Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 22.02.2020, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
Административно дело 346/2017
Вид
Решение № 46
Подписан
22.02.2020
Състав
ЙОНИТА ЦАНКОВА ЦАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137, ал.1, т. 5, б. "а" · Закон за устройство на територията
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 148, ал. 1 и ал. 13 · Закон за устройство на територията
  • чл. 148, ал. 13 · Закон за устройство на територията
  • чл. 151 · Закон за устройство на територията
  • чл. 151 ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 151, ал. 1, т. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 213 · Закон за устройство на територията
  • чл. 214 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • § 5 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 43 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 44 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 42 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 43, б. "б" · Закон за устройство на територията
  • §5, т. 38 · Закон за устройство на територията
  • §5, т. 43 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 22.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретаря Д. МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 346 / 2017 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от

Закон за устройство на територията.

Със Заповед № 1132 от 31.08.2017 г. на Кмета на Община Троян, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закон за устройство на територията, е наредено на Д.Д.Б., ЕГН: **********,***, в качеството й на извършител, да премахне незаконен строеж: „Ремонт и реконструкция на съществуваща стопанска сграда с пристрояване“, попадащ в поземлен имот с идентификатор *****по кадастралната карта на с. Врабево, за който е отреден парцел III-72 в кв. 25, с административен адрес: ул. „****“ № **, собственост на Д.Д.Б., наследници на Д.М.Б. и Т.И.М., като възстанови сградата в първоначалния й вид и премахне изградения до нея навес.

Недоволна от заповедта е останала Д.Д.Б.,

ЕГН: **********,***, която в срока по чл. 215 от ЗУТ, е подала настоящата жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. В жалбата се сочи, че в имота има изградена съществуваща стара стопанска сграда – двуетажна плевня, като жалбоподателката сочи, че именно на същата е извършен ремонт. Сочи, е ремонтът е за „поддържане в изправност“, при който не е засегната конструкцията на сградата. Сочи, че извършеният ремонт представлява „текущ ремонт“, за който на основание чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Поддържа се, че в имота е извършена „само и единствено ремонтна дейност, която съставлява

„текущ ремонт“. Сочи, че с извършения „текущ ремонт“ не е променена застроената площ на плевнята, като не е променена и височината на сградата, като изграденото не засяга носещите елементи на конструкцията на сградата, като не е променено и предназначението на същата. Допълнително сочи, че извършеният ремонт представлява „вътрешно преустройство“. В заключение са моли съда да отмени изцяло обжалваната заповед, като се претендира и присъждане на разноски.

В последното съдено заседание жалбоподателката не се явява и представлява и не ангажира становище. От жалбоподателката е представена писмена защита, с която се поддържа жалбата.

Ответникът Кмет на Община Троян се представлява от ПП Ц.Д. и от юрк. И.К., които намират жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна, като излагат аргументи в писмена защита. Ответникът сочи, че СТЕ повтаря констатациите, описани в Констативен акт № 5/18.08.2017 г., като твърдението на жалбоподателката, че е извършен „текущ ремонт“ е останало недоказано. Ответникът сочи, че ремонтът представлява „реконструкция“, като за извършването на същата е необходимо разрешение за строеж, каквото за процесния строеж няма, т.к. „реконструкцията“ не попада в изключенията на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Допълнително се сочи, че на югозападната фасада на процесната плевня е изграден навес с каменни основи, дървена покривна конструкция и иззидана западна стена, който навес безспорно е нов строеж, за който се изисква разрешение за строеж, каквото жалбоподетелката нито представя, нито твърди, че съществува. В последното съдебно заседание ответникът не се явява и представлява, като липсва искане за присъждане на разноски на ответника.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 215, ал.

4 от ЗУТ, видно от служебно изисканите от съда писмени доказателства на л. 27 и л. 34-37 от делото, като обжалваната заповед е съобщена на 12.09.2017 г., а жалбата е подадена на 25.09.2017 г., от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е неоснователна.

Заповед № 1132 от 31.08.2017 г. на Кмета на Община Троян е издадена от материално и териториално компетентния орган – Кмет на Община Троян.

Заповедта е подписана от органът, който има и функционална и териториална компетентност за това – чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид отразеното в официалния удостоверителен документ - констативния акт, описващ строежа, който попада в разпоредбата на чл. 137, ал.1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и е от пета категория, като такива строежи попадат в хипотезата на чл.225а , ал.1 от ЗУТ.

Видно е, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, разпоредителна част, разпореждане относно разноските при липса на доброволно изпълнение, а също и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на издателя.

При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и излагане на фактически основания за издаването й. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма и на това основание искането за отмяна е неоснователно.

По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административно-производствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи никакво нарушение на административно-производствените правила. Видно е, че заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 5/18.08.2017 г. /на л. 14-17 от делото/, съставен по надлежния ред и връчен на адресата на заповедта, видно от разписка на л. 19 от делото.

За започване на административното производство по издаване на заповедта е изпратено съобщение по чл. 26 от АПК /на л. 21-22 от делото/.

В законоустановения срок по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е постъпило писмено възражение от жалбоподателката вх. № В-РД-38/25.08.2017 г. /на л. 12-13 от делото/, в което се сочи, че е извършен „ремонт на съществуваща сграда със селскостопанско предназначение, предпазващ я от пълно срутване“ и според жалбаподателката Б. за такъв ремонт не е необходимо разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

Следва да се посочи, че жалбоподателката не е оспорила по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Констативен акт № 5/18.08.2017 г. /на л. 14-17 от делото/.

В мотивите на обжалваната в настоящото производство заповед изрично са изложени аргументи за неоснователност на писменото възражение на жалбоподателката, като е посочено, че разпоредбата на чл.

147, ал. 1 от ЗУТ сочи „не за кои строежи не се изисква изобщо издадено разрешение за строеж, а за кои не се изисква одобряване на инвестиционен проект, за да бъде издадено разрешение за строеж“. В мотивите на ожалваната заповед е посочено изрично в отговор на възражението на жалоподателката, че: „В настоящия случай се касае за реконструкция на съществуваща стопанска постройка, която констатация на длъжностните лица, извършили проверката, не се оспорва от извършителя на строежа, а реконструкцията не влиза в обхвата на изключенията, регламентирани в чл. 151 от ЗУТ. Ето защо като е извършен без разрешение, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ“.

Следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателката не се сочат, нито твърдят каквито и да било конкретни нарушения на административнопроизводствените правила. При това положение и като извърши служебната проверка за спазването на изискванията и на чл. 146, т. 3 от АПК съдът намира, че при издаването на процесната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а още по-малко съществени такива.

Обжалваната заповед е съответна и на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ - Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

Според чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

По делото не се спори липсата на разрешение за строеж, като е спорно, дали е налице „текущ ремонт“ на заварената двуетажна стопанска сграда - плевня по смисъла на §5, т. 43 от ЗУТ, при проявата на който не се изисква наличие на разрешение за строеж /арг. от чл. 151, ал.1, т. 1 от ЗУТ/ или е налице строеж по смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ и „основен ремонт“ по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ и „реконструкция“ по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, при наличието на която хипотеза се изисква разрешение за строеж.

Според легалната дефиниция на §5, т. 43 от ЗУТ „Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а/ засяга конструкцията на сградата; б/ извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в/ променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

Както беше посочено по-горе, следва да се кредитират констатациите в Констативен акт № 5/18.08.2017 г. Както беше посочено по-горе, Констативен акт № 5/18.08.2017 г. /на л. 14-17 от делото/, съставен по надлежния ред и връчен на адресата на заповедта, видно от разписка на л. 19 от делото, не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Констативен акт № 5/18.08.2017 г. /на л. 14-17 от делото/ е официален удостоверителен документ с материална доказателствена сила.

По искане на жалбоподателя съдът е допуснал и приел СТЕ, изготвена от ВЛ инж. Е.Г.М.. Видно от заключението на ВЛ, изготвено от инж. Е.Г.М., вх. № 117/10.04.2018 г., в момента на огледа от същото ВЛ сградата се ремонтира. На първи етаж се виждат изпълнени стоманоботенови колони, както и дървени такива. Над нивото на плочата на втори етаж е изпълнена лека стоманобетонова плоча. Покривът е изпълнен с дървена конструкция и покритие цигли. На югозападната фасада на проецсната сграда е изграден навес с каменни основи, дървена покривна конструкция и западната стена е иззидана, като навесът не е отразен в кадастралната карта. ВЛ дава заключение, че от сателитните изображения от 2009 г., 2010 г. 2013 г. и 2017 г. е видно, че извършеният ремонт не променя основните параметри на съществуващата сграда – плевня, с изключение на изградения на югозападната фасада на проецсната сграда навес с каменни основи, дървена покривна конструкция и западна стена иззидана. ВЛ инж. Е.Г.М. изрично сочи, че не може да отговори дали са извършени дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата /арг. от § 5, т. 43, б. „б“ от ДР на ЗУТ/, т.к. липсва документация за вида и разпределението на сградата – плевня преди процесния ремонт. В същата СТЕ е посочено, че от направения ремонт не се променя предназначението на помещенията на селскостопанската сграда.

Съдът е допуснал и комплексна СТЕ от две вещи лица – арх. Ц.Д.К. и инж. С.И.С.. Видно от заключенията на двете вещи лица по комплексната СТЕ, вх. 193/14.01.2020 г., която е съобразила приложените по делото документи, документите и плановете в Община Троян, както и оглед на място, установява се:

Процесната постойка, посочена в обжалваната заповед - „Ремонт и реконструкция на съществуваща стопанска сграда с пристрояване“, попадащ в поземлен имот с идентификатор *****по кадастралната карта на с. Врабево, за който е отреден парцел III-72 в кв. 25, с административен адрес: ул. „****“ № 30 – представлява стопанска постройка, която е построена преди 1959 г. Съгласно кадастралния и регулационен план, одобрен със Заповед № 57/1959 г. процесната постройка представлява паянтова двуетажна плевня, обор. Съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-23/24.03.2009 г. на ИД на АГКК, процесната постройка представлява селскостопанска сграда на два етажа.