Решение № 692 от 04.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100603769 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 13.03.2023г по НОХД №16788/2021г. на СРС, НО, 94 състав, подсъдимият С. М. е признат за виновен и осъден на основание чл. 209, ал.1, вр. чл. 54, ал.1, от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 ( три) години. С присъдата подс. М. е осъден да заплати на гражданския ищец А. В. сумата от 454.50 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в д.п. и съдебното производство.

Срещу присъдата, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от подсъдимия М., подадена чрез упълномощения му защитник адв. П. Р. , в която се твърди, че обвинението не е доказано по безспорен начин, като по делото са събрани противоречиви и взаимоизключващи се свидетелски показания. На второ място се оспорва приетата от съда квалификация, като се претендира приложението на маловажен случай по см. на чл. 209, ал.3 от НК. Счита се също, че гражданският иск е недоказан. Оспорва се и размера на наложеното наказание, като се счита същото за явно несправедливо. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, 1 с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, алтернативно изменение на присъдата и намаляване на наказанието или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. Р. поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Изтъква, че районният съд не е обсъдил задълбочено взаимоизключващите се свидетелски показания на св. В. и св. В.а, относно предмета на измамата, а само ги е маркирал в мотивите си, което обуславя тяхната порочност и служи като самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционния акт. Пледира, че проверяваният съд не е събрал всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина, като неоснователно е отхвърлил искането на защитата за разпит на св. Ц.Д.. Защитникът изтъква, че подсъдимият е имал знанията и възможността да изпълни поетия към частния обвинител ангажимент, което обуславя несъставомерност на повдигнатото обвинение, доколкото съгласно практиката на ВКС, за да е налице измама при сключване на облигационен договор е необходимо у дееца да е имало изначална липса на намерение да се задължи по договора или да е съществувала обективна невъзможност за неговото изпълнение. Отправя се искане въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно се отправя молба, ако настоящата инстанция счете, че са налице основанията за това, да върне делото за разглеждане от друг състав на СРС.

Подсъдимият М. поддържа казаното от адвоката му.

Представителят на СГП оспорва жалбата. Пледира за потвърждаване на присъдата на СРС като правилна и законосъобразна. Излага съображения, че анализът и изводите на районния съд, относно субективната страна на престъплението измама и изначалното намерение на подсъдимия да не изпълни поетия спрямо частния обвинител ангажимент, са правилни и подробно аргументирани в мотивите към присъдата.

Повереникът на частния обвинител – адв. Ю. пледира, че СРС е извършил правилен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, които категорично обуславят доказаност на обвинението. Сочи, че в свидетелските показания са налице незначителни противоречия, обясними с изминалия дълъг период от време между разпита на свидетелите и извършването на деянието. Акцентира върху промяната на защитната версия на подсъдимия и неговия защитник пред втората инстанция. Отправя се молба въззивният съд да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

Гражданският ищец и частен обвинител А. В., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява собствено становище по основателност на обвинението и на гражданския иск.

2

В правото си на последна дума подсъдимият моли съда да бъде оправдан, заявява, че не е имал намерение да лъже никого, нито е имал нужда от сумата, за която е обвинен, че е взел.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В тази връзка въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата, че проверяваният съд необосновано е отхвърлил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на инсп. Ц.Д. като свидетел по делото.

Правилно районният съд е преценил, че показанията на този свидетел не биха допринесли с нищо за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, доколкото лицето не е възприело лично релевантни за производството обстоятелства, а извършените от него оперативно-издирвателни мероприятия не са дали какъвто и да било резултат. В тази връзка отказът на първоинстанционния съд да допусне искания свидетел се явява правилен и законосъобразен.

Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. И. М. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан /реабилитиран/, разведен, средно образование, живущ в гр.

Банкя, бул. „******* ЕГН **********.

Към 2015 г. гражданският ищец и частен обвинител А. В. и съпругата му –св.

А..В. живеели в апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. "Фондови жилища", ул.

"*******, вх. ******* 36. През 2015 г. в обитавания от сем. В.и апартамент станал пожар, в резултат на което се наложило демонтиране на входната врата на жилището заедно с касата. Входната врата била масивна, метална, с оребрения от метална шина във вътрешната страна. Пострадалият съхранявал демонтираната врата с касата в коридора на жилищната кооперация до лятото на 2019г., когато започнал да ремонтира апартамента си и решил да я използва отново, но за целта вратата трябвало да бъде ремонтирана и разширена. Свидетелят В. започнал да търси в социалната мрежа „Фейсбук“ майстор-железар, който да направи разширяването на вратата. Във „Фейсбук“ - групата на град Банкя частният обвинител В. попаднал на добри отзиви и препоръки за майстор - железар, който бил посочен с малкото му име „С.“ и 3 телефонния му номер: *******

Към 2019г. подсъдимият С. И. М. извършвал железарски услуги, имал ателие в гр. Банкя и ползвал телефонен номер ******* регистриран на негово име.

На неустановена дата през 2019 г. пострадалият се свързал на посочения телефонен номер с подсъдимия С. М. и му обяснил по какъв повод го търси. Двамата се разбрали да се срещнат още същия ден на кръстовището до Кооперативния пазар в ж.к. "Люлин". Двамата се срещнали на уреченото място и заедно отишли до дома на пострадалия в ж.к. "Фондови жилища", ул. "*******, вх. ******* 36, с управлявания от подсъдимия автомобил. На адреса подсъдимият М. извършил оглед на демонтираната врата и взел мерки за разширението й. Подсъдимият казал на пострадалия, че ремонтът и монтажът на вратата ще струват 350 лв., като е необходимо да вземе вратата с касата, за да я ремонтира. Подсъдимият поискал 200 лв. капаро от св. В., който помолил съпругата си св. А..В., която в този момент си била вкъщи, да му даде поисканата сума.

Св. А..В. взела парите и ги подала на св, В. на входната врата, при което успяла да види подсъдимия. Пострадалият В. предал поисканите като капаро пари на подсъдимия, за което не съставили разписка. Двамата натоварили вратата в колата на подсъдимия и той си тръгнал. Пострадалият и подсъдимият не договорили по между си срок за извършване на ремонта, като подс. М. заявил на пострадалия, че имал няколко клиента преди него и след това ще започне работа по неговата поръчка.

След като минало известно време, пострадалият се свързал по телефона с подсъдимия, за да го попита кога ще бъде готова вратата, при което подсъдимият му отговорил, че има още един клиент преди него и ще започне работа по неговата врата.

Пострадалият още три-четири пъти звънял от своя телефон на подсъдимия с въпрос кога ще монтира вратата, при което подс. М. обещавал скоро да започне работа по неговата поръчка, след което спрял да отговаря на обажданията му. Пострадалият успял да се свърже с подсъдимия още два пъти, звънейки от чужди телефонни номера, при което той отново обещавал, че ще монтира вратата, но не го направил.

Съгласно заключението на повторната съдебно - оценителна експертиза средната пазарна стойност на инкриминираната метална врата заедно с касата към 2019 г. е 254,50 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на наличния по делото доказателствен материал, а именно: обясненията на подсъдимия С. И. М. – частично, показанията на свидетелите А. В. и А..В., вкл. частично приобщените им, по реда на НПК, показания от ДП; показанията на свидетелите Р.П., Л.Ц., А. Р.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за доброволно предаване, извлечение от страници във фейсбук, протокол за разпознаване, ведно с фотоалбум, отговор от "А1 България" ЕАД, справка за съдимост; заключение на СОЕ, повторна СОЕ, съдебно - графическа експертиза и др.

4

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност, противно на застъпеното в жалбата на защитата, е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го преповтаря, а само да маркира основните доказателства и доказателствени средства и да отговори на наведените от защитата възражения.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите А. В. и А..В., като еднопосочни, информативни, последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Спазвайки принципа за преценка достоверността на доказателствата, съставът на Софийски районен съд е коментирал достатъчно задълбочено и прецизно тези гласни доказателства, съпоставяйки ги помежду им, както и с остания по делото доказателствен материал.

Противно на изтъкнатото от защитата възражение, че показанията на тези двама свидетели са взаимоизключващи се, настоящата инстанция не намира съществени противоречия между изложените от тях обстоятелства от предмета на доказване по делото. Действително при разпита им в съдебно заседание двамата свидетели заявяват, че не си спомнят някои обстоятелства, а за други от тях излагат противоречиви данни в сравнение със съобщеното от тях в ДП. СРС законосъобразно е преодолял липсата на спомен и противоречията в показанията на двамата свидетели, като е приобщил частично дадените от тях показания от ДП по реда на чл. 281 ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 1 НПК. Настоящият състав подобно на първия не цени противоречията в показанията им като съществени до степен да обоснове тяхната недостоверност, а по-скоро объркването, както правилно е отбелязал СРС, се дължи на дългия период от време до разпита им в съдебно заседание, и голямата лична трагедия за семейството – смъртта на дъщеря им. Съпоставени едни на други в показанията на двамата свидетели не се наблюдават съществени противоречия относно съставомерни факти, подлежащи на доказване – време, място, начин на извършване на инкриминираното деяние и предмета на престъпното посегателство, които да обосноват недостоверност на показанията на свидетелите.