Решение № 1497 от 06.12.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. Велико Търново, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА ЧИПОВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело № 20224110103145 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Т. Т. против ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В хода на производството по реда на чл. 228 ГПК на мястото на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран нов ответник - „Кредит Инкасо Инвестънтс Бг“ Еад, а производството по отношение на първия е прекратено поради оттегляне на предявената против него искова претенция. Ищецът основава претенцията си на твърденията, че против него е била издадена Заповед № 383/24.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 463/2011 г. на РС – Русе, както и изпълнителен лист от 14.04.2011 г. за сумата от 1457,26 лв. – главница, сумата от 323,94 лв. – мораторна лихва за периода от 29.08.2008 г. до 19.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2011 г. до изплащане на вземането, както и за сумите от 35,62 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 1096/2019 г. на ЧСИ М. М. с рег. № 831, като поддържа, че изпълнителното дело е образувано повече от пет години след издаване на изпълнителния лист, поради което вземанията по него са погасени по давност. Изтъква, че вземанията произтичат от договор за кредит. Релевира се доводи за нищожност на договора за цесия, въз основа на който дружеството-ответник е придобил процесните вземания, поради противоречието му със закона, тъй като не е спазено законовото изискване за уведомяване на длъжника. По изложените съображения отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи горепосочените суми по изпълнителния лист от 14.04.2011 г., издаден въз основа на Заповед № 383/24.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 463/2011 г. на РС – Русе, поради изтекла погасителна давност.

1

С отговора на исковата молба ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД оспорва иска като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че нa 24.04.2008 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.Т. Т. е бил сключен договор за кредит № CREX 01795679 и че поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на последния въз основа на процесния изпълнителен лист по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 30.09.2011 г. е образувано изп. дело № 1386/2011 г. по описа на ЧСИ М. М.. Поддържа, че молбата за образуване на изпълнителното дело е прекъснала погасителната давност, тъй като с нея възложителят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

Посочва още, че в хода на изпълнителното производство са предприети множество изпълнителни действия, всяко от които е прекъснало погасителната давност. Твърди, че на 15.05.2015 г. между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД му е прехвърлило вземанията си по сключения с М. Т. Т. договор за кредит, както и че в качеството си на пълномощник на цедента е изпратил до последния уведомление за извършената цесия, което уведомление е върнато от куриер с отбелязване „сменен адрес“. Поддържа, че дори да се приеме, че ищецът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, то получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника. Оспорва като неоснователни възраженията на ищеца за нищожност на договора за цесия поради неспазване на изискването за уведомяване на длъжника. Изтъква, че след като изп. дело № 1386/2011 г. е било прекратено, взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист и въз основа на него на 09.09.2019 г. е образувано изп. дело № 1096/2019 г. отново по описа на ЧСИ М. М., с което за пореден път е прекъсната погасителната давност, тъй като с молбата на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че по второто изпълнително дело също са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Излага доводи, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е успешно, за да се счита за прекъсната давността, както и че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Позовавайки се на практика на ВКС, поддържа, че за времето от образуване на изп. дело № 1386/2011 г. до 26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2/2015 г.по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК, давност не е текла, а започналият да тече след този момент нов давностен срок многократно е прекъсван с предприетите по изп. дело № 1386/2011 г. и изп. дело № 1096/2019 г. принудителни действия. По изложените съображения ответникът счита, че процесните вземания, прехвърлени му от първоначалния кредитор с договор за цесия, не са погасени по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото по делото заверено копие от изпълнително дело № 1396/2011 г. по описа на ЧСИ М. М. с рег. № 831 и район на действие ОС – Русе се установява, че изпълнителното производство против ищеца М. Т. Т. е образувано по молба с вх.

19760/30.09.2011 г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 14.04.2011 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 383/24.01.2011 г. по ч.гр.д. № 463/2011 г. на РС – Русе за сумата от 1457,26 лв. – главница, сумата от 323,94 лв. – мораторна лихва за периода от 29.08.2008 г. до 19.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2011 г. до изплащане на вземането, както и за сумите от 35,62 лв. – разноски по 2 делото за заплатена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С молбата дружеството-взискател е възложило на ЧСИ извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. Върху молбата е поставена резолюция „да се образува изпълнително дело“. За длъжника са направени справки от НБД „Население“, като е изискана и справка ТД на НАП – Варна за декларирани от същия недвижими имоти, МПС, банкови сметки, трудови договори и други. От материалите по изпълнителното дело е видно, че в хода на образуваното изпълнително производство периодично са изисквани редица подобни справки. На 06.10.2011 г. до ТД на НАП – Варна е изпратено уведомление по чл. 191, ал. 2 ДОПК за образуваното изпълнително дело. В отговор на 13.10.2011 г. по изпълнителното дело е постъпило удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от ТД на НАП – Варна с вх.

№ 20372/13.10.2011 г., въз основа на което с разпореждане от 14.10.2011 г. държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело. На 06.10.2011 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. На база постъпилите справки на 02.11.20211 г. е изпратено запорно съобщение до ЕТ „Райнерино-55-Христо Пейчев“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на търговеца на 04.11.2011 г. За налагането на запора длъжникът е бил уведомен със съобщение, връчено чрез работодателя на същата дата. На 19.11.2012 г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която същият е уведомен за насрочен опис на движими вещи в дома му. По делото няма данни дали и кога е връчена посочената призовка. На 04.04.2013 г. е изпратено запорно съобщение до ЕТ „Татяна Тонева“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на търговеца на 08.04.2013 г. За налагането на запора длъжникът е бил уведомен със съобщение, връчено чрез работодателя на същата дата. На 25.08.2014 г. до ТД на НАП – Варна е изпратено ново уведомление по чл. 191, ал. 2 ДОПК за образуваното изпълнително дело. На 05.01.2015 г. до длъжника е изпратено съобщение за присъединено публично вземане, връчено чрез залепяне на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК. На 22.01.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „Инвест - Петрови“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на търговеца на 26.01.2015 г. За налагането на запора длъжникът е бил уведомен със съобщение, връчено чрез работодателя на същата дата. На 18.08.2015 г. е постъпила молба от ответното дружество за конституирането му като нов взискател по делото в качеството му на цесионер на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. С молбата на ЧСИ е възложено извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. Към същата са приложени извлечение от договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. и потвърждение на цедента за извършената цесия. На 20.08.2015 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е изпратено съобщение за конституирането на новия взискател. На 12.09.2015 г. по делото е постъпила молба от новия взискател за пристъпване към принудително изпълнение и насрочване на дата за извършване на опис на движимите вещи в дома на длъжника. На 08.10.2015 г. по делото е постъпила молба от ответното дружество, към което са приложени уведомление от цедента и обратна разписка, удостоверяваща изпращането на уведомлението до длъжника за извършената цесия. От разписката е видно, че същата е върната от куриер с отбелязване „сменен адрес“. На 10.10.2015 г. до „ЦКБ“ АД е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху всички вземания, настоящи и бъдещи, по банкови сметки, депозити, спестявания, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление на длъжника М. Т. Т.. Съобщението е връчено на банката на 20.10.2015 г. На 27.04.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Пейчева-60“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на търговеца на 3

17.05.2016 г. За налагането на запора длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК. На 06.09.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Авангард - Петрови“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на търговеца на 12.10.2016 г. За налагането на запора длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК. На 29.03.2017 г. по делото е постъпила молба от взискателя за извършване на справка в електронния регистър на БНБ за наличието на разкрити банкови сметка и за налагането на запор, в случай че такива са налични. На 21.08.2019 г. по делото е постъпила молба от взискателя за връщане на изпълнителния лист, в случай че са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. На същата дата от ЧСИ е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От приетото по делото заверено копие от изпълнително дело № 1096/2019 г. по описа на ЧСИ М. М. с рег. № 831 и район на действие ОС – Русе се установява, че изпълнителното производство против ищеца М. Т. Т. е образувано по молба с вх.

16765/09.09.2019 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД въз основа на процесния изпълнителен лист от 14.04.2011 г. С молбата е поискано насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, извършване на справки за трудови договори, за декларирано имущество и за разкрити банкови сметка и съответно налагане на запор и възбрана. На ЧСИ е възложено и извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. За образуване на изпълнителното дело длъжникът е уведомен чрез залепяне на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК. За длъжника са направени справки от НБД „Население“, като е изискана и справка ТД на НАП – Варна за декларирани от същия недвижими имоти, МПС, банкови сметки, трудови договори и други. На 15.09.2019 г. до ТД на НАП – Варна е изпратено уведомление по чл. 191, ал. 2 ДОПК за образуваното изпълнително дело. В отговор на 17.10.2019 г. по изпълнителното дело е постъпило удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от ТД на НАП – Варна. На 19.10.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Мария-Д 2006“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на търговеца на 30.10.2019 г. За налагането на запора длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК. На 09.11.2019 г. до „ЦКБ“ АД е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху всички вземания, настоящи и бъдещи, по банкови сметки, депозити, спестявания, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление на длъжника М.

Разпечатката съдържа 17 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/881b342f-0f10-4ebd-833d-ab24909d435f