Решение № 3130 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3130 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100514262 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на Е. Г. С., П. П. С. и Г. П. С., длъжници по изпълнителното дело № 20238480400712 на ЧСИ Р.А., против постановление от 08.11.2023 г. на частния съдебен изпълнител, с което е отказано изменение, на основание чл. 248 ГПК, на постановление от 23.10.2023 г. в частта за разноските, като се намалят разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите по чл. 38 ЗА до сумата 200 лв. и против мълчалив отказ на частния съдебен изпълнител да изменени, на основание чл. 248 ГПК, постановление от 23.10.2023 г. в частта за разноските, като отмени същото в частта, с която е начислена пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Твърди се, че посочените разноски са неоснователно начислени, тъй като задълженията към взискателката са били погасени изцяло преди узнаването от длъжниците за образуваното изпълнително дело.

С писмено възражение, подадено от взискателката А.Б.К., чрез адв. Ю.Д., се поддържа неоснователност на частната жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че погасяването на дължимите суми е извършено след образуване на изпълнителното дело, поради което направените в хода на изпълнителното производство такси и разноски са за сметка на длъжниците, както и че приетото като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за 1 неоснователност на жалбата. Твърди, че адвокатското възнаграждение е в минималния размер, определен по реда на чл. 10, т. 1 и т. 2 от посочената наредба, поради което не е прекомерно, а таксите и разноските са за сметка на длъжниците, тъй като не е налице нито едно от предвидени в чл. 79, ал. 1 ГПК изключения.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Жалбата, в частта й срещу мълчаливия отказ на частния съдебен изпълнител да изменени, на основание чл. 248 ГПК, постановление от 23.10.2023 г. в частта за разноските, като отмени същото в частта, с която е начислена пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане в посочената част, по следните съображения:

Длъжникът по изпълнителното дело може да обжалва само предвидените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия на съдебния изпълнител, като е необходимо действието да е извършено, съответно съдебният изпълнител да е постановил изричен отказ от извършване на действието, за което е бил надлежно сезиран. За разлика от АПК в ГПК не е уредена фикцията на „мълчалив отказ“, представляващ непроизнасяне по искане в определения от закона срок. По тази причина по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК не може да бъде атакуван нито „мълчалив отказ“, нито бездействието на съдебния изпълнител да се произнесе с изричен акт по релевирано от длъжника искане. В този смисъл са определение № 880 от 12.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 648/2019 г. на САС, определение № 1831 от 14.07.2022 г. на САС по в. ч. гр. д.

№ 1828/2022 г., решение № 1193 от 20.05.2022 г. по в. гр. д. № 3372/2022 г. на СГС и др.

Жалбата, в частта й срещу постановлението от 08.11.2023 г. на ЧСИ Р.А., с което е отказано изменение, на основание чл. 248 ГПК, на постановление от 23.10.2023 г. в частта за разноските, като се намалят разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите по чл. 38 ЗА до сумата 200 лв., е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Отговорността на длъжника за разноските по изпълнението е уредена в чл. 79 ГПК.

Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, предвиждаща възможност при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, се намира в Част I „Общи правила“ на ГПК и е приложима както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Разпоредбата на чл. 248 ГПК също е приложима в изпълнителното производство, съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, според които при възражение на длъжника или на някой от присъединените кредитори за прекомерност на разноски за възнаграждение на един адвокат, следва да се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ, и 2 ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.

В случая изпълнителното производство е образувано по молба на А.Б.К., чрез адв.

Ю.Д., на основание представен изпълнителен лист от 13.10.2023 г., издаден по гр.д. № 69378/2022 г. на СРС, в полза на молителката, срещу Е. Г. С., П. П. С. и Г. П. С., за заплащане от всеки от длъжниците: 1/. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД – сумите по 6333,33 лв., представляващи части от парични вземания в размер на 20000 лв., ведно със законните лихви от 21.12.2022 г. до окончателното им изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумите по 1835.05 лв. обезщетения за забавено плащане в периода 12.02.2020 г. – 20.12.2022 г. на главниците по т. 1. В молбата се съдържа и искане за проучване банковите сметки на длъжниците и налагане на запор върху същите. На съдебния изпълнител не са възлагания правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.

От приложения към молбата за образуване на изпълнителното производство договор за правна помощ и съдействие от 20.10.2023 г., сключен между А.Б.К. и адв. Ю.Д., е видно, че адвокатската помощ се предоставя по реда на чл. 38 ЗА – безплатно. С договора страните са постигнали съгласие адв. Д. да предприеме необходимите действия за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на горепосочените суми от длъжниците, така и за процесуално представителство на взискателката в изпълнителното дело.

Съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наредбата), минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата (в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие – 20.10.2023 г.) минималното възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие по изпълнителното дело възлиза на 1302,73 лв.

Следователно общо дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение е 1502,73 лв.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, националният съд не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразявайки тази практика и извършените от процесуалния представител на взискателката действия в изпълнителното производство - подаване на молба за образуването му, съдържаща и искане за проучване банковите сметки на длъжниците и налагане на запор върху същите, настоящият състав намира, че на адв. Ю.Д. следва да бъде определено, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на взискателката А.Б.К. в размер на 600 лв.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. Г. С., П. П. С. и Г. П. С., длъжници по изпълнителното дело № 20238480400712 на ЧСИ Р.А., в частта й против мълчаливия отказ на частния съдебен изпълнител да изменени, на основание чл. 248 ГПК, постановление от 23.10.2023 г. в частта за разноските, като отмени същото в частта, с която е начислена пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

ОТМЕНЯ, по жалбата на Е. Г. С., П. П. С. и Г. П. С., длъжници по изпълнителното дело № 20238480400712 на ЧСИ Р.А., постановление от 08.11.2023 г. на частния съдебен изпълнител, с което е отказано изменение, на основание чл. 248 ГПК, на постановление от 23.10.2023 г. в частта за разноските, като се намалят разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите по чл. 38 ЗА, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, постановление от 23.10.2023 г. по изпълнителното дело № 20238480400712 на ЧСИ Р.А. в частта за разноските, като намалява определеното от частния съдебен изпълнител, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение на адв. Ю.Д. за предоставената безплатна правна защита и съдействие и процесуално представителство на взискателката А.Б.К. по посоченото изпълнително дело, от сумата 1580 лв. на сумата 600 лв.

Решението, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Е. Г. С., П. П.

С. и Г. П. С. жалба против мълчалив отказ на ЧСИ Р.А. по изпълнителното дело № 20238480400712, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Решението в останалата част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4