Решение № 377 от 21.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Варна, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110204466 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Тур-Експерт 2“ ЕООД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № 786299-F781021/29.08.2024г. на началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано. Намира, че извършената доставка не представлява такава на ресторантьорски и кетъринг услуги, а следва да се третира като продажба на хляб, при което е приложима ставка 0 % по чл.66б от ЗДДС. Счита наложената санкция за прекомерна и несъответна на вмененото му нарушение. Изтъква пространни доводи за маловажност на случая и оспорва наличието на отегчаващи обстоятелства, на каквито се е позовал наказващия орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която се позовава на съществуваща съдебна практика и излага допълнителни аргументи в подкрепа 1 на жалбата.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита, че са спазени всички процесуални срокове при провеждането на административнонаказателното производство. Изтъква, че санкцията е определена в минимален размер и оспорва доводите за маловажност на случая. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект- бистро „Русалка“, намиращо се на адрес: к.к.Шкорпиловци, к-с Русалка, обл.Варна. В обекта било въведено в експлоатация фискално устройство ТРЕМОЛ с ИН на ФУ ZК061507 и с ИН на ФП 50067494.

На 19.07.2024г. от св.И. С. Т. – главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство в обекта. Свидетелят се запознал с фискален бон №015777, издаден от посоченото фискално устройство в 19,59,51ч. на 19.07.2024г. и установил, че е извършена продажба на филийка хляб, която била регистрирана в данъчна група „А“ с 0 % ДДС. Регистрирането по този начин на продажбата на хляб не било единично, а представлявало установена практика в обекта.

Проверяващият счел, че продажбата е следвало да бъде регистрирана в данъчна група „Г“ с 9 % ДДС, поради което на 02.08.2024г. съставил акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че не е изпълнило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки или услуги по данъчни групи, в случая- в данъчна група „Г“ с 9 % ДДС.

Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт на 29.08.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Тур-Експерт 2“ ЕООДгр.Варна била наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по 2 делото доказателства- от разпита на свидетеля И. С. Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Твърденията на свидетеля кореспондират и на приложените писмени доказателства, сред които с най-съществено значение са: фискален бон №015777, Протокол за извършена проверка и др. Приобщените писмени доказателства подкрепят показанията на свидетеля и позволяват фактическата обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-по делото е приложено копие на Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, от което е видно, че по силата на т.1.1, б.“г“ от Заповедта началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП са упълномощени да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения, регламентирани в чл.185 от ЗДДС, какъвто е и настоящия случай.

С необходимата компетентност разполага и актосъставителят, по силата на т.2.1 от цитираната заповед.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него 3 продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. От своя страна нормата на чл.27, ал.1 от Наредбата задължава лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите. По силата на втората алинея на цитираната разпоредба лицето по чл. 3 задължително следва да регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1., независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС.

Според т.1. на чл.27, ал.1 от Наредбата в група „А“ следва да се регистрират стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС, а според т.4 в група „Г“ попадат стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Ставката от 9 % данък върху добавената стойност е предвидена в чл.66а от ЗДДС, като приложното й поле е разширено посредством нормата на §15д, ал.1, т.2 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДДС (в сила от 01.01.2024г.) и по отношение доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи.

Спорът между страните се свежда до въпроса представлява ли процесната продажба доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги или е доставка на хляб, за която по силата на §15д, ал.3 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДДС се прилага ставката по чл.66б от ЗДДС от 0 %.

Понятието „Ресторантьорски и кетъринг услуги“ е дефинирано в §61 от ДР на ЗДДС като услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, а именно-услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят поголяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. В §61 от ДР на ЗДДС изрично е посочено, че не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или 4 неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни.

В случая доставката е извършена в обект- бистро „Русалка“, видно и от приложените фискални бонове. Касае се следователно за доставка, извършена в заведение на доставчика, т.е.-за ресторантьорска услуга, а не за продажба на хляб в супермаркет или магазин. При това положение доставката е следвало да бъде регистрирана в група „Г“, подлежаща на облагане с 9 % данък върху добавената стойност, а не в група „А“, предвиждащ ставка от 0 % данък върху добавената стойност. Следователно наличието на административно нарушение е констатирано правилно.

По силата на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС данъчно задължени лица са всички лица, които извършват независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, като такава е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги и др. Като търговско дружество, развиващо дейност, „Тур-Експерт 2“ ЕООД несъмнено представлява данъчно задължено лице по смисъла на цитираната норма и следователно е било натоварено с изпълнението на задължението по чл.27, ал.1 от Наредбата да регистрира всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите. По изложените вече съображения съдът приема, че дружеството не е изпълнило това свое задължение, като неправилно е регистрирало продажбата на филийка хляб в данъчна група „А“ вместо в група „Г“. За установеното неизпълнение на административно задължение юридическото лице правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

За констатираното нарушение правилно е наложено наказание по реда на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда санкции за нарушения по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, като препраща към първата алинея в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, с оглед уреждане на въпроси по приложение на тази разпоредба, като нарушението не е довело до неотразяване на приходи и следователно санкционната норма е издирена правилно. Наказанието е наложено в минималния допустим размер, като са съобразени неговите особености, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.