Определение № 126 от 13.03.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. ХАСКОВО, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20255600600113 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба от повереника на Н. П., С. Х. и А. П. против Определение № 220/03.12.2024 г. на РС Хасково, постановено по ЧНД № 988/2024 г. с което е било потвърдено Постановление от 14.11.2024г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 257/2021г. на РУ МВР Хасково. Излагат се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, мотивирани от превратното интерпретиране на показанията на пострадалия П. и св. Н. П. – Хасково и предоверяване на заключението на назначените медицински експертизи. Опирайки се на показанията на свидетелите П., дадени още в първоналните им разпити за механизма на причиняване на телесното увреждане - чрез бутане и нанасяне на удари от св. Ф. – П. за падане със завъртане надясно и след това по гръб повереникът счита, че последното не влиза в противоречие със заключението на вещото лице, поради изключително краткото време при настъпване на увредата. Доколкото при разследването били събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение, съдът незаконосъобразно без пряко и непосредствено да е извършил проверка и оценка чрез съдебно следствие на материалите достигнал до извод, че събраните на ДП доказателства не установяват безсъмнено извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. Иска се отмяна на обжалвания акт, както и потвърденото с него постановление.

Писмени възражения от РП Хасково не са постъпили.

Хасковски окръжен съд, в настоящият си състав, като прецени събраните в производството доказателства, поотделно, в съвкупност и във връзка с доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в законовия срок и от 1 легитимирани лица. Разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното определение законосъобразно. Съдебният акт е постановен в съответствие с процесуалните правила, след анализ на доказателствата по делото и правните доводи, изложени в жалбата против постановлението за прекратяване на наказателното производство.

По начало фактическата обстановка не се отличава с особена сложност, правилно и безспорно е установена по делото. Досъдебно производство № 275/2021г. по описа на РУП - Хасково е образувано на 01.03.2021г. с постановление на прокурор от РП Хасково за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК и против неизвестен извършител за това, че 05.01.2021г. в град Х. е причинена на И.А. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясна бедрена кост, причинило трайно затруднение в движението на десния крак. В рамките на разследването като свидетели били разпитани всички имащи отношение към инцидента лица: Н. А. П., И.А. П., А. И. П., Й.Ф. Ф. – П., Ф.Ф.А., Х.П.Д., Р.А.Ч., И.Л.С., В.Б.А., И.М.В. и Ж.Б.Р., проведена е очна ставка между част от участниците в инцидента(свидетелите Ф.-П. и И. П.), приобщени са множество писмени медицински документи и книжа по гр.д. на РС Хасково, назначени за били аудио-техническа и две съдебно-медицински експертизи. След завършване на разследването, при което са били изпълнени указанията на РС Хасково, отменил на два пъти преди това постановленията му за прекратяване на наказателното производство, с изключение на указанието за провеждане на очна ставка между св. Ф.-П. и А., и Н. П. прокурорът приел за установени следните факти, за които страните в производството не спорят:

Починалият на 13.02.2023г. И. П. и съпругата му Н. П. към 2020/2021г. живеели в гр. Х, в къща на адрес ул.“М.“ №** ; двамата имали син – св. А. П., който бил в процес на развод с бившата си съпруга – св. Й. Ф.-П., а последните двама от брака имали родено дете – Е.. Детето след новогодишните празници не било при своята майка. Св. Ф.-П. и баща й Ф. А., около обяд на 05.01.2021г. отишли до дома на св. И. и Н. П.и да търсят Е., като входната врата отворил пострадалият, а А. и Ф.-П. влезли в жилището. Последната започнала да вика „Е., Е..“ и да проверява стаите, търсейки детето в жилището, следвана от Ив. П. и Ф. А.. Пред вратата на стаята, в която си почивала св. Н. П. възникнал сблъсък между бившите снаха и свекър, а последният попречил на Ф. А. да влезе при съпругата му.

Св. Ф. – П. нанесла удари в гърба на пострадалия, който също опитал да я удари, когато бил ритнат в крака и от св. А.. При размяната на удари св. И. П. залитнал, паднал на пода и изпитал силна болка в областта на десния крак. Й. Ф.-П. и Ф. А. напуснали жилището на пострадалия, като били забелязани от св. Х. Д. – съсед на семейство П.. През това време св.

Н. П. уведомила сина си – А. П. за инцидента и нахлуването в дома им от бившата му съпруга и баща й. От своя страна А. П. сигнализирал на 112 за нуждата от изпращане на полиция, а в последствие, след проведен друг разговор с Н. П., и за необходимост от оказване на медицинска помощ на баща му – И. П.. През това време Н. П. поставила под крака на И. П. възглавница, посрещнала изпратените полицейски и медицински екипи, като медиците откарали пострадалия в СО на МБАЛ Хасково. Безспорно е също, че на И.А. П. е причинено счупване на шийката на дясната бедрена кост, което се дължи на падане от 2 височината на собствен ръст, като падането може да е самостоятелно или предизвикано от външна сила. Причинено е трайно затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължи на счупването на бедрената шийка.

Допълнителната съдебно-медицинска експертиза сочи, че на 05.01.2021г. И.А.

П. е получил счупване на шийката на дясната бедрена кост, което се дължи на падане от височината на собствения ръст на дясната страна. Касае се за вбиващо счупване на шийката на бедрената кост. Травматиращата сила довела до счупването действала по протежение на шийката, която се притиска между две точки - трохантера на бедрената кост и ябълката на бедрената кост. За да се получи това счупване пострадалият трябвало при падането да контактува с терена в областта на трохантера, който е по външната страна на костта. Вещото лице е категорично, че при падане по гръб е невъзможно да се получи това вбиващо счупване на шийката на бедрената кост. Експертът е добавил, че при И. П. не били описани увреждания, които да сочат недвусмислено, че преди падането е имал физически контакт с друго лице; както и че падането от височината на собствения ръст може да е самостоятелно, но може да се провокира и от удар, блъскане или дърпане с ръце от друго лице. В заключението е посочено, че в случая няма медицински критерий, който категорично и коректно да установи дали падането на пострадалия е било самостоятелно или провокирано от външна сила.

На практика единственият спор е относно това дали пострадалият е паднал сам или вследствие на бутане; блъскане и спъване, и дали падането е по гръб или на дясната страна. Докато прокурорът в прекратителното си постановление и РС, който е потвърдил обжалвания акт са приели, че от доказателствата по делото не може да се установи категорично виновно действие на свидетелите Ф.-П. и А.; както и че св. И. П. е паднал по гръб, то наследниците на пострадалия приемат, че той(И. П.) бил бутнат, при падането се завъртял надясно, първоначалния контакт с пода бил в дясната част на тялото му, след което се завъртял и установил по гръб, обяснило счупването на шийката на бедрената кост.

Единственото доказателствено средство в тази насока са показанията на св. Н. П. при разпитите пред съдия по ч.н.дела №№ 585/2023г. и 791/2024г., двете на РС Хасково, указани от същия съд при предходните проверки на законосъобразността на постановленията на наблюдаващият делото прокурор, с които досъдебното производство е било прекратявано.

Макар да няма пречка осъдителна присъда да се основава на показания на един свидетел очевидец, бил той и роднина на пострадалия именно последното обстоятелство налага показанията да се подкрепят недвусмислено от останалите събрани по делото доказателства.

Прав е прокурорът да счете, че показанията на този свидетел търпят развитие в хода на досъдебното производство, ставайки взе по детайлни с всеки последващ разпит и на които не може да се даде вяра. Докато при първия разпит от 18.03.2021г. св. Н. П. лаконично сочи, че Ф.-П. нанасяла удари по гърба на съпругът й, който се завъртял надясно и паднал по гръб; в последващия говори за нанесени от Ф.-П. и А. множество удари на пострадалия в областта на главата от първата и на гърба (гръбначен стълб, бъбреци, сърце) от втория; завъртане на И. П. с лице към Ф.-П. и блъскане, последвано от ново завъртане, след което „плъзгане и 3 падане пльос“, пукане на нещо; в третия си разпит посочва, че побоя над съпруга й започнал още в кухнята, като Ф.-П. държала пострадалия с лявата си ръка за сънната артерия, докато с дясната нанасяла саблени удари в областта на главата; по-късно множество удари в гърба, областта на сърцето нанесъл и А., последвани от хващане на раменете и завъртане на пострадалия с гръб към Ф.-П., блъскане от нея и подлагане на крак от А., завъртане при залитането на пострадалия и падане на дясната страна, предхождано от съприкосновение с ключа на скрина. Нищо подобно на описаното от св. Н. П. в последните й два разпита не споменава в своите показания самия пострадал от 18.03.2021г., който свидетелства за едно съприкосновение с бившите си снаха и сват пред вратата на стаята, в която си почивала Н.

П.. И. П. сочи, че докато Ф.-П. проверила кухнята, той предотвратил опит на А. да огледа стаята в която си почивала жена му, като хванал последния за ръката. Докато бил с лице към А. получил удари в гърба от Ф.-П.. Самият той опитал да удари бившата си снаха, при което бил задържан от баща й, който го ритал в краката, докато Ф.-П. му нанасяла удари.

Последвало блъскане с „такава сила“, че пострадалият залитнал и паднал по гръб на пода.

Очевидно е разминаването в изнесените от И. и Н. П. (в първия й разпит) обстоятелства относно инцидента; нанесените удари, блъскането и падането по гръб от пострадалия и посоченото във втория и третия разпит на тази свидетелка, последвал депозирането на допълнителната експертиза. Констатираното, наред с влошените отношения между сина на Н. П. и бившите й сватове водят до споделим извод, че само тези показания не могат да бъдат основа на обоснована и защитима в съдебната фаза на производството обвинителна теза. Нещо повече. Въпреки изнесеното от св. Н. П. за нанесени множество удари, отличаващи се със значителна сила и интензитет както в областта на главата, така и в гърба следи от нанасянето на жесток побой на пострадалия не са били констатирани при приемането му в болницата, респ. не са намерили отражение в съдебно медицинската документация. При заявеното от И. П., че бил блъснат и паднал по гръб, установеното по несъмнен начин, че счупването на шийката на бедрената кост може да се получи само при падане на дясна страна и липсата на други доказателства, че някой от участвалите в инцидента лица или сам пострадалия са причинили средната телесна повреда, след изчерпани всички възможни способи за установяване на случилото се, законосъобразен се явява изводът на РС, че обжалваното пред него постановление за прекратяване на наказателното производство следва да потвърдено. Не е в правомощията на съда да указва на прокурора дали да повдигне обвинение и против кого, а в производството по чл. 243, ал. 5 и сл. НПК може единствено, на база събраните всички относими към предмета на делото доказателства, да провери обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 220/03.12.2024г. на РС Хасково, постановено по ч.н.д.№ 988/2024г.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

Разпечатката съдържа 33 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/881ab260-5e45-49c0-84e6-2e14d46ff8dd