Решение № 89 от 11.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Бургас , 11.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Цвета Ж. Попова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Светослав Здравков Маринчев (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600316 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Тодор Досев от АК – Бургас, защитник на подсъдимия Д. Я. К., по жалба от адвокат Станко Кралев от АК – Бургас, повереник на частния обвинител и граждански ищец Г. С. С., и по жалба от адвокати Петър Димитров и Събин Дучев, двамата от АК – Бургас, повереници на гражданските ответници А. И. А. и Д.

Х. Н., срещу присъда № 260005/11.01.2021 г., постановена по НОХД № 1552/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Д. Я. К., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 28.10.2017 г., около 04:45 ч., в гр. Бургас, на паркинга на „Макдрайв“ в ж.к. „Зорница“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие с Д. Х. Н., В. Н. В. и А. И. А., като съизвършител, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата причинил средна телесна повреда на Г. С. С. с ЕГН ********** от гр.

Бургас, изразяваща се в счупване на челюст - счупване на лява ябълчна кост, 1 която анатомично и структурно е свързана с горната челюст, а функционално (чрез дъвкателната мускулатура) с долната челюст и обуславя тризмус (невъзможност за отваряне на устата в пълен обем), довело до трайно затруднение на дъвченето за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл.

55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е бил осъден на пробация при следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. В., кв.

„***“, бл. *, ет. *, стая № *, за срок от осем месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца; - забрана за напускане на жилището, което обитава, в периода от 23.00 часа до 06.00 часа за срок от осем месеца.

Със същата присъда подсъдимият Д. Я. К., ЕГН ********** и гражданските ответници В. Н. В., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН ********** и Д. Х. Н., ЕГН ********** са били осъдени да заплатят солидарно на Г. С.

С., ЕГН **********, сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, подробно описано в обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на деликта - 28.10.2017 г. до окончателното изплащане, като за горницата над 10 000 лв. до сумата от 50 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.

С присъдата в тежест на подсъдимия К. и на гражданските ответници В., А. и Н. са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и какво да стане с вещественото доказателство по делото.

С жалбата, подадена от адв. Досев, се твърди, че първоинстанционната присъда е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и, че наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият К. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Чрез подадено по реда на чл. 320, ал. 4 от НПК допълнително писмено изложение, 2 защитникът на подсъдимия К., адв. Досев, допълва доводите, изложени във въззивната му жалба, за явна несправедливост на наложеното наказание, като оспорва необходимостта от налагане на пробационна мярка „забрана за напускане на жилището което обитава“ в периода от 23.00ч до 06.00 ч.

Твърди си, че евентуалното изтърпяване на тази пробационна мярка би било прекомерно вината на подсъдимия и не би допринесло за превъзпитателния процес. В подкрепа на това твърдение се изтъква, че подс. К. е с постоянен адрес в гр. К., където е семейството му; че учи в гр. В. и живее там, където е и настоящият му адрес; че е студент във втори курс, редовно обучение, в ***** в гр. В. и битието му на млад човек и студент предполага пътуване до местоживеенето на семейството му, както и поддържането на социални контакти в колегиална и приятелска обстановка, а забраната за напускане на жилището в определения времеви период би довело до ненужна изолация от естествената му среда.

С жалбата, подадена от адв. Кралев, се изразява недоволство от присъдата, в частта, с която обезщетението в размер над присъдения до претендирания от 50 000 (петдесет хиляди) лева е отхвърлен, и в тази част се прави оплакване за неправилност на присъдата. В подкрепа на същото се сочи, че съдът не е взел предвид всички обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което се счита, че присъденият размер на обезщетение е несправедлив. Направено е искане за изменение на присъдата в обжалвана й част, като се уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди, както и да се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

С жалбата, подадена от адвокати Петър Димитров и Събин Дучев, се изразява недоволство от присъдата в гражданско-осъдителната й част, като се твърди, че същата е незаконосъобразно и неправилна, а така присъденият размер на обезщетението не е съобразен с критериите за справедливост по чл.

52 от ЗЗД. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен и с нужната критичност високият процент съпричиняване от страна на пострадалия и по този начин неоправдано е присъдил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Направено е искане за изменение на присъдата в гражданско-осъдителната й част, ката се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева на 5 000 3 лева.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част. Счита, че събраната от първата инстанция доказателствена съвкупност сочи на несъмнен извод за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК от страна на подсъдимия К.. По отношение на наказанието, прокурорът счита, че районният съд е наложил санкция, която съответства на обществената опасност на извършеното и на дееца, и не намира основание за допълнително облекчаване на правното положение на подсъдимия К.. Що се отнася до гражданско-осъдителната част на първоинстанционната присъда, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, което е основание за отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част, касателно лицата конституирани от районния съд като граждански ответници. Посочва, че това са бившите подсъдими по делото, за които наказателното производство е приключило със споразумения за решаване на тяхната наказателна отговорност. Сочи, че те неправилно са били конституирани от районния съд като граждански ответници впоследствие при решаване на делото по общия ред, защото граждански ответник е лице, което носи гражданска отговорност за чуждо поведение. Тоест, граждански ответник не може да е лицето, което е имало съответното противоправно поведени и пряко е причинило престъпния резултат. Според прокурора, правилно е било за тези лица гражданският иск да бъде разгледан в отделно производство от гражданския съд.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г.С., адв.

Кралев, пледира за изменение на обжалваната присъда в гражданскоправната й част, като се увеличи размера на присъденото обезщетение до претендирания размер. Твърди, че е безспорно установено и доказано естеството на съставомерното увреждане, причиняването на несъставомерни увреждания, изключителния интензитет на претърпените болки в продължените на около месец – месец и половина от страна на пострадалия и още осем месеца до пълното възстановяване от причиненото телесно увреждане. Повереникът счита, че при този висок интензитет на болката и 4 продължителност на страданието, справедливо би било обезщетението в претендирания от тях размер. Що се отнася до твърдението, че са били нарушени правата на гражданските ответници в това производство, адв.

Кралев не споделя това становище. Сочи, че първоинстанционният съд е счел, че приемането на гражданския иск няма да затрудни наказателното производство и от тук на там ответниците са имали всички процесуални възможности да сочат своите възражения против предявения граждански иск и като основание, и като размер.

Частният обвинител и граждански ищец Г.С., редовно призован, не се яви в съдебно заседание пред въззивния съд.

Повереникът на гражданския ответник А.А., адв. Димитров, намира първостепенният съдебен акт за незаконосъобразен в гражданскоосъдителната му част. На първо място счита, че уваженият размер на гражданския иск от 10 000 лева не е съобразен с критерия за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Посочва, че в хода на провелото се съдебно следствие пред първоинстанционния съд категорично било доказано, че пострадалият граждански ищец е допринесъл в изключително голяма степен за настъпване на противоправното деяние, като именно той е бил инициатора, за да се получат действията, които са се развили пред „Макдоналдс“. Счита, че това обстоятелство не е било отчетено в достатъчно пълна степен от първоинстанционния съд. На следващо място адв. Димитров твърди, че присъдата е незаконосъобразна в гражданско-осъдителната й част, тъй като влиза в противоречие със своята мотивна част. В тази връзка посочва, че в мотивите си първоинстанционният съд е посочил в раздела относно гражданския иск, че следва да осъди гражданските ответници солидарно за сума от 5 000 лева, а с диспозитива на присъдата ги е осъдил солидарно за сума от 10 000 лева. На тези основания адв. Димитров пледира за изменение на присъдата в гражданско-осъдителната й част, като се намали размера на гражданския иск до 5 000 лева, който счита, че е справедлив и би репарирал в пълна степен причинените болки и страдания. Повереникът изразява несъгласие със становището на представителя на Окръжна прокуратура Бургас, че не е следвало техните доверители да бъдат конституирани в качеството на граждански ответници и излага съображения в тази насока.

5

Повереникът на гражданския ответник Д.Н., адв. Дучев, поддържа депозираната жалба за намаляване на така определеното солидарно обезщетение на подзащитния му с останалите подсъдими в размер на 10 000 лева. Също изразява несъгласие със становището на прокурора от Окръжна прокуратура – Бургас, че доверителите им не е следвало да бъдат конституирани като граждански ответници.

Гражданските ответници А. И. А., Д. Х. Н. и В. Н. В. молят присъденото обезщетение да бъде намалено до 5000 лева.

Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия К., адв.

Досев, поддържа жалбата само в частта относно наведения довод за явна несправедливост на наложеното наказание, като заявява, че не поддържа останалите оплаквания, посочени в жалбата. В пледоарията си излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че наложената на подзащитния му пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК – забрана за напускане на жилището, което обитава, би довела до негативен резултат, изразяващ се в неоправдана репресия с оглед на изолацията, в която фактически се поставя подс. К.. Предвид на това защитникът моли за намаляване на наложеното на подзащитния му наказание, като се отмени пробационната мярка забрана за напускане на жилището, което обитава.

Подсъдимият К. в лична защита заявява, че поддържа всичко казано от защитника му адв. Досев и няма какво да добави. В последната си дума моли съда да намали присъдата, като премахне това, че не може да напуска дома си.