Разпореждане № 87577 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 87577 гр. София, 03.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско дело № 20251110124722 по описа за 2025 година

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „П. К. Б.“ ЕООД срещу Ю. Й. И. с ЕГН: **********.

Със заявлението се претендират сумите 4857.65 лева, представляваща неплатена главница в размер на 1200.17 лева и неплатено договорно възнаграждение в размер на 3657.48 лева, дължимо за периода от 05.04.2012 г. до 05.03.2016 г.; 4.40 лева лихва за забава от 06.04.2012 г. до 05.03.2016 г.; законна лихва в размер на 3577.08 лева, дължима от 05.03.2016 г. до 28.04.2025 г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. За периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП. Заявителят претендира и съдебни разноски в размер на 168.78 лева държавна такса, 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 80.00 лева за подготовка на документи.

Съдът намира, че заявлението следва да се отхвърли в частта относно неплатеното договорно възнаграждение в размер на 3657.48 лева, дължимо за периода от 05.04.2012 г. до 05.03.2016 г., както и сумата от 80.00 лева за подготовка на документи, по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, както и когато искането се основава на неравноправна клауза.

Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители. Автономията на волята на страните при сключването на договор е ограничена, като отделните клаузи не може да противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречието с императивни правни норми и добрите нрави е основание за нищожност както на гражданските, така и на търговските сделки. Добросъвестното встъпване в договорни правоотношения се основава на принципа на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес и в съдебната практика се възприема като съответно на морала изискване чрез договорите да не се злоупотребява.

В настоящия случай, договорното възнаграждение, което е част от претендираната сума, представлява клауза, която противоречи на добрите нрави. Подобно възнаграждение, което на практика утежнява задължението на потребителя, без да е пряко свързано с предоставената му главница, може да бъде определено като неравноправно и в нарушение на принципите на справедливостта. Също така, претенцията за "разходи за подготовка на документи" по своята същност представлява такса, която не е пряко свързана с основната услуга по кредита и може да се разглежда като допълнително оскъпяване, което също противоречи на добрите нрави и принципа на справедливостта.

Предвид изложеното, съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение в частта за неплатеното договорно възнаграждение в размер на 3657.48 лева и за разходи за подготовка на документи в размер на 80.00 лева следва да бъде отхвърлено като противоречащо на добрите нрави.

1

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „П. К. Б.“ ЕООД срещу Ю. Й. И. с ЕГН: **********, в частта относно сумата 3657.48 лева (три хиляди шестстотин петдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 05.04.2012 г. до 05.03.2016 г., и сумата 80.00 лева (осемдесет лева), представляваща разходи за подготовка на документи.

УКАЗВА на заявителя „П. К. Б.“ ЕООД, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса, като и следва да довнесе единствено разликата и представи доказателство за довнесена дължима държавна такса /която е в размер на 4 процента по всеки един от кумулативно съединените искове поотделно минус заплатената държавна такса при подаване на заявлението/.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2