Решение № 912 от 07.07.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№............/............2022 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и трети юни 2022 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА

2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН при секретар

Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административнонаказателно дело № 1036/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу решение № 212/10.02.2022 г. на Варненския районен съд /ВРС/, постановено по НАХД № 20213110201749/2021 г., с което е отменено наказателно постановление № 03-012848/26.08.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на Х.М.А., за нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г./, на основание чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на районния съд за липса на осъществен състав на нарушение. Навежда доводи, че е доказано извършването на описаното в наказателното постановление административно нарушение, както и че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 1 от КТ. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че наказаното лице притежава качеството длъжностно лице, определено от работодателя да провежда и документира инструктажи по безопасност и здраве при работа в дружеството, поради което правилно е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност за недокументирането на провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве на работника Олга Драгоева в деня на полагане на труд.

Изразява несъгласие с изводите на районния съд за неточно и непълно описание на нарушението от фактическа страна касателно липсата на данни за работодателя и за търговския обект. На изложените основания отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът –

Х.М.А., по съображения, обстойно изложени в депозирано чрез представител по пълномощие писмено становище срещу касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Отправя се искане за присъждане в полза на адвоката на адвокатско възнаграждение в минимален размер предвид на това, че процесуалното представителство се оказва безвъзмездно на основание разпоредбите на Закона за адвокатурата, съобразно размера на отхвърлената част.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон, поради което пледира за оставянето му в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление Х.М.А. е наказана за това, че в качеството на отговорно длъжностно лице, определено да извършва инструктажите по безопасност и здраве на работещите, не е документирала по надлежния ред провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на лицето Олга Драгоева, ЕГН **********, на длъжност „продавач консултант“, в нарочна книга за начален инструктаж – Приложение № 1, видно от книга за начален инструктаж.

За гореописаното срещу А. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година. С оглед констатациите в АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Районен съд – Варна е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Констатирал е, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление, са посочени работодателят, за който е прието, че е определил А. като лице за извършване на инструктаж по безопасност и здраве на работниците, и мястото на извършване на нарушението – ясно индивидуализиран търговски обект, стопанисван от конкретен работодател, където дължимото действие се счита за неизпълнено.

Посочено е, че не става ясно по какъв повод е счетено като дължимо документиране за проведен начален инструктаж, както и в какво се състои твърдяното недокументиране по надлежния ред на проведения инструктаж. По приложението на материалния закон ВРС е изложил аргументи, че макар недокументирането на проведен начален инструктаж на работника О.Д. да е установено от събраните по делото доказателства, приобщените по административно-наказателната преписка документи не установяват именно Х.А. да е лицето, провеждащо и документиращо инструктажа. Този извод е обоснован с липсата на нарочна заповед на работодателя за надлежното определяне на А. като длъжностно лице по провеждане на съответните инструктажи съобразно изискването на чл.11, ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., както и със заеманата от нея длъжност – „продавач-консултант“, която не включва функции на специалист охрана на труда, като е изтъкнато, че възлагането на дейностите по инструктаж не може да бъде само устно и неформално.

Така постановено решение е правилно като краен резултат, макар касационната инстанция да не възприема всички аргументи на Районен съд – Варна.

Настоящият тричленен съдебен състав не споделя изложеното от ВРС, че не става ясно по какъв повод е счетено като дължимо документиране за проведен начален инструктаж, както и в какво се състои твърдяното недокументиране по надлежния ред на проведения инструктаж. Видно от представения в хода на административно наказателното производство трудов договор № 78/13.05.2020 г., сключен между „Красиди 2011“ ЕООД и О.Д., работникът е постъпил на работа на 18.05.2020 г., поради което несъмнено поводът за провеждането и документирането на началния инструктаж е постъпването на работа на лицето. В отлика от приетото от районния съд, касационната инстанция счита, че посоченото в АУАН и в наказателното постановление изпълнително деяние „не е документирала по надлежния ред провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа“ описва нарушението в достатъчна степен, като не е необходима допълнителна конкретизация.

Независимо от горното останалите съображения на въззивния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.

Правилно ВРС е приел, че описанието на нарушението от фактическа страна в наказателното постановление е непълно поради непосочването на работодателя и на търговския обект, в който е допуснато нарушението. Не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че тъй като АУАН и наказателното постановление са функционално свързани актове, може да се направи извод кое лице е работодателят, определил работника Х.А. да извършва дейността по документиране на инструктажи. Съгласно наложилото се в съдебната практика и правната доктрина безпротиворечиво становище по своята правна същност наказателното постановление е правораздавателен, а не административен, акт, който следва да съдържа всички изброени в чл. 57 от ЗАНН реквизити, като не е допустимо мотивите за неговото издаване да се съдържат в друг, различен от него, акт. Липсата на посочване на съставомерни признаци от състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение води до неспазване на императивното изискване на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна напълно се солидаризира с достигнатия от ВРС правен извод за материална незаконосъобразност на наказателното постановление.

В разглеждания казус административно-наказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана за нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. гласи: „Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 5 с оглед запознаването им със: 1.) основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието; 2.) вида и характера на извършваната работа; 3.) специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; 4.) изискванията към тяхното поведение.“.

В чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. е посочено, че инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск.

Съгласно чл.

11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в книги за инструктажи, съгласно приложение № 1.

От анализа на цитираната правна регламентация се установява, че субект на задължението по чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. /за документиране на инструктажа в книгата за инструктажи/ е съответното длъжностно лице, определено от работодателя по реда на чл. 11, ал. 2 от Наредбата.

В случая, административно-наказващият орган /АНО/ не е установил по безспорен и категоричен начин, че определеното от работодателя длъжностно лице за провеждане на начален инструктаж на работника О.Д. е именно Х.А., респ. че това лице има задължение да документира същия в книгата за инструктажи, съгласно приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година. В тази насока напълно се споделят изложените от районния съд мотиви, че възлагането от работодателя на функциите по провеждане на инструктажи на конкретно длъжностно лице следва да е обективирано в нарочен писмен акт /заповед, разпореждане и други подобни/, какъвто в случая не е налице. Позовавайки се на приложеното по административно-наказателната преписка удостоверение № 1/01.03.2020 г., издадено от служба по трудова медицина, за завършено от Х.А. обучение по здравословни и безопасни условия на труд, и писмените обяснения на упълномощено от работодателя лице, АНО неправилно е счел, че касационният ответник е лицето, отговорно за провеждането и документирането на начален инструктаж по безопасност и здраве на работника О.Д.