Решение № 65 от 12.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Велико Търново, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500665 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 9788/14.08.2024г. на Община Велико Търново, представлявана от Кмета на Общината, чрез зам.кмет –С. Д. И.а срещу Решение № 452/01.08.2024г. /поправено с Решение № 643/27.11.2024г./по гр.д. № 899/2021г. по описа на ВтОС,с което Общината Е ОСЪДЕНА да заплати на наследниците на С. В. Н. ЕГН **********/ починала в хода на процеса на 30.05.2023 г., акт за смърт № 954/30.05.2023г. на Община Плевен/ Е. Е. Н. ЕГН ********** – малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Е. Н. Н.ЕГН ********** и К. Е. Н. ЕГН ********** – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своя баща Е. Н. Н. ЕГН **********, всички с адрес гр. Велико Търново, *******, СУМАТА от общо 30 000.00 лв. /тридесет хиляди/ лева, като частичен иск от сумата от 60 000/шестдесет хиляди/ лева,представляваща обезщетение за претърпени от С. В. Н. неимуществени вреди и СУМАТА от 2498,00 лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и осем/ лева, представляваща претърпени от С. В. Н. имуществени вреди на 06.01.2017 година при падане от собствен ръст на кръстовището на ул. Серес и ул. Толедо в гр. Велико Търново, поради непочистени от снежна покривка улици, ведно със законна лихва от 25.11.2018 година до окончателното плащане на присъдените обезщетения, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че по делото ищците не са доказали еднозначно елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Изложени са аргументи, че Общината е създала организация, а снегопочистващата фирма извършила дейност по почистване на процесния участък от пътното платно, но поради влошените метеорологични условия не е било възможно на 1 мястото на инцидента да няма сняг. Поддържа възражението си за съпричиняване от страна на пострадалата, чрез проявена небрежност изразяваща се в несъобразяване с нормите на ЗДвП - пресичане на пътното платно на необозначено за това място, както и несъобрязяване на поведението й с пътната обстановка. Излага,че по делото безспорно е доказано, че в процесния участък,в който се е реализирал инцидента, не следва да преминават пешеходци, тъй като не са налице пешеходни пътеки и има ограждения и след като пострадалата е пресичала неправилно ул.Толедо не може да черпи права от неправомерното си поведение и да претендира вреди от това поведение. Излага, че продължителният период на възстановяване на пострадалата е в резултат на друго нейно –онкологично заболяване, както и на наднорменото й тегло.

При условие на евентуалност, в случай, че съдът намери, че Общината като възложител на снегопочистването носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД се поддържа, че присъденото обезщетение за конкретното увреждане е завишено тъй като с оглед установената съдебна практика обезщетението следва да е между 8000лв. и 15000лв., поради което претендира присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещите по жалбата страни, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Моли за потвърждаване на същото и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на Община Велико Търново – „Нелсен Чистота“ ЕООД, гр. София чрез пълномощника му адвокат Д. Д. от САК, с който жалба на Община Велико Търново се поддържа. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени. Счита,че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с изпълнението на задълженията на дейностите по зимно почистване на града към процесния момент, както и на доказателствата във връзка с наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която не е съобразила поведението си със зимните условия и е пресичала пътното платно на място,на което няма пешеходна пътека. Счита,че претърпените неимуществени вреди са останали недоказани и алтернативно, че присъденото обезщетение за тях е завишено.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от С. В. Н. срещу Община Велико Търново, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 вр.чл.45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да й заплати сума от 30 000.00 лева, частичен иск от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сума от 2498,00 лв.

Обезщетение за претърпени имуществени вреди на 06.01.2017 година при падане от 2 собствен ръст на кръстовището на ул. Серес и ул. Толедо в гр. Велико Търново, поради непочистени от снежна покривка улици, ведно със законна лихва от 25.11.2018 година до окончателното плащане на присъдените обезщетения . Претендират се и разноски.

В исковата си молба ищцата твърди, че на 06.01.2017г. в гр.Велико Търново около 18:50 часа, по пътя към дома си, при движение на пътното платно на кръстовището на ул.Серес и ул.Толедо, което не било почистено от снежната покривка и било заледено, паднала, лявото й коляно се подгънало под тялото и изпукало. Не могла да се изправи, почувствала силна остра болка в левия крак и за момент изгубила съзнание. На помощ й се притекли Г. Ц. и А. С., които подали сигнал на тел. 112. Пристигналия екип на спешна помощ я откарали в МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ Велико Търново,където била установена фрактура на лява бедрена кост в дисталната трета, лява подбедрица, фрактура на медиален мелиол,като поради невъзможност да бъде извършена оперативна интервенция била изписана от Спешно отделение същия ден. В следващите дни била извършена оперативна интервенция и след болничното лечение и изписването й с подобрения, ищцата ползвала помощни средства при предвижване, като не могла да се придвижва и обслужва сама в продължение на 24 месеца. До януари 2019г. изпитвала силни болки, които в последствие отслабнали. От 06.01.2017г. до момента на предявяване на исковата молба продължава да страда от безсъние, сънува кошмари, измъчвало я чувство за безполезност, страхува се да не остане инвалид. Твърди, че не се е възстановила окончателно, кракът й не може да извършва нормална флексия и невъзможност да кляка, трудно изкачва стълби. Твърди, че този инцидент бил настъпил поради неизпълнение на нормативно предвидените за ответника задължения да поддържа в изправно състояние пътната настилка с оглед безопасност движение по общинските пътища. Мястото, където е настъпил инцидента е стопанисвано от Община Велико Търново. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Община Велико Търново е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва механизма, при който е настъпила травмата. Твърди, че Общината е изпълнила задълженията си относно поддържането на пътната настилка, като по реда на ЗОП е сключила договор с трето лице, на което е възложила тези дейности – „Нелсен Чистота“ ЕООД. Оспорва твърденията на ищцата пътната настилка в участъка да не е била почистена. Релевира възражение за съпричиняване: ищцата е проявила небрежност, не е съобразила своето движение с климатичните условия, избрания маршрут на предвижване като пешеходец и не е проявила необходимото внимание, преминавала е през участък, който не е предназначен за пресичане.

Третото лице помагач на страната на ответника – ЕООД „Нелсен Чистота“, редовно уведомено не е депозирало отговор на исковата молба, в съдебно заседание редовно призовано, не се явява, чрез процесуален представител с писмена молба оспорва исковете по основание и размер и претендира отхвърлянето им.

За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно: да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за ищеца.

В настоящия случай, при условията на пълно и главно доказване ищците са установили изложените в исковата молба фактически твърдения относно претърпените от С. Н. вреди – имуществени и неимуществени. Безспорно и доказано от събраните по делото писмени доказателства/мед.документация, СМЕ/ е, че на 06.01.2017г., около 18.50 ч. в гр.Велико Търново, на кръстовището на ул.Серес и ул.Толедо, Н. паднала от собствен ръст, 3 не могла да се изправи и получила травма на лява бедрена кост- закрито счупване в долна една трета на лявата бедрена кост над лявата колянна става. При ренгинографско изследване е установено – лява колянна става – състояние след ендопротизиране. В деня на инцидента е освободена от спешно отделение поради невъзможност за извършване на оперативна интервенция.Настанена била на лечение в Клиника по ортопедия и травматология при ВМА МБАЛ София на 07.01.2017г., където на 09.01.2017г. й е извършена оперативна интервенция - метална остеосинтеза на лявата бедрена кост. От заключението на вещото лице по приетата СМЕ, което съдът кредитира като изчерпателно и компетентно, се установява, че така получената травма отговаря да е получена от и при внезапно нарушение при движение на пострадалата върху неравности по терен/сняг и заледена повърхност на терена с последващо нарушено равновесие и падане от собствен ръст на терена, като се изключва друго време, място и начин на получаване на травмата от пострадалата.

Ищците са доказали по безспорен и категоричен начин негативните психологични и психически последици от претърпения инцидент - преживените от пострадалата болки и страдания, причинения страх, безспокойство да не остане инвалид, безсъние, неудобство от това, че не може да се справя сама с ежедневните си задължения и обслужване.

Вещото лице по СМЕ е дало заключение, че претърпяната травма е довела до трайно затруднение на опорно двигателната функция на долния ляв крайник да извършва активна дейност за срок от около осем месеца, при правилен възстановително оздравителен процес, както и субективни усещания от болки със силен интензитет с ограничени и болезнени движения в областта на левия долен крайник, нарушаващи неговата опорнодвигателна дейност.

В унисон с експертното заключение са и събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпит на свидетелите: С. С. и А. С.,чиито показания съда кредитира като непосредствени и от които се установява, че в деня на инцидента бил на работа в ресторант Т. извършвал разнос и когато достигнал до кръстовището на ул. Серес с ул.