Решение № 438 от 24.10.2024, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Русе, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. П.

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20244500500602 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 546/22.04.2024г. постановено по гр.д.№ 3738/23г. признава за установено по отношение на М. М. Б., че Р. Г. Н., Н. Г. М., Г. А. Г., Д. Г. А. и В. Г. А. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** в гр. Русе, местност „Х.М.", с площ 2598 кв.м. и осъжда М. М. Б., да предаде на собствениците владението върху посочения имот, както и да им заплати 738,80 лева деловодни разноски. Със същото решение на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, № 112, т.1, № 91/15.03.2023 г. по описа на нотариус С. В. с който М. М. Б. е признат за собственик по давностно владение на горния недвижим имот.

Недоволен от посоченото решение на Районен съд- Русе М. М. Б. го обжалва, като навежда следните доводи:

- Районният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, като е кредитирал показанията дадени от свидетелите на ищеца;

- Прави анализ на свидетелските показания и извежда правни изводи различни от тези на районния съд, включително прави извод, че ищците не са владяли и ползвали имота повече от 10 години;

- Навежда твърдения, че вещото лице не може само по сателитни снимки да прецени поддържан ли е бил имота или не.

1

Жалбоподателят иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявеният иск.

Ответниците по жалбата Р. Г. Н., Н. Г. М., Г. А. Г., Д. Г. А. и В. Г. А. я оспорват, като считат обжалваното решение за правилно и искат същото да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Основният спорен въпрос е придобил ли е М. М. Б. процесния имот чрез упражняване на давностно владение продължило повече от 10 години.

Правилно районния съд е дал отрицателен отговор на този въпрос. Във въззивната си жалба М. М. Б. акцентира на обстоятелството, че имота не е бил поддържан от ищците и че не е бил владян от тях. Този довод е ирелевантен за спора. Ищците (ответници по жалбата) се легитимират като собственици по силата на правни сделки и наследяване- те не черпят права от владение поради, което въпросът дали са осъществявали фактическа власт върху имота не е решаващ за правния спор. Ищците могат да си позволят да не полагат грижи за имота- те са собственици на друго валидно правно основание. Точно наобратно- М. М. Б. иска да черпи права произтичащи от десетгодишно владение в резултат на завладяване на безстопанствен имот, за това в негова тежест е да докаже упражняването на владение в пълен обем, чрез което недвусмислено да демонстрира пред всички намерението си да свои имота. За това е напълно неуместно да бъдат съпоставяни действията по отношение на имота на ищците и на ответника. Окръжният съд счита, че упражняваните от Б. действия не представляват владение, което да доведе до придобиване на право на собственост по давност. Както в теорията така и в съдебната практика се приема, че владението, за да има правни последици следва да отговаря на следните критерии: да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено и с намерение да се държи вещта, като своя собствена. Тези характеристики на владението са били изрично посочени в чл. 302 от отменения Закон за имуществата собствеността и сервитутите и макар да не са възпроизведени изрично в сега действащия Закон за собствеността, то няма съмнение нито в правната теория (напр. „Владение“ на проф. Т., „Ново вещно право“ на проф. Венедиков), нито в съдебната практика (напр. Решение № 276 от 20.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3036/2014 г., I г. о., ГК; Решение № 453 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2011 г., I г. о., ГК и много други), че за да има владение, годно да произведе правни последици, то същото трябва да притежава посочените характеристики. Дори и да бъдат кредитирани показанията на свидетелите на жалбоподателя, то те не установяват владение притежаващо изброените признаци.

Свидетелят А.С. заявява:

„Това място беше сметище преди години. Там целия квартал си изхвърляше боклуците и М. го почисти. Той го поддържаше по принуда, защото неговото място е съседно“

Т.е. дори за този свидетел, поддръжката от страна на М. М. Б. е била „по 2 принуда“ – защото живее в съседство (за да осигури собствения си комфорт и нормална среда за обитаване в собствения си имот в съседство). Собственика не поддържа своя имот „по принуда“. Свидетелят С. говори за „собствения имот“ на М. Б. и за „съседния имот“, като от цялостните му показания се установява, че „съседния имот“ е бил използван за сметище и поддържан от Б.

„по принуда“, което е много далеч от „постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение с намерение да се държи вещта като своя собствена“.

Свидетелят И. Д. заявява:

„М. започна да поддържа този имот, защото всички тирове като спираха там си хвърляха боклуците, проститутки също се навъртаха там, беше станало като бунище. … Има и други празни имоти от 20-30 години“.

За свидетеля Д. спорния имот е от категорията „празни имоти“ и Б. го е почиствал, тъй като е бил използван за сметище, а не защото се е афиширал като собственик. И тук свидетелските показания са много далеч от установяването на „постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение с намерение да се държи вещта като своя собствена“ Свидетелят П. Л. К. заявява:

„Освен неговия имот той поддържа и съседен имот“. Т.е и за този свидетел имотите на Б. са „неговия“ и „съседния“ К. е забелязал, как съседи си изхвърлят боклуците в спорния имот- т.е. дори съседите възприемат този имот за „празен имот“, в който могат да си изхвърлят боклуците, а не като собствен имот на живеещия в съседство М. Б., който ако е собственик би следвало да се противопостави на това.

Св. А., живееща на семейни начала с М. Б., заявява, че последния се грижил за съседния имот „… защото се хвърляха много боклуци, храсталаци, тирове и проститутки и беше страшна работа. М. започна да се грижи за имота 2002-2003г. за да ни е малко по-чисто. … Другото съседно място той също го е поддържал, защото детето ми минаваше от там, като отиваше на училище, а храстите бяха много високи“ Дори и жената, с която жалбоподателят живее на семейни начала счита, че последният се е грижил за съседния имот не защото се е афиширал като собственик, а за да му е малко по-чисто. Това е много убедително доказателство за намерението на Б.

(субективната страна на владението), а именно, че той е полагал грижите за съседния имот в свой интерес и за собствения (и на семейството му) комфорт и сигурност и тези грижи са много далеч от обема, който да демонстрира явно и несъмнено владение с намерение да се държи вещта като своя собствена.

Самият М. Б. казва за имота: „почиствал съм го, защото стана з., … комшиите продължават да си хвърлят б. в този имот… От 2002г. през цялото време съм косил мястото. Когато станах собственик, махнах дърветата.“ Предвид несъмнено установеното обстоятелство, че Б. е махнал дърветата от имота след като се е снабдил с нотариален акт (през месец март 2023 година), последното изявление (Когато станах собственик, махнах дърветата) представлява несъзнавано признание от страна на Б., че до този момент същият не се е считал за собственик на имота. Признанието, че „комшиите 3 продължават да си хвърлят боклуците в този имот“ също е индикация, че живеещия в съседство Б. не е възприеман като собственик дори от „комшиите“.

Показателно е, че нито един от свидетелите не казва, че М. Б. му е заявявал, че този имот е негов. Всички свидетели знаят, че това е „съседен имот“, „празен имот“, „б.“ но дори и пред ангажираните от Б. свидетели, последният не се е заявявал като собственик преди да се снабди с констативен нотариален акт за собственост. Той е почиствал имота, защото живее в съседство и защото е използван за сметище (а никой не иска да живее до сметище). Като почистваш съседен имот, не посягаш върху собствеността му.

Особено показателна е и промяната в действията, които М. Б. извършва спрямо имота след като се снабдява с КНА за собственост- същият почиства основно имота като премахва изцяло всякаква растителност- треви, храсти, дървета и всички отпадъци. Ето това действие вече демонстрира по несъмнен начин собственическите намерения на Б. пред всички и това са действия на собственик, които не оставят съмнение в неговото отношение към имота и отговарят в пълна степен на критериите за „явно и несъмнено владение с намерение да се държи вещта като своя собствена“. Това действие съдържа в себе си подразбиращото се намерение да се експлоатира имота в неговата цялост и оповестява на всички намерението на Б. да свои имота. Това действие обаче е осъществено за първи път след снабдяването с КНА (което е през март 2023г.) и от момента на извършването му не са изтекли 10 години.

До този момент действията на Б. спрямо имота са частични, временни съмнителни и неясни като намерение, до степен, че на всички снимки на имота правени за приложението Google Earth през всяка година от периода 2012-2022- имота изглежда еднакво- обрасъл с храсти и дървета, занемарен имот. И едва през 2023г. имота е цялостно преобразен, почистен от всички отпадъци, храсти, дървета и друга растителност, подравнен. Сателитните снимки на имота правени в периода 2012-2022г. за приложението Google Earth са с достатъчно добро качество, което позволява да се различат отделните дървета и храсти, както и че в този период почти цялата площ на имота е била покрита с дървета и храсти. И ако на всички снимки правени ежегодно на имота същият изглежда еднакво, то напълно обоснован е извода на вещото лице, че имота в този период не е поддържан. А ако въобще са извършвани някакви действия по поддръжка, то те са били толкова незначителни и незабележими, че въобще не могат да бъдат определяни като "владение".

В Решение № 453 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2011 г., I г. о., ГК се приема: Намерението на владелеца да държи вещта като своя се изявява чрез извършваните от него действия, които по съдържание и обем трябва да съответстват на правото на собственост /или на друго вещно право/ върху вещта. Тези действия трябва да са от такъв характер, че да не оставят съмнение, че владелецът счита себе си за собственик и отрича правата на други лица върху същата вещ.

Извършваните от М. Б. действия (до снабдяването му с КНА) по съдържание и обем не съответстват на право на собственост и оставят основателно съмнение, че се извършват не от собственик, а от съсед, който 4 действа за да „му е малко по-чисто“, за да подсигури собствения си комфорт и сигурността на семейството си, като по никакъв начин на посяга върху правата на собствениците на имота.

Установеното обстоятелство, че М. Б. периодично е почиствал имота частично и е държал в единия край паркирана своя техника не представлява владение, а представляват търпими действия. Търпимите действия според правната теория и съдебната практика са такива, които се извършват с изричното или предполагаемото съгласие на собственика. Паркирането на техника върху малка част от площта на съседен неограден поземлен имот е търпимо действие, защото би могло да се предположи, че собственик, който не ползва имота си, няма да се противопостави на това, тъй като това действие по никакъв начин не уврежда имота, не го амортизира и не го застрашава.

Почистването на имота също е търпимо действие- би могло обосновано да се предположи, че собственик, който не ползва собствения си имот не би се противопоставил друг да му поддържа имота, още повече когато този друг има и личен интерес от това поддържане „за да му е малко по-чисто“. Дори и да се приеме, че някои от действията надхвърлят прага на "търпимост" и съответно не са "търпими" то те най много биха могли да представляват нарушаване на владението на законните собственици, но по обем са много далеч от установяване на собствено владение на Б.. Така, че изброените действия по частично периодично почистване на имота и паркиране върху малка част от площта му не посягат върху правата на собствениците на имота в достатъчна степен за да се квалифицират като владение, което да доведе до придобиване на имота по давност.