Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15760 от 11.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7311/2023
Вид
Определение № 15760
Подписан
11.04.2024
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15760 гр. София, 11.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20231110107311 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 74134/06.03.2023г., подадена от Топлофикация София ЕАД, по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която се иска изменение на решението в частта за разноските като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответниците.

Ответниците не са взели становище по молбата

Съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и допустима разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

С решението по делото съдът е изложил мотиви по отношение на разноските на всеки ответник в производството.

За процесуална икономия съдът намира, че следва да препрати към мотивите на решението в тази част.

За пълнота следва да добави, че в случая ответниците са представили договори за осъществена прана помощ, от които е видно, че същите са заплатили адвокастко възнаграждение.

В случая съдът намира, че е оправдано сторените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат възстановени до размера на минималните определени размери съгласно наредбата.

Следва да се прави разлика от настоящия случай и осъществената безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал.1 от ЗАдв където е възможно да са налице предпоставки за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение под минимума, когато същият е несправедлив и необоснован, какъвто не е настоящия случай.

Във връзка с изложените съображения на ищеца и позоваването на решение на СЕС по дело С – 438/22 от25.01.2024г. намира следното:

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, 1 противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В конкретния случай съдът намира, че на база на цената на иска, въпреки ниската правна и фактическа сложност НМРАВ преследва легитимни цели като се претендира адвокатско възнаграждение в минималния определен размер. В случая не се цели злоупотреба отстрана на ответника.

Ето защо съдът намира че молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ вх. № 74134/06.03.2023г., подадена от Топлофикация София ЕАД, по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която се иска изменение на решението от 26.02.2024г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2