Решение № 260102 от 01.12.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260 102 гр. Пловдив, 01.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…….четвърти ноември…през…две хиляди и двадесета година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Величка Белева при участието на секретаря……Мила

Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №290 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №169/22.03.2019г., постановено по търг. д. №166/2016г. по описа на окръжен съд Стара Загора, е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност, с ЕИК ..., сделката, извършена с Договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г., с нотариална заверка на подписите, рег. №... от 20.06.2014г. по описа на нотариус В. Я. с рег. №... на Н. к. с район на действие Районен съд С., сключена между „Р.-Р.“, в качеството на длъжник/продавач и Й. Е. Г., ЕГН **********, в качеството му на кредитор/купувач, тъй като даденото по сделката значително надхвърля полученото и сделката е извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. „Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност е осъдено да заплати от масата на несъстоятелността, както и Й. Е. Г. е осъден да заплати на „Ч.“ ЕООД, ЕИК ... направените по делото разноски в размер на 5 500лв. „Р.-Р.” ЕАД - в несъстоятелност и Й.

Е. Г. са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на Окръжен съд

– Стара Загора в размер на 168 983.71лв. С определение №1649/12.12.2019г. е оставена без уважение подадената от Ц.В.М. – синдик на „Р.-Р.” ЕАД - в несъстоятелност, молба за изменение на решение 169/22.03.2019г. в частта за разноските.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – Й. Е. Г.. На първо място се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено в опорочен съдебен процес, без да е налице надлежно призоваване на всички страни по делото. Твърди се, че исковата молба е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл.649 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.125 от ГПК. Поради подаването на исковата молба след изтичане на срока по чл.649 ал.1 от ТЗ, жалбоподателят счита, че е неприложима разпоредбата на чл.649 ал.6 от ТЗ и за същата се дължи държавна такса. Допустимостта на исковата молба се оспорва и с оглед на личността на ищеца - „Ч.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител – С.Ч., в качеството на служител на „Р.-Р.” ЕАД. Твърди се, че Ч. е бил член на съвета на директорите на „Р.-Р.” ЕАД към момента на сключване на процесната сделка и именно с него Й. Г. е преговарял по повод сключването й, както и по повод сключването на договора за консултантски услуги от 20.02.2006г. По повод твърдението за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в нередовно връчване на исковата молба се сочи конкретно:

Нередовно връчване на ответника „Р.-Р.”

ЕАД – в несъстоятелност. Изложени са съображения, че не е спазена разпоредбата на чл.47 ал.1 от ГПК, при което неправилно окръжният съд бил разпоредил залепване на обявлението по реда на чл.50 ал.4 от ГПК. Счита, че надлежното уведомяване би следвало да бъде извършено чрез уведомяването на едноличния собственик на капитала на „Р.-Р.” ЕАД – Н, който е дружеството „П. ...“ ЕООД. Въведеното възражение за нередовно връчване на исковата молба на ответника „Р.-Р.” ЕАД – Н жалбоподателят аргументира с качеството си на необходим другар с този ответник.

Твърди се и ненадлежно връчване на всички съобщения до самия жалбоподател – в нарушение на чл.47 от ГПК, във вр. с чл.40 и чл.41 от ГПК. Твърди се опорочено провеждане на първото съдебно заседание, доколкото първоинстанционният съд не е уважил молбата на жалбоподателя от 21.05.2018г. за предоставяне на правна помощ. Изложени са и подробни съображения за неправилна оценка и кредитиране от страна на съда на заключението от съдебнооценителна експертиза относно оценката на движимите вещи, тъй като вещите лица не били извършили оглед на движимите вещи. По отношение неправилността на решението се твърди вътрешно противоречие в изводите на първоинстанционния съд, който от една страна е констатирал и е прогласил нищожност на сделката, но с диспозитива на решението е прогласил нейната относителна недействителност. Наведени са доводи, че щом сделката, като нищожна, не е породила целения правен ефект, то е недопустимо да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността. На самостоятелно основание са наведени доводи за липсата на елементите от фактическия състав на чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ, доколкото, според жалбоподателя, в оценката на движимите и недвижими вещи, предмет на процесния договор, следва да се включи само оценката на движимите вещи и на тази база да се извърши съпоставката между даденото и полученото, както и че тази съпоставка следва да се съобрази и с вземането на жалбоподателя за лихви по договора за посредничество и консултантски услуги. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за разглеждането му след надлежно призоваване на всички страни или – да бъде отменено и постановено друго, с което предявените при условието на евентуалност искове да бъдат отхвърлени. /С въззивната жалба е предявено доказателствено искане, оставено без уважение, като заявено при липсата на предпоставките по чл.266 от ГПК/.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ищец в първоинстанционното производство - „Ч.“ ЕООД, с който въззивната жалба се оспорва изцяло.

„Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност не е изразило становище по така подадената въззивна жалба.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от синдика Ц.В.М.. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и от синдика - Ц.М., която е оставена без разглеждане като недопустима с определение от ОСЗ от 19.08.2020г., влязло в сила.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по иск с правно основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ и при условието на евентуалност – иск по чл.647 ал.1, т.6 от ТЗ и евентуален иск по чл.135 от ЗЗД, предявени от „Ч.“ ЕООД срещу „Р. –Р.” ЕАД – в несъстоятелност и Й.

Е. Г..

Ищецът се позовава на решение №258/06.07.2015г., постановено по т.д. №212/2014г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора, с което е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Р.-Р.“ ЕАД, като дружеството е обявено в неплатежоспособност и свръхзадълженост с начална дата - 02.01.2014г. и решението е обявено в Търговския регистър на 06.07.2015г. Ищецът черпи права от качеството си на кредитор на масата на несъстоятелността. Сделката, предмет на отменителните искове – главен и евентуални искове, е Договор от 20.06.2014г., наименован договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение, което задължение произтича от договор за посредничество и консултантски услуги от 20.02.2006г. и сключени споразумения към него от 16.01.2008г., 24.03.2010г. и 18.10.2013г., по който договор са останали неизпълнени финансови задължения в общ размер на 2 160 000 евро. Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с подробни съображения за бездействие на синдика. Акцентира се, че прехвърлените движими вещи – предмет на договора, представляват специфични машини, големи по-своя обем и пряко свързани с основната дейност на „Р.-Р.“ ЕАД - ремонт на тежко минно оборудване, подвижен железопътен състав, електрически машини за рудници, както и производство на машини, съоръжения, метални конструкции, както и резервни части и детайли за подобен тип машини, поради което с договора сериозно се уврежда масата на несъстоятелността, доколкото прехвърлянето им фактически препятства продължаването на дейността на предприятието и акумулирането на средства с оглед евентуален оздравителен план или възможно най-пълно удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността. Освен това с въпросния договор са прехвърлени и недвижими имоти, без спазване на императивно изискуемата законоустановена форма за това, като се касае за разпоредителни действия с недвижими имоти - част от имуществото на „Р.-Р.“ ЕАД – в несъстоятелност. В този смисъл ищецът се позовава на противоречие на договора с императивни правни норми, лишен от законово основание и поради този факт е правно нищожен.

Фактическият състав на чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ в исковата молба се очертава по следния начин: към момента на сключването на договора от 20.06.2014г., консултантското възнаграждение, определено и изплатено на физическото лице – Й. Г., посредством прехвърлителната сделка, надхвърля многократно собствения капитал на „Р.Р.“ ЕАД, стойността на записания капитал ЕАД е в размер 647 840лв. - сума почти четири пъти по-малка от заплатеното на консултанта-физическо лице Й.Г. възнаграждение, в размер на 2 160 000 Евро. Това само по себе декапитализира дружеството и го поставя в ситуация на неплатежоспособност. Твърди, че нееквивалентността на престациите обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. Договорът за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г., както и договорът за посредничество и консултантски услуги от 20.02.2006г., не отговарят на действителната пазарна цена за предоставената посредническа/консултантска услуга. Счита, че за пазарна цена следва да се приеме тази, на която действително са реализирани продажби или услуги между независими търговци. В случая нямало ясна индикация въз основа на каква информация са определени пазарните цени, както на посредническата, така и на консултантската услуга, предоставени от физическото лице - Й.Г.. Твърди се, че сключените от Г. Н. Н., в качеството му на изпълнителен директор на „Р.-Р.“ ЕАД с физическото лице Й. Г. - Договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г. и Договора за посредничество и консултантски услуги от 20.02.2006г., пряко увреждат масата на несъстоятелността като по този начин се намалява имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване на всички кредитори и държавния фиск. На същите обстоятелства се основава и предявеният при условието на евентуалност отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и иск по чл.135 от ЗЗД.

Ответникът „Р.-Р.“ ЕАД - в несъстоятелност, не е представил отговор на исковата молба.

Ответникът Й. Г. в представения в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба оспорва изцяло същата. Относимите за въззивното производство възражения по допустимостта и основателността на исковата молба са възпроизведени с въззивната жалба.

С определение № 1396/07.12.2016г., на основание чл.649 ал.3 от ТЗ е конституиран като съищец по делото синдикът на „Р.-Р.“

ЕАД - в несъстоятелност – И. В., а в последствие – новоназначеният синдик - Ц.В.М..

След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, настоящата инстанция намира за установено следното:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недопустимост на така предявените при условието на евентуалност искове, основано на доводи за предявяване на исковата молба след изтичане на преклузивния срок по чл.649 ал.1 от ТЗ. Решение №258/06.07.2015г., постановено по т.д. №212/2014г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора, с което е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Р.-Р.“ ЕАД е обявено в ТР на 06.07.2015г. Исковата молба е заведена в деловодството на окръжен съд Стара Загора на 07.07.2016г., като, видно от отразяването върху същата, е изпратена по куриер на 06.07.2016г. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.62 ал.2, изр. първо от ГПК, съгласно която, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, е спазен преклузивният едногодишен срок по чл.649 ал.1 от ГПК от датата на постановяване на РОПН до датата на изпращане на исковата молба по пощата.