Решение № 7889 от 26.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7889 гр. София, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева в присъствието на прокурора П. Г. Р. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело № 20251100111569 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 и чл. 29 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. с чл.

22а, ал. 1 от ЗЗДт по повод на постъпила молба от И. С. И., чрез Министерство на правосъдието в качеството му на Централен орган по смисъла на чл.6 от същата конвенция, за връщане на детето М. М. М., родено на ********г., в държавата на обичайното му местопребиваване – Кралство Белгия (в мотивите само Белгия).

Молбата на И. С. И. е подадена на 25.08.2025г. в гр. Гент, Белгия, с искане за връщане на малолетното дете М. М. М. в държавата на обичайното му местопребиваване – Белгия.

Според информацията, посочена в молбата за връщане, родителите на детето М. нямат сключен брак и то е родено от съвместното им съжителство в Белгия. Живели са на адрес в гр. Гент заедно с родителите на бащата М. Е. М.. Молителят И. поддържа, че след раздялата с бащата М., тя е отишла да живее при баща си в гр. Брюксел.

Молителят е работничка, а ответникът е фризьор. Наличието на постоянна уседналост на родителите на детето се обосновава с разширения семеен кръг, включващ бабата и дядовците по бащина и по майчина линия, които също живеят в Белгия, както и трудова дейност с произтичащите от нея финансови и осигурителни права и задължения на територията на Белгия. Твърди се, че страните са с обичайно местопребиваване в Белгия, а и роденото от съвместното им съжителство дете, което е 1 на ниска възраст и неговото обичайно местопребиваване е в пряка зависимост от намеренията, решенията и действията на родителите му. Твърди се, че както преди, така и след раждането на детето целият семеен кръг на страните е бил с постоянно местоживеене в Белгия. За майката-молител Белгия продължава да бъде държавата на нейното обичайно местопребиваване и подадената от нея молба за връщане на детето изразява решението да продължи да живее в тази държава заедно с детето. С молбата е цитирано и приложимото белгийско законодателство, за съвместно упражняване на родителските права - чл. 373 и чл. 374 от Гражданския кодекс на Белгия, а нейното решение е в съответствие със законните права, които тя не може да упражнява поради решението и действията на другия родител, осъществил прехвърлянето на детето от Белгия в България.

Според молбата и приложения към нея протокол от 10.07.2025г., от проведен разпит на И. И. в полицията в гр. Гент, на 05.07.2025г. се твърди, че между майката и партньора М. М. е имало скандал с осъществено насилие над молителя И., за което тя е подала оплакване на 07.07.2025г. Освен насилието, тя е била изгонена от жилището, където останали да живеят детето М., бащата и неговите родители. Това принудило молителя И. да замине за Брюксел при нейния баща. Непосредствено след инцидента молителя разбрала, че партньорът , с детето и неговите родители са заминали за България с намерение да не се връщат повече в Белгия. Молителят поддържа, че никога не е обсъждала и не е давала съгласие за промяна на местоживеенето на сина от Белгия в България. Обстоятелствата, при които детето е отведено в България сочат на решение, предизвикано от внезапно събитие с външна изява като скандал между родителите, непосредствено последван от раздяла на партньорите, прекратило съвместното им съжителство в общия им дом в Белгия и напускане от бащата на държавата на общото до този момент местоживеене на страните и детето.

В писмото на централния орган на Белгия, с което е изпратена молбата за връщане на детето М., са дадени правни разяснения на белгийското право относно правилата за упражняване на родителските права, като е изпратено и извлечено от Гражданския процесуален кодекс на Белгия с декларация на министъра на правосъдието на Белгия за действието им към момента на изпращане на молбата.

Съгласно чл. 373 от Белгийския граждански кодекс, родителите, които живеят заедно, упражняват заедно родителските права. Същото правило е приложимо и в случаите, когато родителите не живеят заедно по силата на чл. 374, ал. 1. Този принцип на съвместно титулярство при упражняването на родителските права има за последица по отношение на определяне на местоживеенето на децата, като едно от действията от общия комплекс на родителските права, необходимост от съгласие на двамата родители. Ако родителите нямат съгласие къде да живее детето, всеки от тях има право да се обърне към съда, който да реши относно промяната на местоживеенето на детето.

Твърди се, че молителят не е давала съгласие синът да бъде отведен от Белгия и да живее в България, както и за внезапно напускане на Белгия от бащата, отвеждайки със себе си детето, промяната на неговото местоживеене и заедно с това на обичайното му местопребиваване, което не съответства на правилата за упражняване на родителските права. Поддържа се, че така са нарушени правата на единия родител майката на детето, като при липса на съдебно решение, с което белгийският съд да е предоставил на бащата еднолично да взима решения за местоживеенето на детето, което нарушение попада в хипотезата на чл. 3 от Хагската конвенция от 1980г.

Молбата за връщане на детето е регистрирана в Министерството на правосъдието като подадена съгласно Хагската конвенция от 1980г. два месеца след 2 извеждането на М. М. от Белгия, от което следва, че е подадена в едногодишния срок, предвиден в чл. 12, ал. 1 от конвенцията, уреждащ издаване на разпореждане за незабавното връщане на детето в държавата на обичайното му местопребиваване.

В резултат на предприетите действия за локализиране на детето М. М. в България е установено, че то живее в село Ясеновец, община Разград, ул. „******** в дома на бабата по бащина линия.

Ответникът М. Е. М., редовно призован, е подал писмен отговор, чрез упълномощен представител, в който оспорва изложените от молителя твърдения.

Поддържа, че не са налице материалните предпоставки молителя да иска връщане на детето в държавата на постоянното му пребиваване-Белгия. Твърди, че е дошъл да живее с детето в България от Белгия, след като е установил, че оставянето на детето в Белгия не е в негов интерес, поради наличие на обстоятелства по чл. 13, буква „б“ от Хагска конвенция, представляваща сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от поставяне в неблагоприятна ситуация, изразяваща се в поведението на майката И., поради твърдение за занимания с проституция.

Ответникът, твърди че съществува риск ако молителя продължи да се занимава с проституция да бъдат увредени интересите на детето при връщането му в Белгия.

С нарочна молба от 18.11.2025г. молителят изрично е оспорила твърденията в отговора на молбата, като прилага в оригинал документи изходящи от властите в гр.

Гент, Белгия.

Ответникът лично и чрез пълномощника си, в открито съдебно заседание оспорва молбата като неоснователна. В хода на устните състезания поддържа, че са налице основанията за прилагането на чл. 13, буква „а“ и буква „б“ от Хагската конвенция, за да бъде отказано връщането на детето по съображения, че макар дейността на проституция в Белгия да е легална, то тя не е легална в Република България и това създава огромен риск за правилното здравословно развитие на детето.

Пледира молбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски и представя списък по чл.

80 от ГПК.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита молбата за основателна, а детето да бъде върнато на майката в държавата по обичайното местопребиваване - Белгия.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени всички събрани по делото относими доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

За изясняване на обстоятелствата по делото, в съдебно заседание е изслушана лично молителят И. С. И.. Същата е заявила, че държи детето М. М. М. да бъде върнато принудително в Кралство Белгия, където тя живее. Твърди, че докато още е била в Белгия е говорила по телефона с ответника и той е заявил, че тя няма право да си вижда детето, а то ще остане да живее в България. Оспорва твърдението на ответника, че в Белгия тя се занимава с проституция. Излага, че детето в момента не се отглежда от ответника, а от неговата майка. Заявява, че в Белгия има постоянен договор и работи по почистване на домове с добра заплата и ако детето бъде върнато при нея в Белгия, то ще бъде издържано от доходите като работещ човек, а не от социални помощи.

Съдът е изслушал и ответника М. Е. М.. Същият заявява, че той отглежда детето М., а майка му само му помага, като същата не работи и се грижи за детето, докато ответникът е на работа. Твърди, че работи във фризьорски салон в гр. Разград и има доходи, къща и кола. Заявява желанието си детето да остане в България, тъй като той не може да отиде да живее в Белгия и няма нищо против майката да се вижда с детето.

3

Излага обстоятелства за това, че молителката се занимава с проституция на територията на Белгия. Заявява пред съда, че прибирайки се по-рано след работа завирил молителя да разговаря по телефона на фламандски език (който ответникът не разбира) с неизвестно лице, а след като иззел телефона , проверил личните акаунти в Месинджър, Инстаграм и Снапчат. Твърди, че е видял клипове с неприлично съдържание, които тя е изпращала на техен общ познат от марокански произход, придружени от съобщения на фламандски език, които били със съдържание, сочещо на интимни връзки между двамата. Поддържа, че е посетил сайт за проституция, където е проверил дали молителката има регистрация и там е установил, че има такива съобщения, които са пристигали и на нейния телефон. Сочи, че съмненията му са подхранвани и от обстоятелството, че майката на детето е излизала много по-рано за работа във фирмата по почистване, в която е работила.

След възникналият скандал между страните ответникът заявил на родителите си, че не желае повече да живее с молителя и иска да се прибере в България. Твърди, че не я е гонил от дома им посред нощ, а вуйчо му я е взел с колата си. Излага също, че е провел разговор и с бащата на молителката.

С определението си по доклада на делото, обективиран в съдебния протокол № 11115/02.12.2025г., за проведеното открито съдебно заседание от 28.11.2025г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, че в тежест на молителя е да докаже твърденията и изложените обстоятелства в молбата за извършеното от ответника международно отвличане на малолетното дете М. М. М.. Дал е указания, че в доказателствената тежест на ответника е да докаже възраженията срещу молбата за връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване, т.е. че той има тежестта да докаже, че с поведението си, изразяващо се в осъществяване на занимания с проституция, майката И. С. И. създава риск да постави детето М. М. в неблагоприятна ситуация при връщането му в Белгия.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че детето М. М. М. е роден на ********г., в Кралство Белгия, в гр. Гент и негови родители са молителя в производството - майката И. С. И., а баща е ответникът М. Е. М.. Последното се установява и от приетия като неоспорено доказателство – препис от акт за раждане № 2024.0049.7366-61, представен в превод на български език, за детето М. М. М., родено в гр. Гент, Белгия и с вписани двама родители: майка И. С. И. и баща М. Е. М., които са с българско гражданство, родени в гр. Разград, Р. България.

С доклада на делото съдът е приел също за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че до връщането на детето М. М. М. от бащата в Република България обичайното местопребиваване на детето е по местораждането му в гр. Гент, Белгия.