Определение № 371 от 21.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. Пазарджик, 20.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20235200500440 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.396 ал.1 във връзка с чл.390 ал.1 ал.4 и с чл.397 ал.1 т.3 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на В.ски районен съд №700 от 23.08.2019г. постановено по ч.гр.д.№873/2019г. по описа на същия съд в частта с която е допуснато обезпечение на основание чл.390 от ГПК на бъдещ иск с правно основание в чл.537 във връзка с чл.481 ал.1 от Търговския закон за сумата от 10000лв, който ще бъде предявен от К. Б. Б., ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.В., ул.“О.“ №40 против Л.Н.К., ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.С., ж.к.“Г.М.“ бл.119, вх.“А, ап.10, чрез налагане на обезпечителна мярка-“спиране на изпълнението по изпълнително дело

№20168580400934, по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие Софийски Градски съд, рег.№858, в регистъра на КЧСИ, при условие, че бъде внесена парична гаранция от молителя К. Б. Б. по депозитната сметка на съда в размер на 1000лв и е постановено да се издаде обезпечителна заповед след внасяне на гаранцията, както и едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск.

В частната си жалба с вх.№260242 от 16.09.2020г. подадена в едноседмичния срок от уведомяването на взискатела по посоченото изпълнително дело от ЧСИ по което се спира изпълнението по издадена обезпечителна заповед връчена на 10.09.2020г., а именно кредитора „И.“ АД /универсален приемник на ТБ „В.“ ЕАД, ЕИК..., по силата на преобразуване 1 на последното дружество чрез вливане в „И.“ АД/,ЕИК-..., седалище гр.С., р-н Т., бул.“Б.“ №85, се поддържа, че жалбоподателят е универсален приемник на „Търговска банка „В.“ ЕАД, с предишни наименования „К.А. Б. ЕАД и „Е.Б.-Б.“ с което се обосновава правния интерес от обжалването. Твърди се, че процесното изпълнително дело е образувано по повод издадени по искане на банката заповед за изпълнение от 27.06.2016г. и изпълнителен лист от 27.06.2016г. по ч.гр.д.№24404/ 2016г. на СРС за вземания на банката-главница от 296280.91евро;18509.06 евро договорна лихва, 7852.04евро –наказателна лихва за забава, законна лихва върху главницата от 04.05.2016г. до изплащането на сумата и разноски в заповедното производство от 22615.66лв, които суми не са погасени и до момента от задълженото по тях лицедлъжника Л.Н.К. и че същите се увеличават с разноските по изпълнението и по водено производство по чл.422 от ГПК от банката.Твърди се, че посочените вземания предмет на принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело са обезпечени с първа по ред договорна ипотека, учредена с н.а. №98, том I, рег.№2353, дело І72 от 12.04.2013г. на нотариус М.Р., с район –района на СРС и вписани в службата по вписванията. Описано е ипотекираното имущество което напълно съвпада с описанието направено в молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск подадена от молителя К.

Б. Б.-еднофамилна жилищна сграда с адрес-гр.С., ул.“А.П.Ч.“ №3 на три жилищни нива и четвърти подпокривен и сутерен, със застроена площ от 164.30кв.м. и РЗП от 929.60км.м., с подробно описание на всеки един от етажите и от какви помещения се състои, заедно с дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ IX-46 от кв.9 по плана на гр.С., местност“Изток“, с площ от 566кв.м. при посочени граници и съседи. Твърди се още, че ипотеката не е заличена, като дългът на Л.М. към момента е от 448813.13евро с левова равностойност от 877802.18лв +62206.77лв.

Коментира се, че по отношение на ипотекирания имот са предприети принудителни действия-опис и оценка и опити имотът да бъде изнесен на публична продан, спирани по издадени обезпечителни заповеди,които заповеди по жалби на кредитора са били обезсилвани. Като краен резултат частният жалбоподател /банката/ посочва, че до момента са безуспешни опитите му да се удовлетвори от обезпеченото си вземане от длъжника Л.М. чрез изпълнение върху ипотекирания в нейна полза имот, което жалбоподателят квалифицира като груба злоупотреба с права на трети 2 лица.Твърди се още, че издадената обезпечителна заповед, предмет на настоящото обжалване е депозирана пред ЧСИ една година след нейното издаване /издадена на 23.08.2019г. депозирана на 20.08.2020г./.

Твърди се, че обжалваното обезпечително определение е неправилно и незаконосъобразно, защото с молбата за обезпечение молителят цели заобикаляне на закона и злоупотреба на даденото по закон право, и че реализацията на тази злоупотребя е именно издаването на посочената обезпечителна заповед. Твърди се, че в случая е нарушена подсъдността по издаването на обезпечителната заповед, доколкото такъв е компетентен СРС по местото на изпълнението по изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Д., а не РС-В., както и пред този съда следва да бъде предявен бъдещия осъдителен иск по допуснатото обезпечение, тъй като ответникът Л.М. е с адрес в гр.С.. Подавайки молбата си до РС-В. молителят се стремял да заобиколи закона. Не бил спазен от молителя едномесечния срок да предяви исковата си претенция.Не били налице предпоставките на чл.391 във връзка с чл.390 от ГПК за допускане на исканото обезпечение. В молбата на молителя нямало нито един аргумент и доказателство, подкрепящо искането за налагане на обезпечителна мярка, а само общи твърдения за невъзможност или застрашена възможност за реализиране на права.Твърди се, че молителят Б. е наясно със задължението на М. съм банката, в пъти по-голямо от това което има към Б., както и че съдът е имал възможност да провери обстоятелствата по отношение на недвижимия имот, включен в молбата за обезпечение. Като голословни и без доказателства се квалифицират твърденията на молителя за невъзможност за реализиране правата си по бъдещия иск, без обезпечение и че с налаганата обезпечителна мярка се увреждат интересите на ипотекарния кредитор и се блокира възможността да се удовлетвори от учреденото в негова полза обезпечение. Съдът формално констатирал наличието на предпоставки за допускане на обезпечение без реални аргументи за това.Относно допустимостта на осъдителния иск жалбоподателят поддържа, че молителят е имал правната възможност да се снабди въз основа на издадения запис на заповед с настъпил за вземането му падеж със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 т.10 от ГПК за събиране на вземането си, като най-лесен, бърз и евтин начин, след което да се присъедини като взискател към ИД №20168580400934 или да образува самостоятелно ИД за вземането си и се присъедини с 3 последиците по чл.457 от ГПК от което очевидно според частния жалбоподател молителят не иска да се възползва. Предвид изложеното частния жалбоподателят счита, че обезпечителният съд е следвало да откаже искането за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело доколкото чрез него се увреждат правата и интересите на едни кредитори и то след като същите са обезпечени, за сметка на права, твърдяни от трети лица като евентуални кредитори.

Счита, че не е налице нито спешна, нито необходима обезпечителна нужда предвид представянето на обезпечителната заповед след 1г. след издаването й. По въпроса за вероятната основателност на бъдещия осъдителен иск жалбоподателят поддържа, че предвид падежа на вземането на 20.06.2015г. и молбата за обезпечение -23.08.2019г. давностният срок е изтекъл поради което няма вероятност искът да бъде уважен или по-скоро, че вероятността е малка, което води на извод за недопускане на необезпечения кредитор на исканата обезпечителна мярка-спиране на изпълнението.Счита, че в случая липсва обезпечителна нужда при неяснота как и без обезпечението на ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещо съдебно решение и че в случая обезпечителната нужда не е аргументирана с прилагане на доказателства и излагане на обстоятелства за невъзможност или затрудненост за кредитора да осъществи правата си ако не се допусне исканата обезпечителна мярка и че нуждата не може да се презюмира без преценка на фактите и обстоятелствата изложени от молителя и че същата не може да се предполага. Коментира се, че предвид обезпеченото вземане на взискателя по изпълнителното дело, с договора за ипотека, неговото вземате ще бъде удовлетворено предпочтително като ипотекарен кредитор и че Б. може да получи удовлетворение от сумата по публичната продан след разпределянето на сумата и има остатък от нея за удовлетворяване на необезпечените кредитори и че при всички положения И. АД ще получи удовлетворение на вземането си съгласно чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД преди К. Б.. Според жалбоподателя, с уважаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск на трето лице се осуетява възможността банката да удовлетвори вземането си в размер на над 701000лв от продажбата на ипотекиран имот за сметка на необезпечено вземане от 10000лв на третото лице К. Б., като вземането на банката продължава непрекъснато да расте заради присъдената лихва, което е във 4 вреда на длъжника като в същото време преките вреди на банката, представила пред БНБ провизии в размер на сумата на неудовлетвореното вземане заради несъбрана за продължителен период от време. Счита, че обезпечителната мярка в случая не е адекватна и несъответства на обезпечителната нужда, защото е насочена върху правната сфера не на длъжника а на трети лица, неучастващи в процеса лица, че определената от обезпечителния съд парична гаранция от 1000лв в никакъв случай не е адекватна и не може да покрие претърпените вреди от ипотекарния кредиторбанката.Не ставало ясно защо съдът е приел, че мярката „спиране на изпълнението“ е подходяща в случая доколкото същата е противоречала на целите на обезпечителното производство и не е в полза на никому.Счита, че спиране на изпълнението в случая би могло да се постанови при заявени от молителя Б. с права върху притежаваното от длъжника М. по изпълнението имущество в неговата цялост или заявени права че е собственик или ипотекарен кредитор по отношение на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, каквито твърдения липсват като счита ,че в този случай найподходящата обезпечителна мярка би била запор върху вземане на длъжника или възбрана върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот или запор върху сумата, останала от продажната цена на ипотекирания имот, подлежаща на връщане на длъжника след удовлетворяване на привилегированите взискатели по изпълнението, при което К. Б. би имал качеството на присъединен по право взискател по изпълнителното дело съгласно чл.459 ал.1 от ГПК, като по този начин вземането на ищеца ще бъде гарантирано чрез присъединяването му като кредитор по изпълнението.

Счита банката-частен жалбоподател, че поисканото обезпечение е груба злоупотреба с право и цели да бъде заобиколен законът.Моли да се отмени обжалваното определение в посочената част относно допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението и че обезсили издадената обезпечителна заповед в същата посочена част.

Няма постъпил отговор на частната жалба.

Жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.

За банката-частен жалбоподател като трето за обезпечителния процес лице е налице правен интерес да обжалва допуснатото обезпечение 5 доколкото, че приведената в действие обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело №20168580400934, по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие Софийски Градски съд, рег.№858, в регистъра на КЧСИ, с което банката се лишава пряко от възможността да се удовлетвори и то предпочтително вземането си, което има / обезпечено с ипотека/ срещу същия длъжник –Л.Н.К., и евентуален бъдещ ответник по предявените от молителя К. Б. осъдителни облигационни претенции, доколкото вземането на банката е в десетки пъти в по-голям размер отколкото претенцията на физическото лице Б..

От данните по делото е видно, че молителят е поискал обезпечаване на бъдещ осъдителен иск в размер на 10000лв по договор за заем чрез налагане на няколко отделни обезпечителни мерки-запор върху всички банкови сметки в СИБанк и спиране на изпълнението.