Определение № 208 от 27.02.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. ХАСКОВО, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500061 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 – 279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Ю. Д. С. е останал недоволен от Определение № 260016 от 14.11.2024 год., постановено по гр.д. № 2138 / 2020 год. на Районен съд - Хасково, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадена от него въззивна жалба против постановеното по делото решение, поради което го обжалва с искане определението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи молбата, подадена на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от А. К. Х. против Ю. Д. С., с искане за делба на сънаследствен недвижим имот, приключило с Решение № 260003 от 08.08.2024 год. по гр.д. № 2138 / 2020 год., постановено във фазата по извършване на делбата, с което допуснатия до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, а претенцията на жалбоподателя в настоящото производство, предявена на основание чл.346 от ГПК – отхвърлена.

Решението е съобщено на С. на 12.08.2024 год., а подадената от него въззивна жалба е постъпила в съда на 23.08.2024 год., оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса /ДТ/ за въззивно обжалване в размер на 860 лева.

Разпореждането е връчено на жалбоподателя на

1

30.08.2024 год.

С молба вх.№ 260613 от 09.09.2024 год., подадена от жалбоподателя след изтичане на едноседмичния срок, считано от връчване на разпореждането за оставяне на въззивната жалба без движение – 30.08.2024 год., е отправено искане до съда за намаляване на ДТ от 860 лева на 240 лева, оставено без уважение с разпореждане от 27.09.2024 год., с което са дадени повторни указания за внасяне на ДТ в първоначално определения от съда размер – 860 лева.

Разпореждането е връчено на жалбаподателя на

07.11.2024 год., от страна на който е постъпила молба на 13.11.2024 год., с искане да бъде освободен от заплащане на ДТ, поради липса на средства за заплащането й, в подкрепа на което е представил декларация за материално и гражданско състояние от 08.11.2024 год.

С определението, предмет на обжалване в настоящото производство съдът е оставил без уважение искането на С. да бъде освободен от задължението за внасяне на ДТ за въззивно обжалване, приемайки за недоказано твърдението му за липса на достатъчно средства да заплащането й.

Определението е съобщено на жалбоподателя на

20.11.2024 год., а подадената от него частна жалба е постъпила в съда на 25.11.2024 год., от което следва извода, че е подадена в едноседмичния срок за обжалване, съгласно по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да обосноват извода за липса на достатъчно средства, по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК, необходими за заплащане на дължимите в производството такси. В подкрепа на молбата си ответникът е представил единствено декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че не получава доходи, не упражнява дейност като ЕТ, не страда от заболяване и няма задължения към низходящи. Както правилно е отразено в мотивите към обжалваното определение, декларацията като частен свидетелстващ документ не се полза с доказателствена сила, доколкото с нея се удостоверяват изгодни на декларатора, факти. Въпреки изложените в мотивите на обжалваното определение изводи за недоказаност на искането за освобождаване от такси и разноски, съобразно визираните в чл.83, ал.2 от ГПК предпоставки, подлежащи на доказване, от страна на жалбоподателя не са представени такива и пред въззивния съд, които да установят твърдението за липса на достатъчно средства. Напротив, с молбата, обективираща искането за освобождаване от такси е представен договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на който се установява, че от страна на жалбаподателя е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева в полза на упълномощения от него адвокат – обстоятелство, което само по себе си разколебава твърдението му за липса на достатъчно средства за заплащане на ДТ за въззивно обжалване, в подкрепа на което следва да се посочи и това, че заплатените от него разноски при разглеждане на делото пред 2 първоинсатнционния съд са в размер на 1 200 лева, включващи адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260016 от 14.11.2024 год., постановено по гр.д. № 2138 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3