Определение № 2615 от 10.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2615 гр. София, 10.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502514 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на П. Е. П., подадена чрез представителя по пълномощие адв. А. Д. срещу определение с Рег. № 15441 / 14.08.2025 г. по гр. д. № 6677 от 2025 г. на ГО I-18 състав на Софийски градски съд.

В жалбата се твърди, че постановеното определение, с което производството по предявените от нея обективно съединени искове е прекратено пред СГС и запратено на СРС по подсъдност е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се следните съображения относно определянето на цената на един от предявените искове, който е подсъден на окръжен съд според ищеца и поради това всички искове следва да се разгледат от СГС: искът за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 5 вр. с чл. 3, ал. 1 от договора за банков кредит, сключен между страните е неоценяем, тъй като е налице твърдение за пълна нищожност на клаузата, уреждаща възнаградителната лихва по договора – клаузата в нейната пълнота е неравноправна и ищцата не следва да дължи възнаградителна лихва изобщо. След като се твърди пълна нищожност на процесната клауза, то същата клауза има парично изражение и това парично изражение е пълната стойност на дължимата от ищцата възнаградителна лихва за целия срок на действие на договора.

В случай, че се приеме, че е налице частична нищожност на процесната клауза, определяща договорната лихва, то тогава паричната оценка на иска за нищожност на клаузата се изразява в разликите, които се получават между първоначално уговорения лихвен процент и търсения от ищцата лихвен процент съгласно погасителния план към договора, т.е. цената на иска се формира от стойността на разликите в лихвата между първоначално определената лихва и реално търсената такава от ищцата съгласно 1 предвижданията на погасителния план.

Счита, че и в двата случая не се касае за неоценяем иск, тъй като той има парично изражение и неговата цена може да бъде определена. Твърди, че е налице съдебна практика, обективирана в Решение № 3929 от 7.03.2025 г. на СРС по гр. д. № 49484/2024 г; Решение № 11614 от 4.07.2023 г. на СРС по гр. д. № 69859/2022 г.; Решение № 3938 от 4.12.2023 г. на РС - Варна по гр. д. № 12097/2022 г, която подкрепя неговата теза.

Излага съображения за неправилност на цитираното от СГС в определението Решение № 76 от 15.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 888/2015 г., I т. о., ТК.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото върнато на СГС за продължаване на производството.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна, в който се оспорва същата. Твърди се, че съдебната практика е трайна и еднозначна по отношение на цената на предявени искове за обявяване на нищожни на отделни договорни клаузи, тъй като не се иска обявяване на нищожността на целия договор и тъй като без тези клаузи вземането по договора ще продължи да съществува. Твърди, че с предявения установителен иск, материалния интерес на кредитора не е пряко засегнат, тъй като не е предявен осъдителен иск.

Моли да бъде оставена без уважение частната жалба и потвърдено определението на СГС.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 6677/25 по описа на СГС е образувано по исковата молба на П. Е. П., срещу Юробанк България” АД, с ЕИК: 000694749, с която са предявени четири обективно, кумулативно съединени иска за прогласяване за нищожни на четири клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL40270 от 30.06.2008г. Ищецът твърди, че от четирите иска оценяем е само искът за прогласяване нищожност на чл. 3, ал. 5 във вр. с чл. 3, ал. 1 от процесния Договор, уреждащ едностранното изменение на възнаградителната лихва, като счита, че цената на този иск възлиза на сумата 164 454, 91 швейцарски франка (левова равностойност към датата на входиране на исковата молба: 341 993,85 лева). По изложените съображения предявява иска пред СГС.

Ответната страна в отговора на исковата молба е направила възражение за родова неподсъдност на делото пред СГС, като твърди, че всички предявени искове са неоценяеми.

Съдът по направеното възражение и служебно, с оглед процесуалните си правомощия е приел, че предявеният установителният иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни, в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредита, е неоценяем, като същият е подсъден по правилото на чл. 103 от ГПК на районен съд. Изводите си тази инстанция е мотивирала с това, че при оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл да се 2 прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи (и искане на обявяване на нищожност на целия договор не е предявено), паричната оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на договора. Договорът ще е приложим между страните без нищожните си части (чл. 26, ал. 4 ЗЗД), поради което и стойността му не следва да е определяща за цената на иска. Единствено в случай на предявен осъдителен иск за връщане на недължимо платени лихви по договор за кредит с въведено възражение (а не на самостоятелен иск) за неравноправен характер на договорната клауза относно определянето на тези лихви, цената на иска е в размер на търсената сума по чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Приетото по отношение на цената на иска е изцяло в съответствие с цитираната трайна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС - Решение № 76 от 15.07.2016г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, ТК, Решение № 72 от 2.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 686/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 449 от 29.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1596/2015 г., I т. о., ТК, и Определение № 865 от 9.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 211/2024 г., II т. о., ТК. То се споделя и от настоящата инстанция.

Неоснователен е доводът в частната жалба, че искът е с цена определяема по размер, а именно сумата дължима по договора, като договорна лихва, съобразно уговореното между страните (или разликата между уговореното и дължимото). В исковата молба не са излагани конкретни твърдения относно размера на дължимата лихва по договора, заплатената такава до момента, нито се иска признаване за установено, че не се дължи конкретна сума, представляваща договорна лихва. Следва да се отбележи също така и че не ясно как би била определена в бъдеще лихвата, тъй като договорът между страните не е с изтекъл срок на действие.

Неотносими към определянето на цената на иска са и посочените от частния жалбоподател съдебни решения (на районни съдилища), тъй като те третират единствено въпроса за цена на иска за нищожност на клауза за неустойка, а не и на клаузите за едностранно изменение от страна на банката на договорната лихва.

При оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи (и искане на обявяване на нищожност на целия договор не е предявено), паричната оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на договора. Договорът ще е приложим между страните без нищожните си части (чл. 26, ал.

4 ЗЗД), поради което и стойността му не следва да е определяща за цената на иска.

Единствено в случай на предявен осъдителен иск за връщане на недължимо платени лихви по договор за кредит с въведено възражение (а не на самостоятелен иск) за неравноправен характер на договорната клауза относно определянето на тези лихви, цената на иска е в размер на търсената сума по чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

При липса на критерии за изчисляване на парична оценка на предмета на делото по правилата на чл. 69, ал. 1 ГПК, както и за определяне на приблизителна цена по чл. 70, ал. 3 ГПК искът е неоценяем. Предвид изложеното, предявеният иск е неоценяем, съответно подсъден на СРС, както и останалите обективно кумулативно съединени искове, за които не се спори в частната жалба.

3

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15441 / 14.08.2025 г. по гр. д. № 6677 от 2025 г. на ГО I-18 състав на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 6677/2025г. по описа на Софийски градски съд, и изпратено делото на Софийски районен съд по подсъдност.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4