Решение № 102 от 24.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Велико Търново, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20244100501093 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, във връзка с чл. 435, ал. 4 от Гражданско процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Р. Х. – трето лице по изпълнително дело № 20238960400620 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. № 896 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Велико Търново, с която се обжалва насочването на изпълнението върху движими вещи, описани от съдебния изпълнител в имота на жалбоподателя, тъй като е собственик на същите. В жалбата са развити съображения, че имотът, в който е извършен описът е негова собственост, като го е придобил от неговата майка. Посочва, че имотът е предоставил за ползване – доброволно и безвъзмездно на своя чичо – Д. Т. И., който е имал право да ползва всички вещи и цялото обзавеждане, но всички вещи, намиращи се в имота и описани от съдебни изпълнител са негова собственост, като за част от тях има документи.

Преписи от жалбата са връчени на взискателя „Вип Кредит“ ЕООД – град Шумен и на длъжника Д. Т. И., като в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение единствено от взискателя. Процесуалният представител на последния развива съображения за недопустимост на подадената жалба, като счита същата за 1 просрочена. Посочва, че длъжникът живее в имота, т.е. същия владее вещите за себе си като свои, докато не се докаже, че ги владее за другиго. Твърди, че представените документи не доказват по ясен и несъмнен начин собствеността върху описаните движими вещи.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител заема становище за неоснователност на подадената жалба, аргументирайки се с разпоредбата на чл. 465 ГПК и обстоятелството, че длъжникът трайно живее в имота, където е адресно регистриран и където е извършен описът. Навежда доводи, че нередовностите на подадената жалба са отстранени не от жалбоподателя, а от длъжника по изпълнителното дело. Посочва, че Р. Х. е собственик на недвижимия имот, който е и бащин дом на длъжника, но не и на вещите. Оспорва приложените договор за покупкопродажба на мотоциклет „Ява“, в който липсва дата и е подписан от роднини на длъжника, и гаранционна карта, тъй като не носела подписа на третото лице. По тези съображения счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Първоначално по молба на взискателя „Вип Кредит“ ЕООД – град Шумен и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.11.2013 година по Ч.гр.д. № 2110/2013г. на ГОРС е образувано изпълнително дело № 20138090401546/2013г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, peг. № 809 на КЧСИ, район на действие ВТОС, срещу длъжника Д. Т.

И., като на последния е връчена покана за доброволно изпълнение на 04.12.2013г. По молба на взискателя изпълнително дело № 20138090401546/2013г. по описа на ЧСИ Силвия Косева е преобразувано в изпълнително дело № 20177310400221/2017г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, peг. № 731 на КЧСИ, а с Разпореждане от 13.12.2023г. изпълнително дело № 20177310400221/2017г. е прехвърлено за доизпълнение на ЧСИ Ивелина Цанкова, peг. № 896 на КЧСИ, като е преобразувано в изпълнително дело № 20238960400620/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, peг. № 896, като съдебният изпълнител е насрочил опис на движимото имущество на длъжника на 04.04.2024 година, за което последният е уведомен на 20.02.2024г. на адрес в село Поликраище, ул. „Дунав“ № 47.

От протокола за опис на движимо имущество от 04.04.2024 година се установява, че на горепосочената дата и адрес, в отсъствието на длъжника и в присъствието на В П Т. с адрес село Поликраище, ул. „“ № който е племенник на длъжника, помощник съдебният изпълнител е наложил запор, описал и оценил подробно посочените в протокола движими вещи - покъщнина за обикновено потребление, мотор Ява, 2 броя колелета и т.н.. В протокола е отразено, че длъжникът е задължен да представи документи за собственост на мотора в едноседмичен срок. С разпореждане от 18.07.2024 година съдебният изпълнител е насрочил публична продан 2 на запорираните и описани в протокола от 04.04.2024г. движими вещи, която да се проведе в периода от 15.09.2024г. до 15.10.2024г. С молба, вх. № 017009 от 28.08.2024 година на ЧСИ Ив. Цанкова, длъжникът по изпълнителното дело е представил Свидетелство за регистрация, част I 000742478 за мотоциклет „Ява 250“, на което е отразено, че е с прекратена регистрация от 02.08.2019 година, договор за покупкопродажба на същия, без посочена дата в последния, както и НА № том I, рег. № дело № от 27.02.2022 година на нотариус Е. Александрова, рег. № при НК на РБ. На 30.08.2024 година. Длъжникът е депозирал пред ЧСИ и декларация, че движимите вещи, описани по делото са собственост на племенника му Р. Х., който е и собственик на имота. С молба, вх. № 017604 от 10.09.2024 година жалбоподателят е отправил искане до съдебния изпълнител да не бъдат предприемани изпълнителни действия и да не бъдат обявявани на публична продан намиращи се в имота в село Поликраище вещи, тъй като той е собственик както на имота, така и на вещите в него, а вуйчо му Д.

Т. И. е само ползвател на същите. С постановление от 10.09.2024 година съдебният изпълнител е отказал да уважи както молбата на длъжника Д. Т. И., така и молбата на жалбоподателя, за което последният е уведомен от съдебния изпълнител по имейл, изпратен на 27.09.2024 година.

Р. Х. е депозирал жалба срещу действията на ЧСИ, която е изпратена първоначално по имейл както на съдебния изпълнител, така и на Окръжен съд – Велико Търново на 11.10.2024 година, а след това и постъпила на хартиен носител, с вх. № 020187 от 22.10.2024 година по описа на ЧСИ Ив. Цанкова. Към жалбата са приложени копия на НА № том I, рег. № , дело № 149 от 27.02.2022 година на нотариус Е. Александрова, рег. № 776 при НК на РБ, Свидетелство за регистрация, част I за мотоциклет „“, на което е отразено, че е с прекратена регистрация от 02.08.2019 година, договор за покупко-продажба на същия, без посочена дата в последния и Гаранционна карта, издадена от „Термкомфорт“ ЕООД от 10.06.2020 година.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК предвижда възможността трето лице да обжалва действията на съдебния изпълнител когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движими вещи, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната /изр. 2/.

Насочването на изпълнението може се изразява в налагането на запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., но сами по себе си тези отделни изпълнителни действия не подлежат на обжалване. Тяхната отмяна по искане на третото лице е последица от това, че обект на изпълнението не са вещи собственост на длъжника, а на трето за принудителното изпълнение лице. По аргумент от 3 разпоредбата на чл. 436, ал. 1, изр. 2 ГПК и т. 1 от ТР № 2/2013г. по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК при насочването на изпълнението върху вещ на трето за делото лице, двуседмичният срок за обжалване започва да тече от момента на узнаването, че е насрочена публичната продан на тази вещ. Депозираната преди този момент жалба винаги е допустима, тъй като трето лице има интерес по конкретното изпълнително производство да бъде разрешен въпроса относно принадлежността на обекта на принудително изпълнение към неговия патримониум. В случая по делото публичната продан на описаните от съдебния изпълнител вещи е насрочена с разпореждане от 18.07.2024 година, но последното не е връчено на третото по изпълнението лице, като едва с Постановление от 10.09.2024 година, връчено на жалбоподателя на 27.09.2024 година, последният е уведомен, че съдебният изпълнител отказва да уважи молбата му от 10.09.2024 година. В този смисъл подадената на 11.10.2024 година жалба се явява депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок за обжалване. Последната се явява процесуално допустима и доколкото се основава на твърдения, че описаните от съдебния изпълнител вещи се намират в негово владение и са негова собственост, а длъжникът по изпълнителното дело е единствено техен ползвател.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК жалбата на третото лице не се уважава, ако се установи, че вещите са били собственост на длъжника при налагане на запора, т.е. именно в това се състои проверката за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител по насочване на принудителното изпълнение. Запорът върху движима вещ се налага с описването й от съдебния изпълнител, който преди да извърши описа е длъжен да извърши проверка за нейната собственост /чл. 450, ал. 1 и чл. 465 ГПК/. Тази преценка се извършва чрез прилагането на презумпцията на чл. 69 ЗС, поради което съдебният изпълнител описва движимата вещ само ако тя се намира във владение на длъжника, доколкото тогава се предполага, че я държи като своя. В производството по чл. 435, ал. 4 ГПК от значение е владението като фактическо състояние, а не като едно от правомощията на правото на собственост, тъй като факта, въз основа на който е установена фактическата власт върху веща е ирелевантен за проверката по чл. 465 ГПК. В случая е извършен опис, запор и оценка на движими вещи, открити от съдебният изпълнител в имот, в който длъжникът е адресно регистриран по постоянен и настоящ адрес от 1999 година. Това обстоятелството обаче не е достатъчно, за да се приеме, че процесните вещи се намират в негово владение, респективно са негова собственост. Длъжникът не е присъствал при извършване на описа, а в протокола от 04.04.2024 година е посочено, че на адреса е установен В П Т.

– племенник на длъжника, като не са отразени обстоятелства, от които може да бъде направен извод, че към момента на извършване на запора именно длъжникът е упражнявал фактическа власт върху описаните вещи. По делото липсват доказателства, че длъжникът, извън адресната си регистрация и обстоятелството, че обитава имота, последният да осъществява фактическа власт върху вещите като свои.

4

Още повече, че в имота е открито и друго лице, което има достъп до последния.

От друга страна безспорно по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на имота от 2022 година, като го е придобил от своята майка. Видно от представения в тази насока нотариален акт последната се е легитимирала като собственик на имота, който е дарила, с нотариален акт от 1997 година, т.е. още преди датата на адресната регистрация на длъжника, този имот е бил собственост на друго лице, макар и негов роднина. Този нотариален акт е приложен в изпълнителното дело /л. 56 от последното/, като от съдържаните му се установява, че майката на жалбоподателя е призната за собственик на имота на основание наследство и откази от наследство, включително от Д. Т. И. – обстоятелство, което изключва осъществяване на владение на останалите в имота вещи от страна на последния като свои. От друга страна от представените по изпълнителното дело доказателства безспорно се установява, че описаните от съдебния изпълнител мотор „Ява“ и климатик „Мицубиши“ са собственост на жалбоподателя. В тази връзка, макар приложеният по делото договор за покупко-продажба за мотоциклета да е без дата, същият не може да обоснове извод, че вещта е собственик на длъжника. Напротив, от представените доказателства се установява, че вещта е била собственост на Петко Т. И., респективно – на неговите наследници Т В И.а и В П Т. и дори договорът, с който е прехвърлен да не е с достоверна дата, то при всички случаи собственик на вещта не е длъжникът. На следващо място от приложената гаранционна карта безспорно се установява, че монтираният в имота климатик е закупен от жалбоподателя по делото и е монтиран в имота на 10.06.2020 година, т.е. още преди същият да придобие собствеността върху последния, от което може да бъде направен извод, че именно той е владял имота, респективно – намиращите се в него вещи, като свои още преди придобиването им.