Определение № 1785 от 10.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1785 гр. Бургас, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501124 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 вр.чл.78 ал.2 ГПК .

Образувано е по повод частната жалба на Г. М. Ш. от гр. *** ,чрез процесуалния й представител , против определение № 290/30.04.2025 г., постановено по гр.д. № 312/2025 г. по описа на РС-Айтос , с което съдът е оставил без уважение молбата на частните жалбоподатели за изменение в частта за разноските на протоколното определение от 26.03.2025 г. по същото гр.дело ,с което е оставено без уважение искането й за присъждане на разноски. В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд е приел,че ответникът не е дал повод за завеждане на делото .Подчертава се ,че към момента на отправеното искане за връщане на процесния автомобил всички следствени действия са били извършени и автомобилът не е бил повече необходим за наказателното производство.При това липсва спор за собствеността върху автомобила ,изхождайки от подадената декларация на собственика му Моли се обжалваното определение да бъде отменено и постановено ново ,с което да се присъдят в полза на ищеца направените от него разноски . Към частната жалба не са приложени доказателства.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуалнолегитимирани лица, поради което същата е допустима.

Представителят на ответника по делото –Прокуратурата на Република България ,оспорва частната жалба и сочи ,че през всичкото време автомобилът е държан на правно основание .

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 312/2024 г. по описа на РС-Айтос е образувано по предявен от частния жалбоподател Г. Ш. против Прокуратураната на Република България осъдителен иск по чл. 108 от ЗС – за предаване владението на лек автомобил „Фолксваген“,модел“Тигуан“ с ДК № А 7544 НМ ,с посочен номер на рама ,който е бил задържан от ответника по повод образувано досъдебно производство .

Установената по делото фактическа обстановка ,която не се оспорва от страните и която е възприета от първостепенния съд е ,че на 28.02.2023 г. е било образувано ДП № 237зм47/2023 г. по описа на РУ-Айтос за извършено престъпление по чл. 325 а ал. 1 НК и в хода на разследването е иззет и приобщен към материалите по делото описания лек автомобил.Установено е било манипулиране на заводсския номер на рамата и след опиративноиздирванелни мероприятия е открит действителния собственик на автомобила –„КА КЬОЛН АСЕКУРАНЦ АГЕНТУР“ООД.Пълномощникът на дружеството С.С. е поискал от прокуратурата връщане на автомобила ,каквото е поискала и Г. Ш..С постановление от 11.04.2023 г.прокуратурата е отказала връщане поради наличие на гражданско-правен спор по чл. 113 НПК.На 02.10.2023 г. досъдебното производство е спряно на осн.чл.244 ал. 1 т. 2 НПК.На 20.04.2024 г. собственикът на автомобила –„КА КЬОЛН АСЕКУРАНЦ АГЕНТУР“ООД е продал на Г. Ш. този автомобил и на 28.02.2024 г. тя е отправила нова молба за връщаненето му .С постановление от 29.02.2024 г. РП-Бургас е отказала връщането -поради необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването .Постановлението е потвърдено с определение на РС-Айтос –с аргумент ,че е налице граждански спор ,който следва да бъде разрешен от гражданския съд .С постановление от 29.10.2024 г. на прокуратурата автомобилът е върнат на частния жалбоподател Ш. .

Междувременно в съдебно заседание от 26.03.2025 г. ,в първото открито по делото съдебно заседание ,представителят на ищцата Ш. е оттеглил исковата си молба /поради връщане на автомобила / и с протоколно определение от същата дата производството по делото е било прекратено .Със същото протоколно определение районният съд е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски поради наличието на хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК ,като е приел ,че ответникът не е дал повод с поведението си за завеждане на делото.

С молба по чл. 248 от ГПК ищцата е поискала изменение на определението в частта за разноските ,като е мотивирала искането си с обстоятелството ,че прокуратурата неоснователно е задържала автомобила твърде дълго и след отпадане на нуждата за това ,както и че гражданскоправният спор за автомобила е отпаднал /поради извънсъдебно признание от страна на собственика/ и въпреки всичко прокуратурата не е върнала вещта.Именно определението ,с което се оставя без уважение 2 искането за изменение на определението в частта за разноските ,е предмет на настоящото производство и настоящият съдебен състав счита това определение за правилно и обосновано .,като препраща към изложените от съда мотиви съобразно разпоредбата на чл. 272 от ГПК .

Съгласно чл.78 ал.1 ГПК ищецът има право да иска присъждане в тежест на ответника разноски съобразно с уважената част от иска.Правото на ответника да му бъдат присъдени разноски, направени в съдебното производство по граждански дела, е предвидено в чл.78 ал.2 ГПК. Според тази разпоредба разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В тежест на ищеца са и разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска – чл.78 ал.3 ГПК.

Тълкуването на тези разпоредби налага извод, че в случаите на разрешаване на спора по същество правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение.

В чл.78 ал.4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца.

С решение № 10 от 04.03.2015 г., постановено по гр. д. № 4171/2014 г. на ВКС, първо г. о., постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието, че гражданският съд, който се произнася по предпоставките за основателност на иска, дължи самостоятелен отговор на въпроса дали ответникът държи вещта на правно основание и следва да извърши самостоятелна преценка на посочената предпоставка. Преценката за наличие на основание прокуратурата да задържа вещта е обусловена от преценката дали е налице правен спор за собствеността на вещта.По исковете с правно основание чл.108 ЗС гражданският съд, който се произнася по предпоставките за основателност на иска, дължи самостоятелен отговор на въпроса дали ответникът държи вещта на правно основание. той следва да извърши самостоятелна преценка на тази предпоставка. Както е приел в случая районният съд, тази преценка е обусловена от преценката дали е налице основание прокуратурата да задържа вещта, която е обусловена от преценката дали е налице правен спор за собствеността на автомобила (вещта). В случая първостепенният съд е приел, че не разполага с нужната информация ,за да направи извод дали връщането на иззетата вещ преди завършване на наказателното производство би затруднило разкриването на обективната истина.Както стана дума по-горе , а и от разпоредбата на чл. 11 ал. 2 НПК ,дори да се установи ,че липсва гражнаскоправен спор относно вещта,нужно е да су установи също ,че връщането на доказателството няма да затрудни разкриването на обективната истина .В случая няма данни какви доказателства са били 3 събрани към момента на искането за връщане и какви предстои да бъдат събрани ,а фактът ,че производството е било спряно

,не означава задължително ,че автомобилът вече не е необходим за целна на наказателното производство ,за разкриване на обективната истина .В постановлението от 29.10..2024 г. изрично е посочено ,че е издадена европейска запоред за разстледване до компетентните германски органи ,т.е. разследването е продължило.Автомобилът е върнат едва след получаване на информация по заповедта за разследване .Затова правилен е изводът ,че дори и причината за отказа да е била граждански спор ,прокуратурата правилно е отказала връщането му ,доколкото според чл. 113 НПК ,когато възникне спор за право върху вещи ,иззити като веществено доказателства ,който подлежи на разглеждане по реда на ГПК,те се пазят ,докато решението на гражданския съд не влезе в сила.И тук неоснователно е възражението ,че гражнаският спор с първоначалния собственик е бил окончателно разрешен ,за което свидетелствал договорът за покупко-продажба ,тъй като представянето на този договор действително не може да се приеме като волеизявление от „КА КЬОЛН АСЕКУРАНЦ АГЕНТУР“ООД за оттегляне на претенцията по чл. 113 НПК.

В крайна сметка изводът ,че ответникът е държал вещта на правно основание ,с цел разкриването на обективната истина и като веществено доказателство по висящото досъдебно производство , е правилен ,а заедно с него – и че с поведението си прокуратурата не е е предизвикала завеждане на настоящото дело.Затова и на осн.чл. 78 ал. 2 от ГПК правилно е отказано присъждане на разноски по делото в полза на ищеца.

Що се отнася до определението в частта ,с която е допълнено протоколното определение от 26.03.2025 г. за прекратяване на делото ,като в полза на ответната Прокуратура са присъдени разноски в размер на 100 лв.юк.възнаграждение ,то и в тази част определението е правилно и неоснователни са възраженията ,че процесуалният представител на ответника не е осъществил нужната процесуална защита ,като не се е явил на определената дата за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.Представителят на прокуратурата ,макар и да не се е явил в първото и единствено съдебно заседание по делото/което не е задължително / , е подавал писмени отговори и становища по всички молби и искания на ищеца /включително и подробен отговор на исковата молба / .

Ето защо Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 290 /30.04.2025 г. постановено по грд..

№ 312/2024 г.по описа на РС-гр.Айтос .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5