Решение № 548 от 28.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Велико Търново, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500414 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК.

С Решение №43/14.06.2023 г., постановено по Гр.д. № 243/2022г. по описа на РС Трявна, е отхвърлен иска, предявен от Д. К. Ц. от гр.Г. срещу В. В. С. от с.гр. за заплащане на сумата от 15140,23 лева, съставляваща пропуснати ползи, в резултат на частично отхвърлена претенция по Т.Д. № 63/2018г. по описа на ОС Г.; осъдена е В. В. С. да заплати на Д. К. Ц. сумата от 700 лева, представляваща недължимо платен адвокатски хонорар, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 2000 лева.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ищеца Д. К. Ц. в отхвърлителната му част. В жалбата излага твърдения относно неправомерно поведени на ответницата като пълномощник на А.С.С. по три съдебни производства, отправя и искания за обявяване за нищожни на договорът между ищеца и ответницата и между ответницата и А.С..

Жалба е постъпила и от ответника по делото - В. В. С., в осъдителната част на решението. Навежда оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му осъдителна част, поради пренебрегване на доказателствата по делото – внесени от ответницата като пълномощник такси и разноски по т.д.

№63/2018г. по описа на ОС Г. и още три дела, свързани с представителство на лицето А.С.С., по които общо внесла от негово име 2401,68лв., а не 1549, 1

19лв., както е приел първоинстанционният съд. Счита, че горното съставлява нарушение на процесуалните правила и което е довело до неправилни изводи на съда за доказаност на надвзета сума за адвокатски хонорар и основателност на иска.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, е постъпил отговор от ответницата по жалбата на ищеца. Оспорва същата като неоснователна.

Поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно в обжалваната от него част и като такова следва да бъде потвърдено.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и при условията на чл. 235, ал.1 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

При извършената проверка по реда на чл. 269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд установи следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Трявна е бил предявени от ищеца Д. К. Ц. против ответника В. В. С., осъдителни искове, както следва: за присъждане на сумата от 15 140,23 лв., съставляваща пропуснати от ищеца ползи в резултат на допуснати грешки от ответницата в качеството й на адвокат по ГД № 2545/2017 г. по описа на РС Г., ТД № 63/2018 г. по описа на ОС Г. и ВТД № 131/2019 г. по описа на АС Велико Търново; иск за сумата от 2000 лв., изплатени на ответницата суми от ищеца над договорения адвокатски хонорар. Твърди се, че ищецът е поел разноските по посочените три дела от името на ищеца по тях – А.С., като в изпълнение на това задължение изплатил лично и в брой на ответницата сумата от 5000 лв., която да покрие възнаграждение и разноски, но сумарно били под тази сума с 2000 лв. По отношение основанието на първия иск излага, че макар ищец по делата да е Сидеров, то настоящият ищец – Д. Ц. го убедил да води делата, поел по писмено споразумение задължението да заплати всички разноски срещу 75% от присъденото сума и така се явявал истинският ищец по тези дела. Твърди, че ответницата не спазила линията на защита на права, която той настоявал – навела доводи за нищожност на договора за кредит, които били отхвърлени и това довело до частично отхвърляне на иска /в размер на 15 140, 23лв./ и съответно пропуснати ползи за ищеца в този размер. За загубата допринесли и 2 другите нарушения на ответницата – не оспорила некомпетентна експертиза, не се явила пред въззивна инстанция, не е направила застраховка за професионалната си отговорност.

Ответницата е оспорила допустимостта на иска, предвид липсата на качеството на неин клиент у ищеца. При условията на евентуалност оспорва нейната основателност, като възразява, че по ГД 2545/2017г. по описа на РС Г., ГД 63/2018г на ОС Г. и по ВТД 131/2019г по описа на ВТАС ищци по първото са А. и С.С., а по останалите – А.С. и ответник ТБ „Алианц Банк България“ АД, като тя е била упълномощена лично от ищците за водене на делата.

Твърди, че по делото пред РС Г. е извършила правните си услуги безплатно, а за следващите дела работила срещу хонорар. Оспорва валидността на представените договори между ищеца и А.С. и връзката им с делото, предвид уреждането на задължения за Сидеров, не за ответницата. Признава, че при разглеждане на ВТД 131/2019г на ВТАС не се явила в открито с.з., но това било обсъдено с клиента й и е представила писмено становището.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка по делото не е в правилно установена от районния съд и въззивният състав следва да изложи собствени изводи от фактически страна, а именно:

Няма спор и се установява от доказателствата по делото, че ответницата е адвокат, упражняващ активно адвокатска професия. В това си качество е осъществявала процесуално представителство на ищеца по делото по няколко производства назад в годините / по признания и на двете страни/. Според показания на св.Сидеров, същият имал жилищен кредит от ТБ „Алианц Банк България“ и при разговор с ищеца бил уверен от него, че банката го е ощетила при изчисляването на лихвите по кредита и ако заведе дело за връщане на тези сум, ще го спечели. Тъй като св.Сидеров не желаел да поеме риска да загуби делото и бъде обременен с разноски, подписали договор с ищеца Д. Ц. през 2017г., последният да поеме всички разноски, срещу задължението на С. при уважаване на претенциите му, да заплати 75% от сумата на настоящия ищец.

Ц. завел св. Сидеров при ответницата, която била водила негови подобни дела и тя поела защитата на това лице по бъдещото дело. Предявен бил частичен иск срещу банката за сумата от 5001 лева, при твърдян пълен размер на вземането от 32 350,93лв. и образувано гр.д. № 2545/2017г. по описа на РС Г..

Не се спори, че държавната такса е заплатена със средства на ищеца Ц., а ответницата осъществила безплатно процесуално представителство. Видно от вносна бележка на л.41 от това гр.д. ответницата е внесла сумата от 400 лв. за експертиза по делото. С Решение №182 от 19.06.2018г. по посоченото дело искът бил уважен изцяло - присъдена сумата от 5001 лв., разноски в размер на 430,40 лева, а на адв. С. било присъдено възнаграждение в размер на 580 лева по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Присъдените разноски представляват половината от направените, поради отхвърляне на иска на втория ищец – С. С. С определение № 6288/26.11.2018г. по реда на чл. 248 от ГПК решението е изменено в частта за разноските и същите са признати в пълен размер – 860,80 лв. С решението се приема, че пълният размер на вземането е 20 527,13 лв., което е отразено и в диспозитива на същото.

На 25.07.2018г. от ТБ „Алианц Банк България“ АД превела по сметка на 3 ответницата сумата от 6011,40 лв., което е сбор на дължимите на ищеца и на ответницата суми по съдебното решение преди изменението му. От тях за ответницата са присъденото й възнаграждение от 580 лв., разноските от 400 лв., платени от нея и 30,40 са дължими на ищеца, като поети предварително от него съгласно договора му със С. От уважената сума 5001 лв. С. е предала на св. С. сумата от 1250 лв. или 25% от тази сума – по договора с ищеца, а от останалите 3750 лв. превела на ищеца Ц. 3000 лв. Останали непреведени към Ц. 30,40 лв. от разноските и 750 лв. от главницата, общо 780,40 лв. На 27.08.2017г. от ТБ „Алианц Банк България“ АД превели по сметката на адв.С. сумата от 375,08 лева – лихви върху присъдената сума по гр.дело 2545/2017г., от които 75% е следвало да преведе на Ц. или 281,31 лв. Общо непредадената на ищеца сума станала 1061,71лв.

Видно от материалите по следващото дело – ГД 63/2018г на ОС Г., което било заведено от адв. С. от името на Сидеров за държавна такса са заплатени от ответницата 1149,19 лв. първоначално и 99,80лв. допълнително – разписка на стр. 20 от ТД, 400 лв. за експертиза /общо 1648,99 лв. или със 587,28 лв. повече от остатъка по предходното дело/. Предмет на това делото е остатъка от сумата, претендирана по гр.д. № 2545/2017г. по описа на РС Г., а именно 28 729, 86 лв. като разлика между уважения в първото производство размер и пълния на вземането, с твърдение, че той е 33 730,86лв. Представен е договор за правна помощ и съдействие за хонорар, дължим на отв. С. в размер на 2500 лв., съдържащ текст, че сумата й е платена.

Страните не спорят, че ответницата е имало право да заплаща с останалите у нея суми, предназначени за Ц., разходи по това последващо дело, касаещо същото вземане.

С решението по ТД - № 15/08.02.2019г. исковата претенция била уважена само за сумата от 13 589,63 лева и отхвърлена за горницата до 28 729,86 лева.

Присъдени били разноски съобразно изхода на делото и при редукция на възнагражденията до минималните такива: 1355,34 лв. в полза на Сидеров и 828,71 лв. в полза на банката.

При въззивното обжалване на решение от адв. С. е образувано ВТД №131/2019г. по описа на ВТАС, по което е представен договор за правна помощ между адв.С. и св. С. при хонорар от 1800 лева, за който е посочено, че е заплатен. С. е внесла по сметка на съда ДТ в размер на 352,69 лв. С решението по ВТД първоинстанционното решение е потвърдено, а Сидеров осъден да заплати за разноски на банката сумата от 150 лв.

В изпълнение на влязлото в сила решение, Банката е изплатила по сметка на св.Сидеров сумата от 13 589,63 лв. – уважената главница, както законната лихва и присъдените разноски. Сидеров предал на ищеца 11 500 лв. от тази сума, която не е достигала до ответницата.

Във връзка с твърдението за предоставени от ищеца на ответницата пари „на ръка“, по делото е представена разписка от 20.09.2019г., удостоверяваща получаването на сумата от 5000 лева „по делото на С.“ без означение от кого, но доколкото същата е предоствена от ищеца и се намира у него, съдът приема, че средствата са предоставени от него. От тези средства съобразно 4 установеното по-горе от ответницата са усвоени: 587,28 лв. разноски по първоинстанционното ТД, непокрити от остатъка по предходното Гр.д.; 2500 лв. хонорар за първа инстанция; 1800 лв. хонорар за втора инстанция; 352,69 лв. разноски пред въззивния съд – общо 5239,97лв., т.е. разходите надвишават получената сума.

При така установените факти и обстоятелства, съдът формира следните правни изводи:

Първият иск - за обезщетяване на пропуснати от ищеца ползи, които са в резултат на частично отхвърлена претенция по Т.Д. № 63/2018г. по описа на ОС Г., е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, което не е посочено от първоинстанционния съд, но в мотивите са обсъдени всички елементи от фактическия състав на този иск и фактическите твърдения и доказателствата, свързани с тях, които също са в рамките на този фактически състав. Предвид изложеното няма пречка въззивният съд да коригира решението правната квалификация на иска.

Ищецът претендира обезщетение в размер на 15 140,23 лв. за пропуснати ползи и твърди поведение на ответницата, което счита да е нарушение, като не спечелила делото за пълния предявен размер; причинена вреда на ищеца пропусната полза – думата, която той щял да получи от ищеца по делото, но претендира пълния отхвърлен размер; причинно-следствената връзка между двете.