Протокол № 1 от 18.01.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№1 гр. Варна , 18.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица А. Тончева

Десислава С. Сапунджиева

Секретар:

Соня Н. Дичева

Прокурор: Илия Христов Николов (АПВарна)

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20203000600294 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ч. обв. А. К. Б., не е пожелала да получи призовката, което е удостоверено служебно от кмета на селото, не се явява.

Ч. обв. М. К. К., редовно призован, не се явява.

Ч.обв. С. К. К., редовно призована, не се явяват.

Не се явява и адв. М.П.М. от АК – Шумен, надлежно упълномощен.

Жалбоподател – подсъдим Г. И. Р. , редовно призован, участва в производството чрез видеовръзка със Затвора – Ловеч, налице са основанията по чл.6а, ал.2 от ЗМДВИП /ДВ 44/13.05.2020 г./ за провеждане на откритото съдебно заседание от разстояние.

В залата се явява адв. Тодор К. посочен за служебен защитник от АК – Варна.

ЖАЛБ.ПОДС. Р. - Съгласен съм да се гледа делото по този начин, виждам Ви и Ви чувам добре. Приемам да ме защитава адв. К..

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор НИКОЛОВ.

ПРОКУРОРЪТ – Необходима е задължителна защита, така че следва да се назначи служебен защитник на жалб.подс. Р..

1

На основание чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК на жалб. подс. Г. И. Р. следва да се назначи служебен защитник, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подс. Г. И. Р. адв. Т.П. К. от АК – Варна.

Съдът докладва постъпила молба от адв. Е.Б. от АК – Благоевград, който е бил с пълномощно за въззивната и касационна инстанция, в последствие е постъпила молба от подс. Р., с която той се отказва от защитата на адв.Б.. В предходно съд. заседание при разглеждане на това дело му е била наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за това, че поради неявяването си без уважителна причина е станал пречка да бъде даден ход на делото и то е било отложено единствено на това основание. Последната молба от адвокат Б. е за отмяна на така наложената глоба, приложени са и доказателства, и са изтъкнати редица причини за неявяването.

ПРОКУРОРЪТ – По отношение на молбата за отмяна на наложената глоба предоставям на съда. Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

АДВ. К. – По отношение на молбата за отмяна на наложената глоба предоставям на съда. Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото и същото ще бъде разгледано в днешното съдебно заседание. Глобата има за свое основание неявяването в съдебно заседание без посочени уважителни причини. С докладваната молба и приложенията към нея се изяснява, че такива е имало с оглед ограничителния режим за лица, контактни на болен диагностициран с Ковид -19, поради което същата следва да бъде отменена.

При тези обстоятелства съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТМЕНЯ ГЛОБАТА наложена на адв. Е. Е. Б. от АК – Благоевград наложена в съд. заседание на 15.10.2020 г.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. К. – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че жалбата е основателна, макар и не поради изложените в нея съображения. Аз ще изложа съображения за отмяна на присъдата.

2

По присъдата има няколко проблема, някой от които въобще не са решени, а други са решени неправилно и като резултат налице са съществени процесуални нарушения, които водят до един негоден съдебен акт. На първо място първоинстанционният съд е признал Р. за виновен без да е изяснено дали подсъдимият е наказателно отговорно лице, тоест дали той е вменяем или не. В мотивите си съдът преповтаря заключението на Съдебно психиатричната и психологична експертиза, което обаче е непълно и неясно. За какво става въпрос: В коментираната преди малко експертиза на няколко места се отбелязва, че подсъдимият може да ръководи постъпките си по смисъла на чл.33 от НК. ШОС преди да осъди човека е следвало да се убеди, че Р. освен възможността да ръководи постъпките си е могъл да разбира и свойството и значението на извършеното от него, а точно такова заключение в експертизата няма. Също така няма и други данни в делото, от които съдът да направи самостоятелно своя извод и той не го е и направил.

Съдебната теория и практика е изключително последователна, че и двата момента – волевият и интелектуалният, кумулативно следва да бъдат налице за да може едно лице да бъде признато за вменяемо и следователно да бъде наказателно отговорно. Ще цитирам съвсем накратко на първо място учебника по Наказателно право на Иван Ненов, в раздел шести „Вменяемост и невменяемост“ на стр.184 е записано: „Вменяемостта предполага кумулативна даденост на оказаните две психически способности на дееца, а това е да разбира свойството и значението на извършеното – интелектуалния момент, и да може да ръководи постъпките си – волевият момент.“ Същото е отбелязано и в коментара на НК от Гергинов и Трайков, обща част, т. II, те го преповтарят на практика, съдебната практика, цитирам решение посочено в същия този коментар 279/68 г. на Първо НО: „Вменяемостта е налице само когато деецът може да разбира свойството и значението на своето деяние и едновременно с това може да ръководи постъпките си.“ Абсолютно същото го пише и в ТР № 15/27.04.87 г. на ОСНК, където пише: „Без наличието наймалко на един от моментите – интелектуален или волеви, не може да има наказателна отговорност.“ Тоест очевидно е, че въпросът за вменяемостта на подсъдимия не е изяснен доколкото се дава отговор само за това, че може да ръководи постъпките си, но не и дали е разбирал свойството и значението на извършеното от него, единият от двата момента не е налице, основателно не са налице кумулативно и двата. Ясно е, че цялото разследване в този аспект 3 е според мен изключително немарливо подходено при събиране на данни касаещи психичното състояние на дееца. Отбелязано е в експертизата, и в материалите по делото има данни, че същият е лежал в лечебно психиатрично заведение в Царев брод, но с каква диагноза е лежал, колко време, в експертизата пише, че няма данни и очевидно е, че е нямало кой да ги събере тези данни, и никой не си е направил труда и не е счел за необходимо.

Има също така данни, че той е освободен от казармата за слабоумие, обаче отново никой не си е направил труда да напише до централния военен архив в гр. Велико Търново, да изиска заключението на комисията и да види какво е това заключение и на базата на какви документи е направено, което би било отправна точка в една бъдеща експертиза. Само ще вметна, че ако съдът реши да отмени присъдата и върне делото на ШОС е добре, понеже разговарях с военния архив в гр. В.Търново, да се посочи изрично военното окръжие в Шумен и годините според моите изчисления 1994 - 1998 г. когато би следвало с малко по-голям диапазон същият да отслужи своята задължителна военна служба.

Освен това изготвената експертиза няма абсолютно никакви данни какви тестове са проведени с лицето. В учебникът по Съдебната психиатрия на проф. Стоименов изрично пише, че при определяне степента на слабоумието отправна точка е IP теста. Изкоментирах с познати съдебни психиатри за степените на слабоумие и първото, което ме попитаха е какъв е IP теста. Аз данни от IP тест въобще да е провеждан такъв не виждам. Тези данни са отправна точка в изследването степента на слабоумие на едно лице, съответно те могат да определят дали лицето може да бъде наказателно отговорно или не, такъв тест не е проведен или ако е проведен резултат от него няма и въобще няма данни от никакви други изследвания. Очевидно проведената СПЕ не дава отговор на въпроса дали осъденият е наказателно отговорен или не.

Другият проблем, който води до съществено процесуално нарушение е нарушаване правото на защита на подсъдимия. Това нарушаване е реализирано в два аспекта – от една страна първоинстанционният съд е допуснал това нарушение в определението си, с което отказва да изключи от 4 доказателствения материал свидетелските показания на полицейските служители, които интерпретират обясненията на подсъдимия дадени пред тях без адвокат и проведени под формата на беседа. Аргументът на съда в това свое определение е, че страната е дала съгласие по чл.371 от НПК за приобщаване на тези свидетелски показания. Така или иначе съгласие за приобщаване на едно незаконосъобразно доказателство не го прави законосъобразно, то не може да го санира и точно това е ролята на съда в процеса. Действително колегата, който е представлявал подсъдимия, е заявил че има много практика в тази насока, че полицейските служители не могат да бъдат свидетели и е напълно прав. Аз ще цитирам едно решение № 21 от 06.07.2020 г. на ВКС съвсем ново по НД 962/2019 г. на Второ НО, по Варненско дело, в което това нарушение е допуснато. По това решение е възобновено наказателното производство точно поради това нарушение.

Решението на ВКС се базира на решение на ЕСПЧ „Д.М. срещу България“, жалба № 34779 от 2009 г. където изрично е оказано, че ЕС за пореден път намира за нарушение правото на справедлив процес разпита на полицейски служители, които са извършили оперативна беседа със заподозряно в престъпление лице без наличието на адвокат. Настоящият казус нарушението е още по-драстично защото тези беседи са проведени след привличането му като обвиняем и когато вече е имал назначен адвокат, но в негово отсъствие.

Следващият аспект на нарушение правото на защита се състои в разпоредбата на чл.98, ал.2 от НПК, където е отбелязано, че защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата предложени от обвиняемия са несъвместими с неговите задължения, то той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата ако не бъде отстранен по съответния ред. Тук в това дело подсъдимият твърди, че показанията дадени на ДП са взети от него под заплаха, опрели са му пистолет в главата, той не ги поддържа, отрича ги и пред съда, и в съдебното производство твърди, че въпросният ден въобще не е срещал пострадалия. Неговият защитник обаче пледира за преквалификация на деянието по чл.124 и на практика признава, че е имало среща, имало нанесен бой. Ако колегата беше пледирал, че няма доказателства за извършена среща между подсъдимия и жертвата, и това е 5 така защото други доказателства няма, алтернативно ако съдът приеме, че има такива доказателства или данни, тогава да обсъди хипотезата на чл.124 от НК преди да я развие, тогава окей, но в случая това не е така – той директно казва: Моля да преквалифицирате деянието по чл.124, докато подсъдимият отрича въобще да го е срещал. Тоест линията на защита на подсъдимия и неговия защитник въобще не съвпадат и това не е проблем на защитата защото той може да го е направил и нарочно, аз нямам представа от колегата дали е случайно или нарочно, това е проблем на съда. Наймалкото съдът е следвало да попита дали защитникът пледира в алтернатива или не, трябвало е да бъде уведомен подсъдимият и да бъде записано в протокола, че защитникът е предупредил подсъдимия за този факт /така е по НПК/ и в крайна сметка точно тази хипотеза предвижда защитникът да бъде отстранен по съответния законов ред. Тук е малко спорен въпросът какъв е редът за отстраняване на защитника, но при положение, че не го е упълномощил, той не е негов платен защитник, а е назначен от съда, би следвало когато съдът установи че има противоречие в основната линия на защита, каквото е изискването по НПК, би следвало съдът да го отстрани защото той го е назначил или да попита поне подсъдимия желае ли да му бъде назначен друг защитник поради тези причини. Тук проблемът е още посериозен защото доказано по делото подсъдимият има определена степен на слабоумие. Според мен в това се състои втория аспект на нарушение правото на защита и считам, че очертаните от мен проблеми тук категорично могат да доведат до един извод – отмяна на настоящия съдебен акт и връщане делото на първа инстанция. Благодаря Ви.