Решение № 44 от 14.05.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Плевен , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Румен П. Лазаров

Иван Н. Радковски

Доротея С. Цонева като разгледа докладваното от Доротея С. Цонева Въззивно частно наказателно дело № 20214400600095 по описа за 2021 година и въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :

Производство по реда на чл.341,ал.1 вр.чл.306,ал.3 вр. ал.1,т.1 от НПК.

С определение № 260012 от 15.01.2021г., постановено по ЧНД № 2482/2020г., Районен съд – гр.Плевен определил на осъдения Т. С. В. общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца по влезлите с сила съдебни актове по НОХД № 3005/2015г., НОХД № 645/2016г., НОХД № 3031/2016г., НОХД №1888/2018г. всичките по описа на РС-Плевен и по НОХД №149/2015г. и НОХД №174/2015г. и двете по описа на РС-Никопол. На основание чл.24 от НК увеличил определеното общо наказание лишаване от свобода с три месеца. Постановил определеното общо и увеличено наказание от девет месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал от определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по посочените дела в размер на шест месеца.

Присъединил на основание чл.23, ал.2 от НК към това наказание и наказанието „лишаване от право да заема длъжност „***“ за срока от две години , наложено по НОХД №1888/2018г. по описа на РС-Плевен.

Със същото определение определил на осъдения Т. С. В. общо наказание лишаване от свобода за срок от три години по влезлите с сила съдебни актове по НОХД 309/2019г. по описа на ОС-Плевен и НОХД № 797/2020г. по описана РС-Плевен. На основание чл.24 от НК увеличил определеното общо наказание лишаване от свобода с девет месеца.

1

Постановил определеното общо и увеличено наказание от девет месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал от определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по посочените дела в размер на шест месеца и двадесет и един дни.

Постановил отделно изтърпяване на наказанията наложени на осъдения Т. С. В. по НОХД №1987/2013г., НОХД №144/2016г. и двете на РС-Плевен и на основание чл.25,ал.2 от НК е приспаднал по всяко едно от тях изтърпяното наказание.

Постановеното определение е обжалвано от служебния защитник на осъдения Т.В. в частите, с които е постановено увеличение на определените общите наказания, с оплакване за незаконосъобразност. Жалбата съдържа аргументи, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без приложението на чл.24 от НК, като в случая следва да се имат предвид и възрастта и здравословното състояние на осъдения. Моли въззивния съд да измени първоинстанционното определение, като отмени частите му, с които е постановено увеличение на определеното общо наказание лишаване от свобода по двете групи.

В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен оспори основателността на въззивната жалба и пледира за същата да не се уважава. Счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Твърди , че първоинстанционния съд правилно и в съответствие с чл.23-25 от НК е сформирал процесните съвкупности и правилно е определил общо наказание по тях. Намира за неоснователно искането на осъдения и защитника му за отмяна на определението в частите, с които на основание чл.24 от НК е постановено увеличение на общото наказание по двете групи. Предлага да се потвърди изцяло обжалваното определение.

Осъденият Т.В. лично и със своя служебен защитник поддържат въззивната жалба на изложените в нея основания. Молят да се отмени първоинстанционното определение в частите, с които е постановено увеличение на общото наказание лишаване от свобода по двете групи.

Плевенски окръжен съд, след цялостна проверка на определението и мотивите към него, независимо от основанията посочени от жалбоподателя и в пределите на въззивната проверка по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

С присъда по нохд №309/2019г. на ОС-Плевен, влязла в сила на 01.07.2020г. осъденият Т.В. е бил признат за виновен в извършване на 25.09.2018г. престъпление по чл.249, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим.

С присъда по нохд № 797/2020г., влязла в сила на 02.12.2020г. осъденият Т.В. е бил признат за виновен в извършване в периода 18.09.2015г. – 11.11.2015г. на престъпление по 2 чл.201,ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК , за което при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок две години и осем месеца при първоначален строг режим.

Освен посочените по-горе две престъпления, включени в посочената съвкупност, осъденият В. е осъждан с други влезли в сила съдебни актове за различни престъпления по НК . За тези деяния са му били налагани наказания лишаване от свобода с различен размер, които са изтърпяни ефективно /по НОХД № 3005/2015г., НОХД № 645/2016г., НОХД № 3031/2016г., НОХД №1888/2018г. всичките по описа на РС-Плевен и по НОХД №149/2015г. и НОХД №174/2015г. и двете по описа на РС-Никопол, НОХД №144/2016г. на РС-Плевен/ , както и „пробация“ / по НОХД №1987/2013г. на РС-Плевен/, което наказание също е изтърпяно .

Въз основана тези фактически констатации районният съд е направил законосъобразен правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл.23-25 от НК за определяне на осъдения Т.В. едно общо наказание за извършените от него две престъпления, за които е бил осъден с присъдите по посочени по-горе две наказателни дела и които се групират в една съвкупност. Посочените законови разпоредби изискват лицето да е извършило няколко отделни престъпления, но преди да е имало влязла в сила присъда което и да е от тях, за да се определи за тези деяния общо наказание.

В случая, както правилно е приела първата инстанция, че осъденият В. е извършил двете престъпления по нохд № 309/2019г. на ОС-Плевен и нохд № 797/2020г. на РС-Плевен преди да е бил осъден с присъда, за което и да е от тези деяния. С оглед на това , правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са изпълнени законовите изисквания на чл.23-25 от НК за кумулиране на наказанията на осъдения В. и за определяне едно общо наказание за описаните по – горе две престъпления, извършени в условията на реална съвкупност. Съблюдавайки цитираните норми, регламентиращи, че общото наказание за всички престъпления, включени в съвкупността, следва да е най-тежкото, районният съд правилно е определил на осъдения В. за двете престъпления- предмет на разглеждане по цитираните наказателни дела и включени във формираната съвкупност, общо наказание три години лишаване от свобода, тъй като и за двете деяния от процесната съвкупност е било наложено такова по вид наказание, но с различни размери – три години и две години и осем месеца. Очевидно, най-тежкото, с оглед неговия размер, е наказанието от три години лишаване от свобода, каквото е било наложено на осъдения В. за престъплението по нохд № 309/2019г. на ОС-Плевен, поради което правилно първоинстанционния съд е определил именно това наказание като общо наказание за двете деяния от процесното множество.

Въззивният съд провери обстойно обжалваното определение в атакуваните му части, с които на основание чл.24 от НК е било увеличено общото наказание определено по НОХД № 3005/2015г., НОХД № 645/2016г., НОХД № 3031/2016г., НОХД №1888/2018г. всичките по описа на РС-Плевен и по НОХД №149/2015г. и НОХД №174/2015г. и двете по описа на РСНикопол, в размер на и шест месеца лишаване от свобода с три месеца , както и увеличеното 3 общо наказание определено по НОХД №309/2019г. на ОС-Плевен и НОХД №797/2020г. на РС-Плевен, в размер на три години лишаване от свобода с девет месеца, и прецени че в тази части съдебния акт е неправилен и несправедлив. По отношение на първата група – по посочените дела осъдения е изтърпял наложените му наказания, през 2016г., като и по делата от посочената група към момента вече е извършвано групиране на наказанията. В тази връзка съдът намира за несправедливо и неправилно наказания, които първо вече са били групирани/ с определение по чнд № 1958/2018г. на РС-Плевен/, а след това и видно от приложената справка от Затвора –гр.Плевен и изтърпяни през 2016г., през 2021г. да се увеличава с ½ размера на изтърпяното вече наказание. В тази връзка, групирането на наказания, които вече се били един път групирани и то по същия начин е и незаконосъобразно. По другата група – определено е общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, за две престъпления – по чл.249 от НК и по чл.201 от НК.

Преценявайки характера престъпленията, извършени от осъдения и включени в съвкупността –използване на чужда банкова карта и изтегляне на сумата 350 лева от нея, като престъплението е извършено през 2018г. и присвояване на чужди движими вещи, извършено през 2015г., съдът намери, че така определеното общо наказание в размер на три години лишаване от свобода е достатъчно по размер за постигане целите на индивидуалната превенция генералната и не се налага в случая увеличаване на определеното общо найтежко наказание.

По изложените съображения въззивната инстанция прецени като основателно искането на жалбоподателя за неприлагане на разпоредбата на чл.24 от НК и поради това, счита, че следва да се отмени постановеното увеличаване на общото наказание лишаване от свобода по посочените две групи наказания.

Предвид изложеното въззивната инстанция намери, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо в частта в която на основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание по НОХД № 3005/2015г., НОХД № 645/2016г., НОХД № 3031/2016г., НОХД №1888/2018г. всичките по описа на РС-Плевен и по НОХД №149/2015г. и НОХД №174/2015г. и двете по описа на РС-Никопол с три месеца, както и в частта в която е увеличено определеното общо най- тежко наказание по НОХД 309/2019г. по описа на ОС-Плевен и НОХД № 797/2020г. по описа на РС-Плевен с девет месеца. В тези части определението следва да бъде отменено. В останалата част същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1-3 вр.чл.341,ал.2 от НПК , Плевенски окръжен съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение № 260012 от 15.01.2021г., постановено по ЧНД № 2482/2020г. по описа на Районен съд – гр.Плевен в частта, в която на основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание по НОХД № 3005/2015г., НОХД № 645/2016г., НОХД № 3031/2016г., НОХД №1888/2018г. всичките по описа на РС-Плевен и по НОХД №149/2015г. и НОХД №174/2015г. и двете по описа на РС-Никопол с 3 /три/ месеца.

ОТМЕНЯ определение № 260012 от 15.01.2021г., постановено по ЧНД № 2482/2020г. по описа на Районен съд – гр.Плевен в частта, в която е увеличено определеното общо найтежко наказание по НОХД 309/2019г. по описа на ОС-Плевен и НОХД № 797/2020г. по описа на РС-Плевен с 9/девет/ месеца.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

Препис от решението да се изпрати на осъдения и ОП-Плевен.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5