, че след като не е ясно какъв е резултатът от теста, не могат да преминат през входа, охраняван от него поради наложените противоепидемични мерки. Подс. С. настоял да влезе именно оттам, на което свид.Я. отговорил, че не е разрешено да се преминава и следва да заобиколят с придружителя му отляво или отдясно болницата до другия вход. С тялото си частният обвинител застанал пред вратата, за да попречи на подсъдимия да влезе. Ядосан от това, че не го пускат да влезе, подсъдимият С. станал агресивен спрямо частния обвинител, несъобразявайки се с нормите на морала и установения правов ред в страната. Подс. С. демонстрирал неангажираността си към нормалните правила на общуване на обществено място, като заявил на свид.Я.: „Аз с теб ли ще се разправям бе”. Думите му били придружени от ругатни. Подс. С. замахнал с юмрук към свид. Я. и му нанесъл удар в областта на долната част на лицето, в резултат на който на пострадалия била причинена повърхностна травма на главата - охлузване в лявата част на горната устна, оток и дълговидно охлузване в дясната част на брадата. След това подсъдимият и синът му се отдалечили от св.Я.. Последният от своя страна взел служебния си телефон и казал, че ще се обади, за да повика патрулен автомобил. В този момент подс. С. се върнал при свид.Я. като бушуващата му агресия продължила. Той го попитал: „Абе ти ще ме плашиш ли, бе?”, при което хвърлил по частния обвинител намираща се в ръцете му пластмасова булка от вода, бутал с две ръце свид.Я., хванал го за дрехите, отправял нецензурни реплики. В същото време се намесил свид.А.С, който издърпал 3 подсъдимия от свид.Я.. В резултат от нанесения удар от страна на подс. С. в лицето на свид.Я., последния почувствал остра болка и му бил извършен веднага на място преглед в болничното заведение.

Настоящият съдебен състав намира, че тази фактическа обстановка е била правилно установена от първостепенният съд по отношение на съставомерните факти на престъплението. Не се констатират процесуални пропуски в мотивите на първостепенният съд, които да сочат допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Волята на първостепенният съд е проследима, ясно и последователно изразена, при спазване на процесуалните правила за това, което позволява проверка на вътрешното убеждение на съда при анализа и оценката на доказателствата. Не се установява противоречие в мотивите, така както твърди защитата, тъй като ясно е описано във фактическата част на акта от кое действие на подсъдимия е настъпило телесно увреждане и какво е почувствал в резултат на това самия пострадал. Не е налице друго твърдение, което да въвежда противоречие с първото, като обстоятелството, че е последвал и удар с бутилка от страна на подсъдимия е видно, че представлява част от поредицата последоватлени събития, хронологично описани в акта. По отношение на този удар в мотивите на съда изобщо не се твърди да е настъпвало телесно увреждане у пострадалия.

От изложения анализ на доказателствата в проверявания съдебен акт се установява от фактическа и правна страна авторството и вината на подсъдимия, като не се доказва единствено частният обвинител в момента на деянието да е имал качеството длъжностно лице, така както сочи първостепенният съд. Установява се от приобщения чрез прочитане от първостепенният съд по реда на чл.283 от НПК протокол за оглед на ВД от ДП, че спрямо пострадалия от страна на подсъдимия е бил нанесен удар с юмрук. Към протокола е приложена и снимка, изображение извлечено от записа при огледа. Видеозаписът, предмет на този оглед, е бил предявен на страните в съдебно заседание и видно от съдебния протокол не са постъпили възражения същият да не възпроизвежда състамоверните действия от страна на подсъдимия. Такива възражения се отправят едва в пледоариите, но същите не са съответни на посочените доказателствени източници, поради което и са неоснователни. Сред тези доказателствени източници са и показанията на пострадалия Я. и писмените документи, установили телесни увреждания в областта на лицето му- горна устна и брадата. За тези телесни увреждания, представляващи охлузвания и оток на лицето, са налице първоначални данни и в амбулаторен лист, съставен на датата на престъплението, при личен преглед на пострадалия от медицинско лице- д-р А.М., непосредствено след деянието. Няма обстоятелства, пораждащи съмнения, че лекарят, прегледал пострадалия, е бил недобросъвестен и е отразил неверни обстоятелства в този документ - амбулаторен лист. Констатациите на д-р А.М. са потвърдени и от 4 констатациите на съдебен медик – д-р Б. в издаденото от него съдебно медицинско удостоверение №1111/2020г, съставено на другия ден след деянието- 30.10.2020г.

/стр.20 от ДП/. Това медицинско удостоверение е послужило по-късно при изготвяне на назначената съдебно медицинска експертиза. Това, че пострадалият е работил в същото болнично заведение, в която работата си изпълнявали посочените лекари само по себе си не сочи каквато и да е заинтересованост между лекарите и пострадалия, които да са от естеството си да поставят под съмнение констатациите на първите в съставените от тях документи. Следва да се отбележи, че фактически между дейността на лекарите в това лечебно заведение и работата на пострадалия - да осъществява пропускателен режим на едни от множеството входове на болницата, не съществува връзка, която да аргументира изводи за възможна заинтересованост при изпълнение на длъжността на медицинското лице. Същевременно от видеозаписа, описан в протокола за оглед и от показанията на пострадалия безспорно се установяват действия на физическо нападение спрямо него, осъществени от подсъдимия.

Пострадалият Я. описва в показанията си, че действия срещу него, попаднали в областта на лицето му и произтичащи от подсъдимия, се изразяват в един юмручен удар. Възраженията на защитата срещу този механизъм на причиняване на телесните увреждания, констатирани със СМЕ, са неоснователни. За изясняване на този механизъм е бил отправен въпрос от страна на защитата към вещото лице в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Видно от разясненията на вещото лице Б. разстоянието между двете наранявания се изразява в няколко сантиметра, колкото може да бъде дължината на един юмрук, а относно дъговидното охлузване вещото лице разяснява, че то е възможно поради попадане на ударът под някакъв ъгъл. Вещото лице сочи в разпита си, че личен преглед на пострадалият при изготвяне на заключението не е извършил, но личен преглед от този лекар е бил извършен на пострадалия на 30.10.2020г., видно от съдебно медицинското удостоверение №1111/2020г, в което това изрично е посочено и детайлно са описани двете наблюдавани от д-р Б. телесни увреждания с конкретните им размери. Вещото лице е използвало за експертизата писмените документи от досъдебното производство, но същия лично е извършил освидетелстване на пострадалия още в деня след престъплението когато, видно от документа, е констатирал различни размери на двете следи от удар върху лицето на пострадалия, както и оток, болезнен на пипане.