Решение № 555 от 17.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500651 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 39 от 29.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1132/2021 г. по описа на Районен съд – Ботевград са отхвърлени предявените от „Мултипъл плюс“ ЕООД срещу „Булфин“ ЕООД, искове с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на „Булфин“ ЕООД съществуването на вземания на „Мултипъл плюс“ ЕООД към него, както следва: за сумата от 1 365.49 лв., представляваща задължение за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги по Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 1710219 от 21.03.2017 г., сключен между „Булфин“ ЕООД и “Фючър Енерджи” ЕООД, за периода от 11.2017 г. до 12.2017 г., за обект, находящ се в с. Разлив, обл. Софийска, стопански двор; сумата от 409.69 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.01.2018 г. до 12.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2021 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260865/16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 290/2021 г. по описа на РС-Ботевград.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца – „Мултипъл плюс“ ЕООД, чрез адв. Р. М., с доводи за неправилност на постановения акт. Жалбоподателят твърди, че в производството по несъстоятелност на „Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ е извършена 1 надлежна проверка за съществуване на претендираното вземане от „Булфин“ ЕООД, като е установено посредством ССчЕ и СТЕ, както и чрез проверки в НАП и ЕСО за потребена електрическа енергия. Процесното вземане е придобито от „Мултипъл плюс“ ЕООД въз основа на влязло в сила постановление за възлагане № 260000 от 06.01.2021 г., постановено по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС. Счита, че вземането е индивидуализирано и не е необходимо компонентите му да бъдат разграничени по месеци, като посочва съдебна практика в подкрепа на изводите си. Намира, че за да бъде уважен главния иск е достатъчно да се установи, че през процесните месеци „Фючър Енерджи“ ООД е доставило на „Булфин“ ЕООД електрическа енергия и допълнителни услуги на такава стойност. В този смисъл твърди, че по делото са представени доказателства, че процесните количества електроенергия са доставени, а именно Договор за доставка на електрическа енергия и справка от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. По изложените съображения моли да бъде отменено постановеното решение, като исковете бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който въззивната жалба се оспорва.

Софийски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК – възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, съгласно дадените от съда указания.

По неговата правилност, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 33Д вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаване на предявения главен иск за заплащане на цената на доставената електрическа енергия в тежест на ищеца е да установи пълно и главно настъпването на следните обстоятелства: 1./ наличие на облигационно правоотношение между праводателя на ищеца и ответната страна, произтичащо от сключен договор за продажба на електрическа енергия до конкретен обект; 2./ обем на реално доставената електрическа енергия в 2 изпълнение на договора; 3./ наличие на изискуемо задължение на ответната страна за заплащане на уговорената цена за доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер, което е било придобито от страна на ищеца.

Установява се от Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г., че на ищеца „Мултипъл плюс“ ЕООД са възложени вземания на „Фючър Енерджи“ ООД /в нес./ към клиенти за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги в общ размер от 1 635 182.24 лева. Постановлението е влязло в сила на 29.01.2021 г.

По делото е представена пазарна оценка на вземания на „Фючър Енерджи“ ООД / само 12, 21 и 84 страница от нея/ по фактури за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги на клиенти на обща стойност от 1 654 654.78 лв. В оценката е включено и вземане към „Булфин“ ЕООД на стойност от 1365.49 лв. Не е посочено от какво произтича вземането и за какъв период е то.

По делото не е спорно между страните, че „Фючър Енерджи“ ООД и „Булфин“ ЕООД са сключили за срок от 12 месеца Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 1710219/21.03.2017 г. В договора не е посочено кои са електрозахранваните обекти, а е вписано единствено, че обектите се определят по приложена фактура. Такава обаче не е представена по настоящото дело.

По делото е приобщена справка в табличен вид от

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, от която се установява, че през исковия период м. 11. 2017 г. – м. 12. 2017 г. е доставяна електрическа енергия от „Фючър Енерджи“ ООД до обект 32Z1030011204017 и до обект 32Z103001131371М, които по данни на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД се водят на „Булфин“ ЕООД.

Доводите на ответника са за недоказаност на доставката на електроенергия за м.11.2017 г. и м.12.2017 г., като ключовите доводи в тяхна подкрепа се изразяват в липса на представени фактури, издадени от доставчика „Фючър Енерджи“ ООД.

Действително, по делото не са представени фактури за доставената електроенергия за месеци ноември и декември 2017 г., но само по себе си това не води еднозначно до извод за неоснователност на иска. От една страна фактурата е счетоводен документ, който представлява основание за плащане, но не е източник на облигационното задължение. Такъв е договорът между страните, за сключването на който не се спори, а и е представен по делото. В случая издаването на фактура е било закрепено в договора с чл. 11 - трябва да бъде извършено до 10-то число на месеца, следващ месеца на консумация на ел. енергията, уговорени са били цената и сроковете за заплащането й, но фактури за процесните месеци не са представени.

От друга страна обаче, предвид обявяването след сключването на договора на дружеството доставчик „Фючър Енерджи“ ООД в несъстоятелност, и провеждането на съответното производство, предвидено в ТЗ, настоящият съд следва да се съобрази с актовете на съда по несъстоятелност, издадени с оглед правомощията, дадени му от специалния 3 закон. С постановлението за възлагане от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС на дружеството ищец „Мултипъл плюс“ ЕООД са възложени срещу обща продажна цена от 26 700 лв. вземания на обявеното в несъстоятелност дружество-доставчик „Фючър Енерджи“ ООД и в него е посочено вземане от клиент „Булфин“ ЕООД, с произход доставена електрическа енергия и допълнителни услуги в размер на 1 365.49 лв.

Отделно от представената по делото справката от

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД се потвърждава, че именно за обсъждания период м.11 – м.12.2017 г. обекти на ответника са консумирали доставеното количество електричество по процесния договор с „Фючър Енерджи“ ООД като снабдител, в следните количества: до обект 32Z1030011204017 е доставено количество електрическа енергия общо за двата месеца от 2107 kWh, а до обект 32Z103001131371М е доставено количество електрическа енергия общо за двата месеца от 9 960 kWh.

Така доставката на общо 2107+9960=12067 кВтч. електроенергия за процесния период се доказва от приетото писмо на „ЕРМ Запад“ ЕАД, с вх. № 250 от 13.01.2023 г. и приложена към него справка за доставените именно от „Фючър Енерджи“ ООД на „Булфин“ ЕООД количества електроенергия /л. 81 и 82 от първоинстанционното дело/.

Доводът на ответника, че възлагането е само по размер и не се знае към кой месец и фактура се отнася вземането, не се споделя от настоящия състав, доколкото доказателствата и описа правят напълно възможна идентификацията на вземането – количествата са отчетени по официален ред, обективирани във справката от електроразпределителното дружество, в която е посочен отчетен период и количество електрическа енергия, с доставчик именно „Фючър Енерджи“ ООД. Така посоченото в справката е намерило изражение в описа и в постановлението за възлагане.

На следващо място, неоснователно ответникът е сторил възражение, че бил заплатил изцяло задълженията си за този период по фактура № 0234521258/31.12.2017 г., издадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД. По делото не са представени доказателства за извършени плащания по тази фактури.

Освен това, видно от съдържанието на фактурата /л. 60 от първоинстанционното дело/, в частта си, в която тя касае процесния период до 01.12.2017г. /след който „Фючър Енерджи“ ООД е било изключено от пазара на електроенергия/, техен предмет са само услуги за достъп до разпределителна мрежа, достъп до електропреносна мрежа, пренос през разпределителна мрежа, пренос пред електропреносна мрежа, надбавка за отдадено количество реактивна енергия и надбавка за използвано количество реактивна енергия, т.е. само услуги за разпределение– както изрично е посочено в самата фактура. Тя, обаче, не включват цена за снабдяване, т.е. за продадена и доставена активна електроенергия и свързаните с нея допълнителни плащания. Следователно, те касаят различни услуги, чиято цена се дължи на различни лица. Поради това е напълно обяснимо и логично, че тази фактура е била издадена именно от разпределителното дружество, а не от доставящото дружество. Изплащането на задълженията към първото от тях /дори да беше доказано/, обаче, не погасява задълженията и към второто, а именно те са предмет на настоящото производство.

Следва да се разгледа и направеното от ответника възражение за изтекла 4 погасителна давност /сторено своевременно с отговора на исковата молба/ по отношение на вземането на ищеца, което по мнение на настоящият съдебен състав е неоснователно. Наистина, съгласно чл.11, ал. 1 и ал. 4 от договора, изискуемостта на сумата по фактурите, издавани от „Фючър Енерджи“ ООД на „Булфин“ ЕООД, настъпва най-рано на четиринадесетия ден от календарния месец, следващ месеца, за който съответната фактура се отнася.

Следователно, процесните вземания за м. ноември и декември 2017г. са станали изискуеми съответно на 14.12.2017 г. и 14.01.2018 г. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, те имат характера на периодични, поради което за тях се прилага кратката 3годишна давност по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Следва да се има предвид, обаче, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Същевременно, съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Поради това и доколкото законът е обнародван на 14.05.2020 г., визираният в него седмодневен срок изтича на 21.05.2020 г. Следователно това спиране на давностните срокове фактически ги удължава със седемдесет дни. Така, първият от горните два срока, който е следвало да изтече на 14.12.2020 г., в действителност е изтекъл на 21.02.2021г., а вторият от тях – на 24.03.2021 г. Горните изчисления водят до извод, че вземанията не са погасени по давност, тъй като, видно от отбелязване на приложената на л. 16 от заявление за издаване на заповед за изпълнение, последното е било подадено на 12.02.2021 г. по куриер.